3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 120 гр. София, 14.03.2018 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Диана Хитова Александър Цонев като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 580/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на ищеца Е. Д. М. срещу определение на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по делото. Според жалбоподателя въззивното определение е неправилно и следва да се отмени след като бъде допуснато касационно обжалване на определението, поради противоречието му със задължителната практика на ВКС по въпроса относно дължимите действия на съда при нередовна искова молба и наличие на искане за предоставяне на правна помощ. Частната жалба е постъпила в срок и е допустима, а касационно обжалване на въззивното определение следва да се допусне служебно поради очевидно противоречие между приетото от въззивния съд и т.5 от т.р. №1-13-ОСГТК. Според посоченото тълкувателно решение, когато искът е насочен срещу ненадлежен ответник, исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствена част и петитум, тъй като ищецът обосновава правен интерес от търсене на защита срещу друг ответник и в този случай следва да се дадат указания на ищеца да отстрани нередовността като поиска конституирането на надлежния ответник. В случая въззивният съд в противоречие с тълкувателното решение е приел, че когато искът е насочен срещу ненадлежен ответник, то този иск е недопустим /а не нередовен/ и исковата молба подлежи на връщане, без да се дават указания за отстраняване на нередовност. След допускането на касационно обжалване на въззивното определение, ВКС намира, че частната жалба е основателна и определенията на въззивната инстанция и на първоинстанционния съд са неправилни и следва да се отменят по следните съображения, свързани с данните от исковата молба и служебните действия на съда: Ищецът Е. М. е предявил иск срещу Апелативния специализиран наказателен съд за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., като е изложил твърдения за понесени болки и страдания поради противозаконното му лишаване от свобода и със същата молба е направил искане за предоставяне на правна помощ. Без да се произнесе по молбата за правна помощ, първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение за уточняване на обстоятелствената част и след това е върнал исковата молба като е приел, че искът е недопустим, тъй като съдът не е надлежен ответник и искът е преждевременен, защото не било приключило наказателното производство. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение със същите мотиви. Двете определения са неправилни, защото исковата молба е била нередовна и първоинстанционният съд не е дал указания и възможност за отстраняване на нередовността, а въззивният съд не е констатирал тази незаконосъобразност. Това е така, защото при непълнота на обстоятелствената част или липса на такава, исковата молба е нередовна и съдът следва първо да даде указания за отстраняване на тази нередовност и едва след отстраняването и може да прецени дали конституираният ответник е надлежна страна. След това, когато съществува противоречие между обстоятелствената част и петитум, поради обосноваване на търсена защита срещу друг ответник, исковата молба отново е нередовна и съдът следва да даде указания за конституиране на надлежния ответник. И в двата случая на нередовност на исковата молба, при направено искане за предоставяне на безплатна правна помощ, срокът за отстраняване на нередовността се прекъсва и не тече до произнасянето на съда по искането за правна помощ, иначе връщането на исковата молба е незаконосъбразно преди приключване на производството по молбата за правна помощ /определение № 19-18-ІV ГО/. По- късно въз основа на уточнената обстоятелствена част и петитум, съдът квалифицира иска като в случай, че основанието на иска е нарушение на чл. 5 от КЗПЧОС /чл.2, ал.1, т.1 и т.2 ЗОДОВ/, то в този случай оправдателната присъда или отмяната на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ не са предпоставки на иска за обезщетение, поради което и направеният извод по делото за преждевременност на иска /без преди това да е уточнена обстоятелствената част и петитума/ е необоснован и незаконосъобразен. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3550/23.11.2017 г. по в. ч. гр. д. № 5354/2017 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 3550/23.11.2017 г. по в. ч. гр. д. № 5354/2017 г. на Софийски апелативен съд и определение от 12.06.2017 г. по гр. д. № 4996/2017 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за изпълнение на указанията и продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: