2 Р Е Ш Е Н И Е № 50164 София, 29.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 849 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ж. К. като ЕТ „Жимар – В. К.”, представляван от адв. М. Б., срещу решение № 79 от 07.12.2020г. по в.гр.д. № 174/2020г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 133 от 15.07.2020г. по т.д. № 592/2019г. на Окръжен съд – Бургас. С потвърденото първоинстанционно решение на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ е обявена за относително недействителна по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на Кооперация „ПК Фар“ сделката, извършена от несъстоятелния длъжник, обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 112 том IV, peг. № 5645 дело № 638/2017г. на нотариус Г. Н. с peг. № 607 и район на действие PC – П., вписан в Службата по вписванията – П. с дв. вх. peг. № 2205 от 05.09.2017 г., вх. рег. № 2211, акт № 122, том 7, дело № 1187, с която Кооперация „ПК Фар“ - в несъстоятелност е продала на касатора на ЕТ „Жимар – В. К.” самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 57491.503.531.1.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], обл. Бургас, одобрени със заповед РД-18-36/29.04.2009год. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на КККР със Заповед КД-14-02-1793/14.10.2011 г. на Началника на СГКК Бургас, с адрес на имот: [населено място], [улица], ет. 3, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 57491.503.531, с предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива: 1, с площ 214.03 кв. м., с прилежащи части – съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с 309 кв.м. ид.ч. от поземления имот, ведно с всички извършени в имота (хотелска част) подобрения.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и необоснованост. Излага съображения за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че страните по сделката са свързани лица, като поддържа, че разпоредбите на ТЗ са неприложими към кооперациите, които не са капиталови юридически лица и чието устройство не е регламентирано в ТЗ. Сочи, че ОС на кооперацията е взело решение единствено за продажбата на имота, а цената е определена с решение на УС въз основа на изготвена пазарна оценка на имота, противно на приетото от въззивния съд, като касаторът по никакъв начин не е могъл да влияе при вземането на това решение. Поддържа, че в качеството си на единствен съсобственик в цялата сграда е бил единствената алтернатива за инвестиция поради липса на заявени желания от трети лица за закупуване на този имот на кооперацията, но въззивният съд не е обсъдил показанията на разпитания като свидетел член на управителния съвет, оборващи тезата за влияние на касатора върху решаващите органи на кооперацията. Оспорва като незаконосъобразен и извода на въззивния съд за увреждащ характер на сделката, като сочи, че въззивият съд не е взел предвид, че в случая спазването на разпоредбата на чл.722 ТЗ изключва възможността на останалите кредитори да се удовлетворят от цената на заложения в полза на кредитор имот и с извършеното разпореждане този привилегирован кредитор от първи ред е бил удовлетворен преди депозиране на исковата молба за образуване на производство по несъстоятелност. Сочи, че съдът не е взел предвид и обстоятелството, че имотът, предмет на атакуваната сделка, е ипотекиран в полза на банка, чиито права няма да бъдат засегнати от обявената недействителност на сделката. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
Ответникът В. Х. Ч. в качеството му на синдик на Кооперация „ПК Фар” /н./, редставляван от адв. М. М., оспорва касационната жалба. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на всички предпоставки на иска по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, тъй като сделката е извършена в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ за образуване на производство по несъстоятелност, същата уврежда кредиторите на несъстоятелността и по делото се установява свързаност между страните по процесната сделка, като въпросът за знанието на несъстоятелния длъжник дали сделката уврежда кредиторите е извън фактическия състав на посочената разпоредба. Сочи, че възражението за наличие на друго имущество на длъжника извън процесното не изключва извода за наличие на увреждане, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика. Поддържа, че е ирелевантно обстоятелството каква е пазарната цена на продадения имот, тъй като според трайната практика на ВКС увреждане на кредиторите на несъстоятелността е налице и при продажба на имот на действителната цена. Излага и съображения в подкрепа на твърдението си, че страните по процесната сделка са свързани лица по смисъла на §1, ал.1, т.3 и ал.2 от ДР на ТЗ, като сочи, че от една страна, единият участва в управлението на дружеството на другото, а от друга страна, участвайки в ОС на ответната кооперация, ответникът К. е могъл да излага съображения, които да мотивират член-кооператорите да подкрепят разпореждането с имота, и е отправил молба до управителния съвет, излагайки мотиви за закупуване на имота, т.е. е имал възможност пряко и косвено да влияе на вземането на решение за продажбата на процесния имот. Намира за правилен и извода на въззивния съд, че ответниците са свързани лица по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на ТЗ. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Ответникът Кооперация „ПК Фар” /в несъстоятелност/ не представя отговор на касационната жалба.
С определение № 473 от 22.07.2022г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния уточнен въпрос: „Кога при предявен отменителен иск по чл.647, ал.1, т.6 /ДВ бр.20/2013г./ сделката се явява увреждаща кредиторите на несъстоятелността?”
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е посочил, че производството по несъстоятелност на Кооперация „ПК Фар“ е открито с Решение № 402/05.12.2018 г. по т. д. № 232/2018г. по описа на БОС. Посочил е, че процесната сделка, обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 112 том IV, peг. № 5645 дело № 638/2017г. на нотариус Г. Н. с peг. № 607 и район на действие PC – П., с предмет самостоятелен обект на трети етаж от сградата на хотел „Парадайс“ в [населено място], е сключена на 5.09.2017г. за продажба на недвижим имот – собственост на Кооперация „ПК Фар“, в полза на въззивника ЕТ „Жимар – В. К.” за цена в размер на 140 550 лева, която да бъде платена, като 73 752.09 лв. да бъдат преведени директно по сметка на РКС „Ч.“ за погасяване на задължение на Кооперация „ПК Фар“ и частично заличаване на залога на търговско предприятие, касаещо имота, обект на сделката, и остатъкът от 66 797.91 лева да бъде платен в срок до 29.11.2017 г. Въззивният съд е посочил, че същата сграда е била собственост на кооперацията, преустроена от въззивника като собственик на обектите, находящи се на останалите шест етажа, от административна сграда в хотелска сграда, без третия етаж, на който се намира имотът, предмет на процесната сделка, и за който въззивникът е бил наемател.
Въззивният съд е приел за безспорно, че В. Ж. К. е член-кооператор в Кооперация „ПК Фар“ - в несъстоятелност и е участвал в общото събрание, проведено на 30.03.2017г., на което с участието на 43 от общо 112 поканени член-кооператори е прието решение за разпореждане с недвижими имоти - собственост на кооперацията, вкл. процесния имот. Приел е, че видно от представените пълномощни, въззивникът е участвал в общото събрание освен в личното си качество, но и като пълномощник на други 3-ма член-кооператори, като твърденията и доказателствата, представени във връзка с участието и представителството за други член-кооператори, не са били оспорвани по делото. Приел е, че въззивникът е бил определен за купувач на имота по процесната сделка с решение на управителния съвет на кооперацията от 24.04.2017г., прието с оглед подадената от него на 19.04.2017г. молба, в която е посочил, че желае да бъде купувач като собственик на обекти в останалата част от хотела и поради необходимостта от извършване на основен ремонт на общи части от сградата. Посочил е, че на заседание от 8.06.2017г. е било прието решение от управителния съвет на кооперацията продажбата да се извърши при цена от 80 000 лв. без ДДС, като на заседание от 29.08.2018г., въз основа на техническа експертиза - експертна оценка е прието решение да бъдат продадени на въззивника и подобрения на хотелския етаж в размер на 50 458.33 лв., които е следвало да бъдат извършени от него и да му бъдат заплатени от кооперацията заедно с продажбата на третия хотелски етаж. Констатирал е, че стойността по процесната сделка е била финансирана чрез договор за инвестиционен банков кредит от 5.09.2017г., в обезпечение на който въззивникът е учредил в полза на банката договорна ипотека върху процесния имот, като впоследствие въз основа на сключено рамково споразумение за финансиране от 20.06.2018г. и договор от 21.06.2018г. към него е учредил договорна ипотека върху цялата сграда за задължения към банката – кредитор в размер на 550 000 евро.
Въз основа на така установените обстоятелства въззивният съд е достигнал до извод за основателност на предявения иск, като е изложил следните съображения:
Приел е, че в обжалваното решение първостепенният съд е изследвал всестранно и задълбочено обстоятелствата, при които е прието решение за сключване на сделката и определянето на въззивника като купувач на имота – участието му в общото събрание на 30.03.2017 г. с 10 % от гласовете – лично и като пълномощник на други член-кооператори, вкл. възможността да излага съображения, мотивиращи член-кооператорите да подкрепят решението за разпореждане с имота, така и отправената молба до управителния съвет и изложените в нея мотиви – качеството му на собственик на други обекти, придобити също от кооперацията и наличието на договор за наем със същата кооперация, в която членува въззивникът, така и за определяне на цената – включваща извършени от него подобрения, за които е прието решение да му бъдат изплатени, и начина на изплащането й – частично в полза на посочен от длъжника кредитор.
Изложил е съображения, че в Закона за кооперацията липсват критерии за свързаност, аналогични с посочените в § 1 от ДР на ТЗ, но предвид притежаваната от тази правно организационна форма правосубектност – юридическо лице, и сдружаването чрез нея за извършване на търговска дейност, както и изричното й посочване като търговец в чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ, тези критерии следва да намерят съответно приложение и за кооперациите и техните членове. Намерил е, че типично членствено право на съдружника е участието му в общото събрание като върховен орган на управление, чиято компетентност – уредена в чл. 137, ал. 1 ТЗ, е съответна на компетентността на общото събрание на кооперацията – също като върховен орган на управление, регламентирана в чл. 15, ал. 4 ЗК. Посочил е, че съществено правомощие на върховния орган и за двете правно организационни структури като търговци, характеризиращи се като персонални, е приемането на решения за придобиване и разпореждане с недвижими имоти и с вещни права върху тях – чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК, съответно – чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ. Поради това е приел, че както за съдружника в § 1, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ТЗ са налице критериите за свързаност, по същият начин тези критерии, предвид възможността за участие в управлението - пряко или косвено, контрола или капитала на другото, следва да бъдат съотнесени и да намерят приложение и спрямо членовете на кооперацията като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ.
По тези съображения е достигнал до извод, че за едноличния търговец е била налице възможност като физическо лице – член-кооператор, да участва в управлението на другото лице – длъжника Кооперация „ПК Фар“ - в несъстоятелност, а обстоятелството дали броят на гласовете, с които е имал възможност да гласува, е възможно да повлияе на вземането на решението, е преценил в светлината на § 1, ал. 1, т. 5 ДР на ТЗ, изискваща 5 % от капитала на дружеството, като в случая ответникът е участвал в гласуването с 10 %. Добавил е, че във връзка с качеството „свързаност“ на третото лице, законът не изисква доказването на постигнатите конкретни благоприятни последици, като е достатъчен фактът на породеното от това качество съмнение за такава възможност.
Въззивният съд е приел, че в случая придобиването както на останалите обекти от сградата – притежавана преди това от длъжника, така и придобиването на обекта – предмет на процесната сделка, е с оглед търговската дейност на член-кооператора В. Ж. К. като ЕТ „Ж. – В. К.“ и това е посочено изрично в молбата му до управителния съвет. Намерил е, че същият е бил определен за купувач въз основа на подадената от него молба след участието му в общото събрание на 30.03.2017 г., на което е прието решение за разпореждане с имота, без практически никаква друга алтернатива в условия за състезателност или търг за постигане на пазарна цена. Взел е предвид, че са съществували и други търговски отношения между него и кооперацията, поради което, наред с участието му като член-кооператор в общото събрание на кооперацията, е намерил за несъмнено, че условията по сделката са постигнати именно с оглед възможността му за участие – пряко или косвено в управлението и не на последно място – с оглед възможността и правото му като член – кооператор за запознаване с делата и търговските книги на кооперацията.
По въпроса относно увреждащия характер на сделката, въззивния съд е съобразил практиката, формирана с Решение № 11 от 27.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2529/2018 г., I т. о., ТК. Приел е, че с процесната сделка кооперацията се е разпоредила със свой собствен имот в полза на свързано лице, което като член-кооператор пряко и/или косвено е имало възможност да участва в управлението на кооперацията и в това си качество е могло да постигне условия, различни от обичайните: цената в размер на 140 550 лева – е била определена без всякаква конкуренция или алтернатива, поради което не може да се определи като пазарна. Посочил е, че с част от цената е постигнато съгласие с УС да бъде погасено задължение на кооперацията към самия купувач, както и да се извърши плащане в размер на 73 752.09 лв. в полза на друг кредитор на кооперацията - РКС „Ч.“. Намерил е, че по този начин несъмнено е накърнен интересът и възможността за останалите кредитори, вкл. работници и служители на кооперацията, да участват в разпределението на средствата от продажбата, тъй като обстоятелството, че частично е бил заличен залогът на търговско предприятие, отнасящ се до обекта на сделката, ползва само приобретателя, който в последствие е обезпечил с имота свои задължения по договор за кредит.
По формулирания материалноправен въпрос:
По въпроса е формирана постоянна практика, която настоящият състав споделя, обективирана в решение № 56 от 01.08.2018г. по т.д. № 1538/2017г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 11 от 27.02.2020г. по т.д. № 2529/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. Прието е, че към увреждането чрез създаване на опасност следва да се отнесат изрично предвидените случаи на учредяване на обезпечения за чужди задължения – чл.647, ал.1, т.4 /в полза на трето за несъстоятелността лице/ и т.5 /в полза на кредитор на несъстоятелността/ ТЗ, а така също и всички други необхванати от разпоредбите на чл.647, ал.1, т.1-т.5 ТЗ случаи, когато увреждането е в резултат от сделка, страна по която е свързано с длъжника лице, на осн. чл.647, ал.1, т.6 ТЗ. Прието е, че с изменението на чл.649, ал.1 /ред. ДВ бр.20/2013г./ законодателят е отчел сходството между исковете по чл.647 ТЗ и иска по чл.135 ЗЗД, поради което е уеднаквил процесуалния режим на същите, когато се касае до действия и сделки, извършени от длъжник с открито производство по несъстоятелност. Поради това е формиран извод, че за да се отговори на въпроса коя сделка се явява „увреждаща“ по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, следва да се съобразят разрешенията по приложението на чл.135 ЗЗД. Посочено е, че в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 407/29.12.2014г. по гр.д. № 2301/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 18/04.02.2015г. по гр.д. № 3396/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 261/25.06.2015г. по гр.д. № 5981/2014г. на ВКС, IV г.о, Решение № 50/12.05.2017г. по т.д. № 731/2016г. на ВКС, т.о., Решение № 93/28.07.2017г. по т.д. № 638/2016г. на ВКС, II т.о. различни състави на ВКС приемат, че в хипотезата на отменителен иск по чл.135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Прието е, че това разрешение следва да се приложи и към към хипотезата на предявен отменителен иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ / ред. ДВ бр.20/2013г./.
По касационната жалба:
С договора за покупко-продажба, предмет на предявения иск, ответникът ПК „Фар” е продал на касатора ЕТ „ЖИМАР – В. К.” третия етаж със застроена площ 211 кв.м. от хотелска сграда, ведно с 309 кв.м.ид.ч. от поземления имот, в който се намира сградата, намираща с в [населено място], ведно с всички извършени в имота /хотелска част/ подобрения, за сумата 140 550 лева, от които 73 752,09 лева следва да бъде преведена в десетдневен срок по сметка на РКС „Ч.” с цел погасяване на задължението на продавача и частично заличаване на залога на търговско предприятие, касаещо продавания имот, а 66 797,91 лева следва да бъде платена в срок до 29.11.2017г. по банкова сметка на продавача от средствата на предоставения на купувача кредит от „Обединена българска банка” АД.
По делото не е спорно, че приобретателят по посочения договор В. К. е член кооператор в ПК „Фар”.
Решение за упълномощаване на УС на ПК „Фар” за разпореждане с имоти на кооперацията, сред които и имотът, предмет на процесния договор, е взето от ОС на кооперацията, проведено на 30.03.2017г., на което е присъствал и В. К., като на това ОС той е представлявал по пълномощие още трима член-кооператори.
С молба от 19.04.2017г. В. К. е заявил желание във връзка с решението на ОС на кооперацията като собственик на останалата част от хотела да закупи третия хотелски етаж, предмет на процесния договор, като е поискал да се вземе предвид състоянието на имота, който се нуждае от генерален ремонт, и извършените от него в качеството му на ЕТ „Жимар” ремонтни дейности на общите части на сградата, в които кооперацията няма финансово участие.
Молбата е разгледана на заседание на УС на кооперацията на 24.04.2017г. и е взето решение имотът да бъде продаден на ЕТ „Жимар – В. К.”, а на следващо заседание на УС, проведено на 08.06.2017г., е взето решение имотът да бъде продаден за 80 000 лева без ДДС. На 29.08.2017г. УС на кооперацията е взел и решение да бъде подписано допълнително споразумение с наемателя ЕТ „Жимар” за възмездно извършване на подобрения на хотелски етаж, като същите да му бъдат заплатени в размер на 50 458,33 лева без ДДС, както и подобренията да му бъдат продадени заедно с продажбата на трети хотелски етаж.
За уважаване на предявения иск следва да се извърши преценка дали съобразно отговора на релевантния правен въпрос с процесната сделка се затруднява възможността за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността. Неправилен е изводът на въззивния съд, че с оглед постигнатото съгласие с част от цената в размер на 73 752.09 лв. да бъде погасено задължение на кооперацията към друг кредитор - РКС „Ч.“, е накърнен интересът и възможността за останалите кредитори да участват в разпределението на средствата от продажбата. По делото не е спорно, че РКС „Ч.” е обезпечен кредитор с вписан залог въру търговското предприятие на ПК „Фар” /н./, включително върху имота, предмет на процесната сделка, и с получаване на част от продажната цена с цел погасяване на изискуемо задължение на продавача към този обезпечен кредитор не се променя редът за удовретворяването му по чл.722 ТЗ. Следователно посоченото обстоятелство не може да обоснове извод за настъпило по силата на посочените правни действия увреждане на кредиторите на несъстоятелността, доколкото дори и сумата да не е била преведена от приобретателя на този кредитор, тя е нямало да послужи за удовлетворяването на останалите кредитори.
Независимо от това, доколкото с процесната сделка е извършено разпореждане с недвижим имот срещу парична сума, част от която в размер на 66 797,91 лева е заплатена на длъжника като продавач, с оглед отговора на поставения правен въпрос следва да се приеме, че тази сделка има увреждащ характер. Съгласно решение № 149 от 12.11.2013г. по т.д. № 422/12г. на ВКС, ТК, I т.о. разпореждането с недвижим имот дори и срещу действителната му цена има увреждащ кредиторите характер, тъй като от този момент до осъществяване на принудително изпълнение от кредитора в длъжниковото имущество могат да настъпят промени, в резултат на които получената сума от продажбата да не е налице и следователно да не може да служи за удовлетворение на кредитора.
Доводите на касатора, свързани с учредената от него ипотека върху придобития имот, са относими към последиците от уважаването на предявения иск и не могат да обосноват извод за липса на увреждане на кредиторите на несъстоятелността.
