Р Е Ш Е Н И Е № 234 гр. София, 28.07.2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3761 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 251 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за тълкуване на решение №144/19.12.2014г. по т.д. №3761/2013г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о, с което е отменено решение № 1010 от 07.06.2013г. по в.гр.д. №1020/2013г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение №4688 от 17.12.2012г. по гр.д. №4023/2012г. на Пловдивски районен съд, 5 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. П. П. срещу [фирма] иск с правно основание чл.226 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени болки и страдания, вследствие на осъществено на 30.09.2010г. ПТП, за част от исковата претенция в размер на 17 000 лева, и вместо това е осъдено [фирма], да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ на И. П. П. сумата 17000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно – транспортно произшествие от 30.09.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2010г. до окончателното плащане, както и сумата от 6040,40 лева, разноски за производството в трите инстанции, съразмерно на уважената част от иска. Според молителя от мотивите на решението не става ясен начинът, по който съдът е формирал размера на присъдено обезщетение за неимуществени вреди Ответникът И. П. П. оспорва молбата, като възразява, че касационното решение, чието тълкуване се иска, е изпълнено, както и че е недопустимо да се тълкуват мотивите на съдебния акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение намира, че молбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 251 от ГПК тълкуване на влязло в сила решение може да се иска, когато решението е неясно и от същото не може да се изведе формираното становище на съдебния състав по спора, с който е сезиран. Правилото на чл. 251, ал. 2 от ГПК, предвиждащо, че не може да се иска тълкуване, когато решението е изпълнено, ограничава тълкуването до диспозитива на съдебното решение. Неяснотата на решението или неправилността на изложените от съда доводи в мотивите не представляват основание за тълкуване, след като в диспозитива на акта ясно е обективиран крайният резултат от правораздавателната дейност на съда. В случая в диспозитива на решение №144/19.12.2014г. по т.д. №3761/2013г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о, е посочено, в каква част се отменя въззивното решение на Пловдивски окръжен съд и каква сума ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищеца И. П. П.. Начинът на определяне на размера на дължимото обезщетение е описан в мотивите на решението, като е посочен приетият от съда справедлив размер на обезщетението, както и установеният процент на съпричиняване на вредоносния резултат, с който е намален размерът на дължимото обезщетение. По този начин е определен размер на дължимото обезщетение от 32 000 лева, от който е приспадната доброволно изплатената от застрахователното дружество част от обезщетението в размер на 15 000 лева. Критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение и съобразяването на настъпилите в хода на производството факти, макар и обсъдени в мотивите на решението на настоящия състав на ВКС, не са част от диспозитива на решението, който ясно и точно изразява решаващата воля на съда. По тези съображения молбата по чл. 251 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Разноски за производството не се дължат. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] за тълкуване на решение №144/19.12.2014г. по т.д. №3761/2013г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о, РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.