Р Е Ш Е Н И Е                                            № 13 София, 17 февруари 2010 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети януари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                                       БЛАГА ИВАНОВА                                                                          при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 538 по описа за 2010 година.   С решение № 202 от 16.06.2009 г. по внохд № 1047/08 г. Апелативният съд–гр. София потвърдил присъдата на Софийския градски съд, постановена по нохд № 2648/06 г., с която подсъдимите О. Г. М., Х. Б. М. и Р. П. И. са оправдани по предявените им обвинения по чл.203, ал.1 във връзка с чл.202, ал.1, т.1, чл.311, ал.1, чл.201, чл.26, ал.1, за подс. М. и М. във вр.с чл.20, ал.2 НК, а за подс. И. във вр.с чл.20, ал.4 НК. Срещу въззивното решение е постъпил протест от прокурор при Апелативна прокуратура-гр. София, с който се претендира, че са налице основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане за осъждане на подсъдимите М. и М. за престъпление по чл.219, ал.4 във връзка с ал.3 и ал.1 НК. Пред ВКС протеста се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Постъпили са писмени възражения от името на подсъдимите М. и М. Защитниците им намират протеста за неоснователен. Защитата на подс. И. акцентира върху това, че подаденият протест от САП не засяга правата на последната. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС І-во наказателно отделение установи: Пределите на настоящата проверка са ограничени. С оглед на изложените в протеста съображения и направеното искане, вън от касационния контрол стои оправдаването на тримата подсъдими по първоначално предявеното им обвинение по чл.203 НК, както и въобще дейността на Р. И. Както се посочи, иска се осъждане на подсъдимите М. и М. за престъпление по чл.219 НК, като се претендира, че въззивната инстанция, в нарушение на процесуалните правила, е пропуснала да стори това. Протестът е неоснователен. Не са налице основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. Съображенията за това са следните: Оспорването на пълнотата на мотивите на първоинстанционната присъда, на плоскостта на чл.304 НПК, игнорира обстоятелството, че същата непълнота поначало не изпълва съдържанието на чл.348, ал.3, т.2 НПК. Дори да се приеме обратното, въззивният съд може сам да отстрани нарушението – виж чл.335, ал.2 НПК. Прокурорът намира „за изцяло неоснователно становището на САС, че в предоарията на прокурора при САП за първи път са посочени факти, които не са били установени и коментирани в обвинителния акт и пред първата инстанция... Напротив, всичко което бе изтъкнато пред състава на САС е установено по категоричен начин, чрез проведеното досъдебно производство и съдебното следствие пред СГС” и е следвало „единствено да се направи правен анализ на доказателствата”. Няма спор по това, че фактическите положения, поддържани от прокурора пред САС, на които се акцентира и в касационния протест, изменят фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, за което подсъдимите М. и М. са предадени на съд и сочат на основание за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. По-важно е това, че същите фактически обстоятелства не са посочени в обвинителния акт, въпреки, че са били известни на органите на досъдебното производство. Последното изключва приложението на чл.287, ал.1 НПК, макар обстоятелствата, за които стана дума, да са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, а НПК не предвижда друг ред за надлежното им включване в същата част. Друг е въпросът, че поначало изменение на обвинението е възможно само при първоинстанционното разглеждане на делото. Същите обстоятелства, имащи значение за определяне на фактическия състав на престъплението, не са предявени на подсъдимите по съответния процесуален ред – чрез обвинителния акт, а на плоскостта на казаното по-горе, и не могат да бъдат предявени по реда на чл.287, ал.1 НПК. Надлежното им непредявяване, на първо място рефлектира върху правото на защита на подсъдимите, които очевидно не са могли чрез посочване или изискване на доказателства, или чрез други процесуални способи да го реализират. От друга страна, коментираните обстоятелства са вън от предмета по чл.102 НПК и поради това няма как да получат правна оценка от решаващия съд. Претенцията за съставомерност по чл.219 НК е пряко свързана тъкмо с обстоятелствата, за които стана дума и няма как да получи друг, различен отговор, от дадения от САС. Що се отнася до надлежно предявеното на двамата подсъдими фактическо обвинение, то е анализирано в детайли и е получило адекватна правна оценка, а по същество и не се оспорва. Водим от горното на основание чл.354, ал.1 т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202 от 16.06.2009 г. постановено по внохд № 1047/08 г. на Апелативния съд – гр. С..     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: