Р Е Ш Е Н И Е № 50130 гр. София, 15.11.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1283 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 197 от 06.04.2022 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Пловдив въззивно решение № 260012 от 27.01.2021 г. по в. т. д. № 656/2020 г., с което е потвърдено решение № 254 от 17.06.2020 г. по т. д. № 944/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив. С първоинстанционното решение е осъден на основание чл.45 ЗЗД К. Л. Х., подпомаган от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, да заплати на С. Г. Б. сумата 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по повод причинената при ПТП на 28.11.2013 г. смърт на сестра й Т. Г. К., ведно със законната лихва от 28.11.2015 г. до окончателното плащане, и на основание чл.229 КЗ (отм.) е осъдено „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да заплати на К. Л. Х. сумата 50 000 лв., ведно със законната лихва от 28.11.2015 г. до окончателното плащане, под условие, че застрахованият е заплатил на увреденото лице присъдените с решението по иска с правно основание чл.45 ЗЗД суми; Осъдено е „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да заплати по сметка на Окръжен съд - Пловдив държавна такса в размер на 2 000 лв. В касационната жалба на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД със седалище в [населено място], подадена от дружеството в качеството му на подпомагаща страна на ответника по главния иск с правно основание чл.45 ЗЗД - К. Л. Х., и на ответник по предявения от К. Х. обратен иск с правно основание чл.229 КЗ (отм.), се поддържа искане за отмяна на въззивното решение като неправилно с произтичащите от това последици, в т. ч. присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.52 ЗЗД като е присъдил на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на сестра й, без да са доказани предпоставките за признаване на активна материалноправна легитимация за получаване на обезщетението, възприети в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Излагат се съображения за заинтересованост на единствения разпитан по делото свидетел - В. Б. /съпруг на ищцата/, чиито показания - според касатора, са интерпретирани погрешно от въззивния съд и не установяват нито наличието на особено близка връзка между ищцата и нейната сестра, нито проявлението на особено тежки и интензивни неимуществени вреди в правната сфера на ищцата вследствие загубата на сестра й. Ответницата по касация С. Г. Б. със съдебен адрес в [населено място] и К. Л. Х. от [населено място] - ответник по главния иск и ищец по предявения срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ АД обратен иск, не заявяват становища по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : За да потвърди решението на Окръжен съд - Пловдив в осъдителната част по първоначално предявения от С. Г. Б. против К. Л. Х. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 50 000 лв., Апелативен съд - Пловдив е приел, че ответникът дължи на ищцата обезщетение в размер на сумата 50 000 лв. за претърпените неимуществени вреди по повод смъртта на сестра й Т. К., които са причинени от него виновно и противоправно вследствие реализирано на 01.12.2013 г. пътно - транспортно произшествие. Предвид безспорния по делото факт, че към момента на произшествието ответникът е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с привлеченото като подпомагаща страна „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за основателност на предявения от К. Х. против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД обратен иск по чл.229 КЗ (отм.) за заплащане под условие на сумата 50 000 лв., поради което е потвърдил първоинстанционното решение и в частта за уважаване на обратния иск. От съдържанието на въззивните жалби, подадени от К. Х. и от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, въззивният съд е извел като спорен във въззивното производство въпросът за активната материалноправна легитимация на ищцата С. Б. в качеството й на сестра на починалата при произшествието Т. К. да получи претендираното с иска по чл.45 ЗЗД обезщетение. Като се е позовал на разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че от показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел В. Б. - съпруг на ищцата, по безспорен начин се установява, че ищцата и починалата й сестра са били в изключително близки отношения и че узнаването на новината за смъртта на Т. се е отразило изключително негативно върху психоемоционалното състояние на ищцата, която към този момент била бременна. Изводът за изключителна близост на двете сестри е мотивиран със съображения, че според показанията на свидетеля сестрите са работели в едно учреждение и известно време са живели в общо домакинство заедно с тяхната майка, а по-голямата сестра Т. се грижила за по-малката си сестра С., когато майка им била на работа „навън“, помагала финансово на сестра си и организирала абитуриентския й бал. Предвид така направения извод и с мотив, че „от традиционно установените отношения на близост и привързаност между роднини по съребрена линия от втора степен следва, че загубата, причинена от смъртта на родственик от този кръг, води до отрицателни психо-емоционални преживявания“, въззивният съд се е произнесъл, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за претърпените по повод смъртта на сестра си неимуществени вреди. Възражението на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, че ищцата не притежава изискуемата според цитираното тълкувателно решение легитимация за получаване на претендираното обезщетение, тъй като не е провела пълно и главно доказване както за наличието на особено близка духовна и емоционална връзка с починалата, така и за проявлението на неимуществени вреди от смъртта на последната със съдържанието, посочено в решението, е определено от въззивния съд като неоснователно. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради констатирано в производството по чл.288 ГПК противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и с практиката в посоченото от касатора решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., при разрешаване на значимия за изхода на делото правен въпрос относно предпоставките /критериите/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение. С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е разширен кръга на лицата, които са активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление № 2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. на Пленума на ВС. Според т.1 от решението „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди”. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баба/дядо и внуци, братя/сестри; В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците, съответно братята/сестрите са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек - баба/дядо, внук, брат/сестра, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Мотивите към тълкувателното решение разкриват идеята, от която се е ръководило общото събрание на съдиите от трите колегии на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение - да се признае по изключение активна материалноправна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г.), в частност - на братята и сестрите, за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, когато поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите в българските семейства връзки между братя и сестри, и интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на брат/сестра. Изчерпателно и дори примерно изброяване на житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена връзка характеристиката на изключителна, е немислимо и невъзможно поради многообразието на човешките отношения. Във всички случаи обаче присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат/сестра предпоставя категоричен извод на съда, че установените по делото факти от значение за активната материалноправна легитимация на ищеца /претендиращият обезщетение/ изпълват съдържанието на критериите, възприети в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС като предпоставка за изключение от правилото, че кръгът на правоимащите се определя съобразно постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, а именно - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, която се отличава по съдържание от типичните родствени връзки в семейството, и проявление на неимуществени вреди, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между братя/сестри морални болки и страдания. В същия смисъл е и произнасянето в решение 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., с което касаторът е аргументирал поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Отстъпването от последователно прилагания в годините ограничителен подход, възприет в Постановление № 5/84 г. на Пленума на ВС, няма за цел да разшири кръга на правоимащите по отношение на всички близки на починалия, които търпят неимуществени вреди по повод на смъртта му и според общоприетото разбиране за справедливост би следвало да имат право на обезщетение. Разширяването на кръга на правоимащите е продиктувано от регулацията на обществените отношения в материята на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Европейския съюз, обвързваща Република България като държава - членка на съюза, и от необходимостта поради отсъствие на изрична уредба в националното законодателство /към момента на приемане на тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/ да се даде възможност на съдилищата да присъждат обезщетения за неимуществени вреди на други лица, извън изчерпателно изброените в постановленията на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г., когато случаят е изключителен - както от гледна точка на съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и продължителността на понесените неимуществени вреди. Въззивното решение е постановено в отклонение от формираната с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС задължителна съдебна практика и е неправилно. Правото на ищцата - сега касатор, да получи обезщетение за неимуществени вреди по повод причинената при ПТП на 28.11.2013 г. смърт на сестра й Т. К., е признато от въззивния съд след направен извод за установени от показанията на свидетеля В. Б. изключително близка привързаност между двете сестри и интензитет на вредите, надхвърлящ обичайния за случаите на загуба на брат/сестра. Основателно е оплакването на касатора, че въззивният съд е възприел свидетелските показания безкритично, като не е отчел възможната заинтересованост на свидетеля, който е съпруг на ищцата, и че показанията не доказват нито една от предпоставките, с които цитираното тълкувателно решение обвързва възможността за признаване на активна материалноправна легитимация на братята и сестрите да получат обезщетение наред с или вместо най-близките на починалия, посочени в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС. Свидетелят Б. е депозирал показания, че при запознанството си с ищцата през 2010 г. тя и по-голямата й сестра Т. работели във фирма „Нова Трейд“ на различни длъжности, били неразделни, живеели заедно с майка си в апартамента на съпруга на Т., като последната се грижела винаги за по-малката си сестра, подпомагала я финансово и след завършване на училище организирала абитуриентския й бал. Изяснените от свидетеля отношения разкриват обичайна връзка между по-малка и по-голяма сестра, израснали в традиционно българско семейство и възпитани във взаимна обич, доверие и подпомагане на родителите от страна на по-голямото дете в грижите и отглеждането на по-малкото. Изявлението на свидетеля, че „когато двете сестри са били ученици, майка им е ходила навън да работи, за да се издържат, и сестра й е била като втора майка“, е изтълкувано превратно от въззивния съд като източник на информация за полагана от по-голямата сестра към по-малката сестра заместваща родителска грижа, създала условия за изграждане на изключително близка житейска връзка помежду им. При преценката на показанията в тази им част въззивният съд не е съобразил уточнението на самия свидетел, че изнесените факти не са базирани на негови непосредствени възприятия, а са узнати от ищцата - негова съпруга. В показанията не се съдържат каквито и да било конкретни факти, подкрепящи извода на въззивния съд за създадена между двете сестри особено силна привързаност, характеризираща се като изключителна спрямо традиционните отношения между децата от едно семейство. От показанията на свидетеля не се установява и проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищцата, които да надхвърлят по интензитет и продължителност вредите - морални болки и страдания, които обичайно се понасят в случай на загуба на брат/сестра. Свидетелят е заявил, че към момента на инцидента ищцата е била бременна и след узнаване на новината за смъртта на сестра си изпаднала „в безтегловност“, плакала дълго, по-късно ходила при психиатър и приемала лекарства за успокоение, които повлияли незначително върху състоянието й, но загубата на сестра й оставала незабравима. Описаното поведение и психоемоционално състояние на ищцата са напълно нормални и характерни за случаите на загуба на близък човек, с когото преживелият родственик е израснал в едно семейство и към когото е бил привързан емоционално, каквато привързаност несъмнено е съществувала между ищцата и нейната сестра. Преценени съобразно правилото на чл.172 ГПК, показанията на свидетеля Б. позволяват да се направи извод за съществувала между ищцата и починалата й сестра близка връзка, обичайна за отношенията между деца от едно семейство, и за претърпени от ищцата морални болки и страдания по повод загубата на сестра й, но не обосновават извод, че между двете сестри е съществувала особено близка, трайна и дълбока духовна и емоционална връзка, отличаваща се като изключителна от гледна точка на традиционните за българското общество отношения между членовете /братя и сестри/ на едно семейство, и че по повод смъртта на сестра си ищцата е претърпяла неимуществени вреди - морални болки и страдания, които превишават значително интензитета и времетраенето на обичайните болки и страдания по повод загубата на брат/сестра. В резултат на повърхностен анализ и безкритично възприемане на свидетелските показания въззивният съд е достигнал до неправилно разрешение на спора като е приел, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, въпреки отсъствието на изведените в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС предпоставки, даващи основание да се направи изключение от правилото, че в случай на смърт право на обезщетение имат само лицата от най-близкия семеен и родствен кръг на починалия, изброени в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. на Пленума на ВС. По изложените съображения съставът на ВКС приема, че обжалваното от подпомагащата страна „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД решение на Апелативен съд - Пловдив е неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд - Пловдив за уважаване на предявения от С. Б. против К. Л. Х. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 50 000 лв. По делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което след отмяна на въззивното решение спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция и искът по чл.45 ЗЗД да се отхвърли като неоснователен, предвид липсата на предпоставки за признаване на активна материалноправна легитимация на ищцата за получаване на търсеното с него обезщетение за неимуществени вреди. Предявеният срещу подпомагащата страна обратен иск по чл.229 КЗ (отм.) следва да бъде оставен без разглеждане, тъй като произнасянето по него е поставено в зависимост от уважаването на първоначалния иск с правно основание чл.45 ЗЗД, който подлежи на отхвърляне. В зависимост от крайния изход на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за присъждане на разноски по чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата и за осъждане на ответника по първоначалния иск К. Л. Х., а условно - и на ответника по обратния иск „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, да заплатят на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса в размер на 2 000 лв. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, в качеството му на ответник по обратния иск, направените пред въззивната и пред касационната инстанция разноски за държавна такса в размер общо на 2 030 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., от които 150 лв. - за производството пред първата инстанция, и по 100 лв. - за въззивното и за касационното производство. Разноски за защита срещу иска по чл.45 ЗЗД не са претендирани от ответника К. Л. Х. и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 260012 от 27.01.2021 г. по в. т. д. № 656/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 254 от 17.06.2020 г. по т. д. № 944/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, и вместо него постановява : ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, офис 303 - адв. Т. Д., против К. Л. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], подпомаган от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по повод настъпилата на 02.12.2013 г. смърт на Т. Г. К. - сестра на С. Б., причинена при ПТП на 28.11.2013 г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от К. Л. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], обратен иск с правно основание чл.229 КЗ (отм.) за сумата 50 000 лв. ОСЪЖДА С. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, офис 303 - адв. Т. Д., да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД сумата 2 030 лв. - разноски по делото, и сумата 350 лв. - юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :