4 Р Е Ш Е Н И Е № 39 С., 04,04,2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА При участието на секретаря: Н. Такева изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 43/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Ж. К. Е. от [населено място] е подал касационна жалба против решение № 231 от 20.10.2011 г. по гр.д. № 300/2011 г. на Старозагорски окръжен съд. Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, поради приетото от съда за това, че менителничното задължение, произтичащо от редовен запис на заповед не създава задължение за издателя му във всички случаи, независимо дали е свързано с доказване на каузата, с оглед която е съставен, както и за това, че в случая било установено и каузалното правоотношение между страните. Поддържано е още, че ответната страна не е направила никакви правопогасяващи възражения, не е оспорила и самия запис на заповед, поради което съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест по спора.Посочено е също така, че записа на заповед е валиден като необосновано съдът е приел, че същият не е създал задължение за ответницата. Ответникът по касация- С. Г. Д. от [населено място] не е заявила становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Старозагорски окръжен съд е отменил постановеното от първостепенния- Радневски районен съд решение, с което е бил уважен предявения от касатора против Д. иск с правно основание чл.422 ГПК и по същество го е отхвърлил. За да постанови обжалваният резултат, решаващият състав е приел, че след като ищецът в исковата си молба е твърдял, че вземането му спрямо ответницата произтича от договор за заем, обезпечен с процесния запис на заповед, същият е следвало да докаже наличие на такава сделка. Прието е още, че свидетелските показания, установяващи предаването на сумата 22422лв. на ответницата са недопустими, с оглед забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Направен е извод, че след като ищецът е твърдял в исковата си молба, че вземането му произтича от каузално правоотношение в негова тежест било да го докаже. С определение № 812 от 13.12.2012г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите, фармулирани от касатора както следва: относно нуждата да се изследва наличие на каузални правоотношения между страните, когато записа на заповед като абстрактна сделка не е оспорен от издателя, както и относно това дали следва ответника, който общо отрича съществуването на каузално правоотношение, респективно съществуване на изпълнително основание да докаже възражението си Тези въпроси са разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС- решение №119 от 08.07.2011г. на ВКС, ТК, І т.о. о т.д.1160/10г., постановено по реда на чл.290 ГПК и формирало задължителна практика по въпроса относно разпределението на доказателствената тежест за доказване наличието на каузално правоотношение между страните и обвързаността на последното с издадения запис на заповед като каузална сделка,с което изрично е прието, че когато длъжникът не е изложил конкретни факти и възражения срещу ценната книга, то липсва задължения за поемателя на ефекта да ангажира доказателства относно фактите, от които вземането произтича. Или поставените въпроси са били разрешени в посочените съдебни актове по начин различен от разрешението на въззивния съд, а именно прието е, че при липса на възражение на длъжника – издател на редовен от външна страна запис на заповед за съществуването на определено каузално правоотношение, за обезпечението, на което е издаден менителничния ефект, кредиторът – поемател не е задължен да доказва съществуването на каузална сделка. В същия смисъл са и постановените решения по чл.290 ГПК – решение №145/10г. на ВКС, І т.о., решение №173/11г., на ВКС, І т.о., решение 85/12г. на ВКС, І т.о. с които са разрешени със задължителна практика въпросите относно разпределението на доказателствената тежест. Следователно, изводите и разрешенията дадени от въззивният съд са в противоречие със задължителната практика на ВКС, ТК. Или само на това основание решението следва да бъде касирано, тъй като съдът е приел като правопогасяващо за задължението на издателя на записа на заповед това, че ищеца не е доказал каузално правоотношение, с оглед недопустимост на допуснатите и изслушани свидетелски показания и независимо от това, че ответникът не е направил възражение срещу вземането и менителничния ефект не е бил оспорен. Според възприетото със задължителна съдебна практика – решение по т.д. №901/09г. на ВКС, ТК, твърдението за липса на каузално правоотношение от страна на длъжника, по същността си представлява отричане на изпълнителното основание на кредитора, без да е конкретизирано възражение срещу материализираното в ценната книга вземане, поради което в тази хипотеза ищецът е освободен от необходимостта да доказва наличие на вземане по каузалната сделка. Възражението е защитно средство на длъжника срещу материалноправните предпоставки в изпълнителния процес. В производството по чл.422 ГПК, ответникът по иска с оглед цитираната задължителна практика следва не само да направи, но и да изчерпи и докаже своите правопогасяващи възражения – били те абсолютни / срещу формата или съдържанието на записа на заповед/ или лични – свързани с взаимоотношенията му с кредитора.Именно от естеството на тези възражения се извежда и предмета на доказване по иска по чл.422 ГПК в хипотеза на произтичащо от менителничен ефект задължение. В разглежданият случай ответницата по спора всъщност е оспорвала единствено твърдяните от ищеца обстоятелства, относно предоставяне на процесната сума в заем, като е поддържала общо, че нямало сключен договор за заем, а подписания от нея запис на заповед бил издаден с оглед други отношения, без да бъде пояснено какви, като подробно е разгледана недопустимостта на свидетелските показания за установяване на твърдяните от противната страна факти, поради размера на дължимата сума. При тези фактически данни следва да се приеме, че страната въобще не е оспорила издадения от нея менителничен ефект, нито редовността му, нито дължимостта на сумата, с която се е задължила. В хода на цялото съдебно производство ищецът е бил активната страна и същия, макар при липса на възражение да не е имал задължение да установява каузалната сделка, поради която е бил подписан запис на заповед е ангажирал доказателства. Ето защо при липса на валидно въведено оспорване на дължимостта на сумата по записа на заповед, както и при липсата на каквито и да било правопогасяващи възражения, с оглед доказването, на които да бъде постановено отхвърляне на иска по чл.422 ГПК следва да се приеме, че въззивният съд неправилно и незаконосъобразно е отрекъл правото на вземане на поемателя по менителничния ефект. Обсъденото допуснато противоречие със задължителна практика на ВКС, както вече бе отбелязано съставлява основание за отмяна на въззивното решение, като по същество и с оглед липсата на доказателства за недължимост на паричното задължение, предявеният иск следва да бъде уважен.На ищеца в производството- сега касатор следва да бъдат присъдени разноски, в размер на 4212.88лв. за всички съдебни инстанции. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 231 от 20.10. 2011 г. по гр.д. № 300/2011 г. на Старозагорски окръжен съд. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Ж. К. Е. от [населено място] против С. Г. Д. от [населено място], това че С. Г. Д. дължи на Ж. К. Е. сумата 22422лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2008г. до окончателното изплащане на основание запис на заповед от 12.03.2007г.,за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК №78 от 29.05.2008г. на Радневски районен съд ОСЪЖДА С. Г. Д. от [населено място] да заплати на Ж. К. Е. от [населено място] направените по делото разноски за всички съдебни инстанции в размер на 4212.88лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: