Р Е Ш Е Н И Е № 71 гр. София, 16 юни 2020 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Галина Стоянова , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 208 по описа за 2020г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена жалба от частните обвинители М. Й. А.,,С. С. Г., М. Х. Ю., Й. С. С. чрез законния представител М. Х. Ю., З. М. Й. със съгласието на майка си М. Й. А. и Й. П. Й. срещу въззивно решение № 4/20.01.2020г. по ВНОХД № 234/2019г. на Варненски апелативен съд. Касаторите ангажират касационното основание, свързано с явна несправедливост на наложеното наказание, като молят решението да бъде отменено и делото върнато с указание за налагане на изменено наказание, което да бъде изтърпяно ефективно. Твърдят, че наложеното наказание не било съобразено с обществената опасност на деянието и неговите противоправни последици, като не може да постигне целите, предвидени в чл.36 от НК и най-вече по отношение на генералната превенция. Прави се позоваване на увеличен брой пътнотранспортни произшествия, както и се твърди, че с налагане на такова наказание се създавало чувство за безнаказаност у извършителите и за чувство в обществото за липса на справедливост Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пред касационната инстанция моли да се остави касационната жалба без уважение като неоснователна. Намира, че така отмереното наказание с приложението на чл.55 от НК за правилно и законосъобразно. Частните обвинители, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. Подс.Д. М., редовно призован, явява се лично и се представлява от защитник. Последният пледира за това, касационната жалба да бъде оставена без уважение. Сочи,че и двете инстанции по същество са обсъдили възможността за реализация, както на индивидуалната/специалната, така и на генералната ( на която се давал превес в жалбата) превенции. Твърди, че пътните знаци в района не били поставени на необходимото място, имало и съпричиняване на един от пострадалите. Подсъдимият бил извършил допустима маневра, като поради това, че кръстовището било необозначено и пострадалият се е движел с несъобразена скорост, той не следвало да изтърпява наказанието ефективно. Смята, че именно с условното наказание биха се постигнали целите, визирани чл.36 от НК. В лична защита подс.М. няма какво да добави. При последната си дума моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 37/23.05.2019г. по НОХД №408/2019 г. на Варненски окръжен съд подс.Д. М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.З, б. „а“, пр.2 и б. „б“, пр.1, вр. ал.1, б. „б“, пр.2 и б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.58а , ал.1 от НК, като по реда на чл.54 от НК му наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца( със съответната редукция съобразно приложението на чл.373 ал.2 от НПК). С тази присъда подсъдимият е оправдан да е извършил деянието по отношение на С. Х. Ю., а също така и относно това да е нарушил чл.25 ал.1 и 2 от ЗДвП и чл.84 ал.2 от ППЗДвП. В тази част деецът е бил оправдан. Приложен е чл.66 , ал.1 от НК и изпълнението на наказанието е отложено за срок от 5 години. Деецът е лишен от право да управлява МПС за срок от 4 години. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. С атакуваното въззивно решение по протест на ОП-Варна и на частните обвинители първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена. Касационният състав счита, че фактите по делото са правилно установени и проведеното въззивно производство е протекло при спазване на процесуалните правила. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирани лица, но разгледана по същество, тя се явява неоснователна Не се оспорват фактите по делото, нито избраната процедура за съкратено съдебно следствие с признаване изцяло на фактите по обвинителния акт. Спорен е останал единствено въпросът за размера на наказанието и неговото изтърпяване. Пред касационната инстанция протест, продължаващ подадения такъв от първоинстанционния прокурор, не е подаден от обвинителя към въззивната инстанция. Производството се развива само по жалба на частните обвинители, като възраженията им са съсредоточени в обществения отзвук на престъпленията по транспорта, тяхната динамика и необходимостта от реализиране на генералната превенция, на която частното обвинение отдава преимуществен характер. Тези доводи са развивани и пред съда от въззивната инстанция ,като са получили своите съответстващи и напълно споделими отговори. Безспорно е установено нарушението на дееца, което се дължи на недооценка на скоростта на водача на лекия автомобил „Опел“, модел „Вектра“ С. Х. Ю., като въззивната инстанция с основание и напълно аргументирано е отхвърлила тезата на частното обвинение, че формата на вината е самонадеяност, с което се обосновава и искането за налагане на по-тежко и ефективно изтърпяно наказание. С основание е отчетено, че подсъдимият не се явява личност с висока степен на обществена опасност, като от съществено значение е и констатацията, която не се оспорва от страните, че той е нарушавал ЗДвП само един път през 2015г., за което има и наложеното съответно административно наказание. Това обстоятелство не го характеризира като системен нарушител на правилата за движение, който следва да бъде поправен и превъзпитан с налагането на строго наказание. Не е без значение при определяне вида и размера на наказанието, както и на начина на неговото изтърпяване начина на извършване на деянието, цялостния набор от обстоятелства, които са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. В случая съществен принос за настъпване на този резултат е насрещното поведение на водача Ю., който е се е движел с висока скорост и въпреки възможността да намали и да спре, не е сторил това, независимо от своето предимство. Впрочем, неговото наличие далеч не го освобождава от изпълнението на неговите задължения при възникване на опасност при движението на превозното средство винаги да намали или да спре. А няма съмнение, че придвижването на товарния автомобил, управляван от подс.М., при това с твърде ниска скорост, в определен момент е представлявал опасност за праволинейното движение на Ю. и то в момент, при който при своевременна и правилна реакция на този водач, ударът е бил предотвратим. При така споделената отговорност за настъпването на вредоносния резултат и касационният състав счита, че налагането на по-тежко наказание не е необходимо, нито пък се налага то да бъде изтърпяно ефективно. Ожесточаването на наказването на престъпленията по транспорта не съставлява универсална рецепта за намаляване на пътнотранспортните произшествия, налагането на наказанието следва да се съобразява с личността на дееца- която в случая не е с висока степен на обществена опасност, с вредоносния резултат, който не надвишава значително изискуемите се съставомерни последици в конкретния казус, с насрещното поведение на останалите участници в движението- това на Ю., в значителна степен допринесло за настъпването на смъртта и телесните повреди. Поради това и касационният състав също счита, че за поправянето на този деец не се налага ефективното изтърпяване на наложеното наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, нито пък се налага конкретния размер да бъде увеличаван. Подс.М. е с добри характеристични данни, упражнява общественополезен труд и би бил в полза на обществото да продължи да прави това, макар и с ограниченията на лишаването от право да управлява МПС- за един немалък период от време, 4 години. При характеристиките на деянието, отчетеното съпричиняване, съдът намира, че това наказание напълно отговаря на степента на обществена опасност на деянието и на дееца и удовлетворява чувството на справедливост на обществото, в необходимата и достатъчна степен допринася не само за неговото поправяне и превъзпитания, а въздейства в изискуемата се степен възпитателно и предупредително и по отношение на другите членове на обществото. Като взе предвид изложеното дотук, касационният съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на касационните правомощия липсва основание за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение, по тези причини то в цялост следва да се остави в сила. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 4/20.01.2020г. по ВНОХД № 234/2019г. на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.