Настоящият състав намира обаче за неправилен извода на въззивния съд, че ответниците – страни по процесната сделка, са свързани лица по смисъла на § 1, ал.1, т.5 и ал.2 от ДР на ТЗ. Действително кооперациите, както и търговските дружества, са търговци, но с оглед различията между кооперациите и капиталовите търговски дружества разпоредбата на §1, ал.1, т.5 ДР на ТЗ, предвиждаща хипотезата на възможност за влияние върху формиране решенията на търговеца с оглед размера на участие в капитала му, в случая е неприложима по аналогия. Не е налице и хипотезата на §1, ал.1, т.3 от ДР на ТЗ, на която се позовава ищецът и според която свързани са лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото. Тази разпоредба не визира връзката между лице и дружество, при която лицето участва в общото събрание на дружеството /подобна на която е връзката между ответниците/, а последната е предвидена като критерий за свързаност в неприложимия в случая §1, ал.1, т.5 от ДР на ТЗ и то само при надхвърляне на определен размер на дяловото участие на лицето в капитала на дружеството. От друга страна съгласно чл.19 ЗК, независимо от размера на дяловите вноски, всеки член има право на един глас. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за извод, че само поради качеството си на член-кооператор, разполагащ с един глас в работата на ОС и правото да се изказва на заседанията му, приобретателят по процесната сделка и ответната кооперация се явяват свързани лица по смисъла на §1, ал.2 от ДР на ТЗ. Член-кооператорът в това си качество, доколкото не е член на управителния съвет на кооперацията, не може да въздейства върху формирането на волята ѝ чрез някоя от предвидените в §1, ал.2 от ДР на ТЗ възможности – осъществявайки управление или упражнявайки контрол, създаващи възможност за уговаряне на условия, различни от обичайните. Следва да се посочи, че в случая конкретните условия на сделката, в това число продажбата да бъде извършена именно на ответника ЕТ „Жимар - В. К.”, са приети не с решения на ОС, а с решения на УС на кооперацията, в който орган същият няма участие, и тези условия са свързани не с качеството му на член-кооператор, а с обстоятелството, че той е бил собственик на останалата част от сградата и наемател на продавания имот, направил подобрения в него.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предвидените в чл.647, ал.1, т.6 ТЗ предпоставки, поради което предявеният иск се явява неоснователен. С оглед на това въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск, е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен.
При този изход на спора на касатора следва да се присъдят разноските за трите инстанции в размер общо на 8990 лева, от които 4800 лева – разноски за първата инстанция, 3280 лева – разноски за въззивната инстанция и 910 лева – разноски за касационната инстанция. Кооперация „ПК Фар” /н./ следва да заплати по сметка на Бургаски окръжен съд държавна такса в размер на 1760 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 79 от 07.12.2020г. по в.гр.д. № 174/2020г. на Апелативен съд – Бургас, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Х. Ч. в качеството му на синдик на Кооперация „ПК Фар” /в несъстоятелност/ против Кооперация „ПК Фар” /в несъстоятелност/ и В. Ж. К. като ЕТ „Жимар – В. К.” иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ за обявяване за относително недействителна по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на Кооперация „ПК Фар“ сделката, извършена от несъстоятелния длъжник, обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 112 том IV, peг. № 5645 дело № 638/2017г. на нотариус Г. Н. с peг. № 607 и район на действие PC – П., вписан в Службата по вписванията – П. с дв. вх. peг. № 2205 от 05.09.2017 г., вх. рег. № 2211, акт № 122, том 7, дело № 1187, с която Кооперация „ПК Фар“ - в несъстоятелност е продала на касатора на ЕТ „Жимар – В. К.” самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 57491.503.531.1.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], обл. Бургас, одобрени със заповед РД-18-36/29.04.2009год. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на КККР със Заповед КД-14-02-1793/14.10.2011 г. на Началника на СГКК Бургас, с адрес на имот: [населено място], [улица], ет. 3, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 57491.503.531, с предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива: 1, с площ 214.03 кв. м., с прилежащи части – съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с 309 кв.м. ид.ч. от поземления имот, ведно с всички извършени в имота (хотелска част) подобрения.
ОСЪЖДА Кооперация „ПК Фар” /н./ да заплати на В. Ж. К. като ЕТ „Жимар – В. К.” сумата 8990 /осем хиляди деветстотин и деветдесет/ лева, от които 4800 лева – разноски за първата инстанция, 3280 лева – разноски за въззивната инстанция и 910 лева – разноски за касационната инстанция
ОСЪЖДА Кооперация „ПК Фар” /н./ да заплати по сметка на Бургаски окръжен съд държавна такса в размер на 1760 /хиляда седемстотин и шестдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|