Ключови фрази
Престъпления в отделни стопански отрасли - * акцизни стоки без бандерол * кредитиране на свидетелски показания * достоверност на свидетелски показания

Р Е Ш Е Н И Е


№ 469

София, 11 февруари 2014г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година, в състав :



ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА


при секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Тома Комов
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1186/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на адв.Ж., защитник на подсъдимия С. С., срещу въззивна присъда № 51 от 09.05.2013г. на Окръжен съд-Варна, постановена по внохд № 150/13г.
В жалбата, която е бланкетна се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК.
В допълнение към касационната жалба, се поддържа оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, което касаторът аргументира със събирането и оценката на доказателствата. Искането, което се прави е в условията на алтернативност, а именно за отмяна на обжалваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наложените наказания.Обосновава се и явна несправедливост на наказанията.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение. Намира, че въззивната инстанция не е допуснала нарушения на закона, като постановената присъда е правилна и законосъобразна.
Адвокат Х., която е упълномощен защитник пред касационната инстанция поддържа жалбата и допълнението към нея. Намира, че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила. Счита за неправилно кредитирани показанията на свидетелката Х., тъй като тя лично не е видяла инкриминираните вещи, а само е чула за тяхното съхранение в складовото помещение, собственост на подсъдимия. Исканията на защитата са в условията на алтернативност, а именно за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наложените наказания.
Подсъдимият С. С., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 535 03.12.2012г., постановена по нохд №4369/11г., Окръжен съд - Варна е признал подсъдим С. Г. С. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.234, ал.2, т.3, вр. ал.1, пр.2 от НК.Веществените доказателства са били отнети в полза на държавата.
С въззивна присъда № 51 от 09.05.2013г., постановена по внохд № 150/13г., Варненският окръжен съд е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда и е постановил нова, с която е признал подсъдимия С. С. за виновен в това, че на 19.02.2010г. в МПС-товарен автомобил "марка", "модел", с ДК № , собственост на С. С., находящ се в складово помещение в [населено място], "местност", парцел, държал акцизни стоки без бандерол на склад-цигари –“марка” 2590 кутии, “марка” 3540 кутии, “марка” 340 кутии, “марка” 12 кутии , “марка” 410 кутии, “марка” 20 кутии, пакети с насипен тютюн в найлонови пликове, без надпис- 65 броя, всичко на обща стойност 30 005,59лв., когато такъв се изисква по закон-чл.28, ал.1, вр. чл.25, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като случаят не е маловажен и предметът на престъплението е в големи размери, поради което и на основание чл.234, ал.2, т.3, вр. ал.1, пр.2 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година.
На основание чл.66 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.234, ал.2 от НК, подсъдимият е лишен от правото да упражнява търговска дейност за срок от една година.
Предметът на престъплението е отнет в полза на държавата, а деловодните разноски са присъдени в тежест на подсъдимия.
Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения са относно събирането и оценка на доказателствата, като могат да бъдат обобщени в две групи: формалност при оценката на определени доказателствени източници и невярна интерпретация на други.
Въззивната инстанция в рамките на събраната от първия съд доказателствена съвкупност е възприела изцяло и фактическата обстановка, като е дала своя нова оценка на част от доказателствата и в заключение е достигнала до различни правни изводи.
Твърденията, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като не е обсъдил показанията на свидетелите К., С. и Д., са неоснователни. Действително в мотивите на въззивната присъда, тези доказателствени източници не са обсъдени, но съдът изрично е отразил, че приема за вярна тяхната оценка, дадена от районния съд, като е посочил и причините за това, поради което липсата на самостоятелен анализ, в случая не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като с тези доказателствени средства се установяват доказателства, които са непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Във връзка с оценката на показанията на свидетелката И. Х., касаторът се позовава на нарушения на чл.107, ал.5 от НПК, като твърди, че тя не свидетелства за факти, а по слух. Свидетелските показания са гласни доказателствени средства, чрез които свидетелят възпроизвежда в процеса не самите факти, предмет на неговите показания, а своите непосредствени възприятия за тези факти. Именно за това са недопустими в наказателния процес свидетелски показания, които се отнасят до факти, станали известни на свидетеля по слух. Възприемането на подобни доказателствени източници е опасно, тъй като не може принципно да се изключи необективност, заинтересованост от страна на лицата чийто твърдения свидетелят пресъздава/които са неидентифицирани по делото/, дори и самият свидетел да е добросъвестен. На плоскостта на това принципно разбиране, неправилно въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелката Х., като съдържащи доказателства относно авторството на подсъдимия. Не може да се приема, че показанията й изцяло са по слух, за да бъдат напълно игнорирани. В показанията си Х. свидетелства за свои действия по подаване на информация-сигнал до компетентни органи за съхранението на цигари без бандерол в процесното помещение, в което се е намирало и МПС-то, по отношение собствеността на фирмата, управляващите я, собствеността на склада, факта, че фирмата търгува с тютюневи изделия, които показания не са по слух, а касаят факти, за които тя е имала непосредствени впечатления. Единствено за това, че подсъдимият разпространявал цигари без бандерол и, че държал такива в съответното складово помещение, може да се приеме, че свидетелства по слух, като самата тя съобщава, че тези информация е чула от колеги, които не може да посочи. Изложеното от страна на настоящата инстанция във връзка с оценка показанията на св.Х., не води до подмяна вътрешното убеждение на решаващия съд, нито налага връщане на делото за нова правилна оценка на доказателствата, тъй като крайният извод на съда по спорния въпрос, а именно чия собственост са намерените на посоченото от Х. място цигари, няма да се промени от частично невярната оценка на тези показания. Свидетелката е обективирала възприетите слухове в сигнал до компетентните органи и той е изпълнил своята роля по проверка и установяване предмета на престъплението. Въпросът за авторството е изводим от останалите доказателства макар и косвени. По делото е установено, че при пристигане на проверяващите подсъдимият е заявил, че процесният склад, който е бил заключен, е предоставен под наем, но не е представил договор или данни за наемателя, за да се предприемат действия по установяването му и отключване на помещението. Това от своя страна е довело до използване услугите на ключар. Договор за наем е представен в хода на досъдебното производство, но той е подписан от свидетеля Х., който твърди, че не познава подсъдимия, никога не го е виждал, нито е регистрирал дружеството наемател. Същевременно е установено, че договорът е изготвен от съпругата на подсъдимия, която пък е заявила, че му го е предоставила за подписване от страна на наемателя, което означава, че само подсъдимият е комуникирал с неизвестния за него наемател, на когото той безрезервно предоставил собственото си помещение под наем. МПС-то, в което са намерени цигарите без бандерол е собственост на подсъдимия, който е представил ключ, за да бъде отключено, а товарната му част, където са се намирали цигарите е била облепена с вестници. В същото складово помещение е открита проформа фактура за 120грама тютюневи изделия от 12.02.2010г./ няколко дни преди проверката/ с доставчик дружеството “О.”, което не кореспондира с времето на представения договор и твърденията за предадени ключове. Всички тези косвено установени факти, преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, са дали основание на въззивния съд, да направи несъмнен извод, че подсъдимият С. С. е автор на инкриминираното му престъпление. Действително съдът е могъл да бъде по убедителен в мотивирането на този извод, както и да борави изцяло с юридически изрази при оценката на доказателствата, като не допуска каквито и да било разсъждения в житейски аспект, но това не променя правилността на крайните изводи, а и не сочи на пълна липса на мотиви, което би било съществено процесуално нарушение.
При горните съображения, съставът на касационната инстанция намира, че не са налице сочените в касационната жалба и развити в допълнението към нея касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.
Неоснователни са и възраженията за явна несправедливост на наложените наказания. Това е така, независимо, че правилно е отбелязването на касатора за невярно отчетени отегчаващи обстоятелства, тъй като са индивидуализирани такива, които по естеството си не могат да бъдат ценени като отегчаващи. Наличните смекчаващи обстоятелства-чистото съдебно минало, добри характеристични данни, семейна и трудова ангажираност, обуславят определяне на наказания при превес на смекчаващи обстоятелства, като наложените наказания от една година лишаване от свобода, с приложението на чл.66 от НК и една година лишаване от права, са съответни на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл.36 от НК. Ако бяха налични приетите за отегчаващи обстоятелства, то размерът на така определените наказания би бил занижен. Съдът при индивидуализацията на наказанието се е съобразил и с разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, като законът, който е действал към момента на деянието е и по-благоприятния за подсъдимия, в сравнение с действащия към момента на постановяване на въззивната присъда, който закон е действащ и към настоящият момент.
Предвид изложеното, съставът на касационната инстанция намира, че не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила.
Водим от горното ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 51 от 09.05.2013г., постановена по внохд № 150/13г., Варненският окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: