Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  № 163                                                      Гр.София, 26 март  2010 г.                                                                                        В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на  двадесет и втори март,  две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ПАВЛОВА  В присъствието  на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 26/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.419,ал.1 вр.чл.341,ал.1 вр. чл.306, ал.1,т.1 НПК. Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ, с което се иска да бъде възобновено Ч. Н. Д.9749/09 г.по описа на СРС, да се отмени постановеното по реда на чл.306,ал.1,т.1 НПК на 16.09.09 г.и влязло в сила на 02.10.09 г. определение за кумулация на множество наказания по присъди на осъдения К. И. К. и делото да се върне на СРС за ново разглеждане и законосъобразно прилагане на правилата за наказване на множество престъпления и определяне на типа пенитенциарно заведение, в което осъденият следва да изтърпи наказанията си. Като основание за отмяна се посочва непостановяване на посоченото определение при прилагане правилата на закона- основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането с отразените в него доводи. Осъденият и назначеният му служебен защитник молят да не се уважава искането на Главния прокурор на републиката. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането за възобновяване и отразените в него аргументи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, ценими в настоящата процедура, намира за установено следното:   С протоколно определение по реда на чл.306,ал.1,т.1 НПК , постановено по Н. Ч. Д.9749/09 г.на 16.09.09 г., 105 състав на наказателно отделение на Софийски районен съд /СРС/ е групирал наказанията, наложени по 13 присъди на осъдения К. И. К.- на основание чл.25 вр.чл.23,ал.1 НК. Това групиране е извършено по благоприятен за осъдения краен вариант, доколкото става дума за различен начин на конфигуриране на присъдите и съответно на условията за групиране на наказанията по тях. Отделен е въпросът дали крайният вариант е постигнат законосъобразно. Трябва да се отбележи,че макар и в кориците на настоящото първоинстанционно производство да няма данни за това, Главният прокурор в своето искане е посочил предишно произнасяне на ВКС по повод процесното осъдено лице, все във връзка с групиране на наложени му наказания по присъди, към онзи момент 12 на брой. Решение № 352/26.09.09 г. на ВКС,3 н.о., постановено по К. Н. Д.358/09 г., е посочило съответни недъзи при приложението на материалния закон във връзка с неспазване на обвързващите предписания по т.9 от ППВС 4/65 г.и решение №11/87 г.на ОСНК на ВС на РБ при предишно произнасяне досежно К. Съгласно тях, щом като част от осъжданията на едно лице са в съотношение на рецидив спрямо едни, но и в съотношение на съвкупност с други, съдът е задължен да прецени най-благоприятното съчетание на присъдите по съвкупности и във връзка с осъжданията за престъпленията, представляващи рецидив. Тринадесетото осъждане на К. по споразумение, влязло в сила на 22.04.09 г., постановено по Н. О. Х. Д.8548/05 г.по описа на СРС, което е станало повод за ново произнасяне на районния съд по настоящото производство, не променя същността на посочените като дължими материалноправни изводи. И това е така, тъй като най-малко наказанията по осъждането по Н. О. Х. Д. 11732/05 г.-шестото поред посочено в третираното определение, както и следващите цитирани до номер 11 включително, все остават в невъзможност да организират съвкупност с наказанията по Н. О. Х. Д.5456/04 г.и Н. О. Х. Д. 11159/04 г., защото деянията по тях са осъществени в изпитателния срок на отложеното за изтърпяване наказание лишаване от свобода по последните две дела. Дори по Н. О. Х. Д.11732/05 г., по което е определено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, е приложена и разпоредбата на чл.68 НК. Това важи и по отношение на други осъждания- всички по производства по описа на СРС. Без да е нужно да се обсъждат множеството кумулационни определения, постановени от районен съд- София, свързани с осъдения К. и посочвани в искането за възобновяване на наказателното производство, преценката за съвкупностите с оглед процесното производство следва да бъде такава, че от една страна да не се нарушава материалният закон, а от друга-да се допусне възможно най-благоприятното съчетание за осъденото лице. Най-просто казано, това ще стане с групиране на наказанията по Н. О. Х. Д.5456/04 г.и 11159/04 г. и с групиране на останалите наказания по другите осъждания в следваща съвкупност, каквото СРС не е сторил. Макар и по същество да се постигне ефектът по определението на СРС, що се касае до определяне на размера на лишаването от свобода, дължимо по всяка съвкупност, с оглед изложеното по-горе, искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство с претенция за незаконосъобразно определяне изтърпяването на наложеното общо наказание по първата съвкупност от три години, с изпитателен срок от пет години, също е основателно. При всички случаи с прилагане на разпоредбата за условно осъждане по първата определена съвкупност е нарушен материалният закон- чл.348,ал.1,т.1 НПК- чрез неправилно прилагане на същия. Основателността обаче не е характеристика на искането в частта по коментиране на въпроса за неопределяне от страна на СРС на пенитенциарното заведение, в което осъденият следва да търпи наказанието лишаване от свобода за срок от четири години,формирано по втората съвкупност. Обсъждането с пространни и поначало верни съображения на нормата на чл.61,т.2 ЗИНЗС от страна на Главния прокурор, би имало предмет, в случай че действително СРС не бе определил типа пенитенциарно заведение. Видно от съдържанието на ревизираното определение, както в диспозитива, така и в мотивите на същото, е определено общото наказание лишаване от свобода за срок от четири години на основание чл.61,т.2 ЗИНЗС /посочено само в диспозитива в цифров вид/, да се изтърпи при първоначален строг режим в ЗАТВОР.   Последното казано не оказва влияние върху необходимостта от уважаване на искането на Главния прокурор в неговата съществена част. Ето защо и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр.чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.1,т.1 вр.чл. 419,ал.1 вр.чл.341,ал.1 вр.чл.306,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ВЪЗОБНОВЯВА производството по Н. Ч. Д.9749/09 г.по описа на РС- София. ОТМЕНЯВА постановеното на 16.09.09 г.определение на СРС, НО, 105 състав, по Н. Ч. Д.9749/09 г.   ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия на съдебно заседание.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/