Р Е Ш Е Н И Е № 212 гр. София, 1 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 447/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Т. М. Д., чрез защитата му - адвокат Б. М. от САК за възобновяване на делото и отмяна на постановената присъда по нохд№ 14590/2007 год. на Софийския районен съд. В искането се твърди, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и конкретно на чл. 374, ал. 4 НПК, тъй като Т. Д. е осъден без да е доказано участието му в изпълнителното деяние на престъплението за което е предаден на съд. Пострадалото лице (според обвинението) – С. С., никога не е била разпитвана като свидетел. Други свидетели няма по делото, които да установяват участието на подсъдимия в престъплението. Извлеченията от електронни писма не могат да бъдат доказателствено средство. Няма доказателства дали подсъдимият лично е водил кореспонденция с лицето С., нито кой е създал сайтовете и е плащал хостинга. Не е направено всичко необходимо за призоваване на пострадалото лице чрез съдебна поръчка. В искането и в съдебно заседаниеq на което присъства защитата на осъдения М., който - редовно призован, не се явява, се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила и на материалния закон. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Подсъдимият не оспорва фактическите положение в обвинителния акт. По делото са събрани безспорни доказателства, въз основа на които законът е приложен правилно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , ВЪЗ ОСНОВА НА ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, КАТО СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО : Искането за възобновяване е допустимо като подадено от оправомощен процесуален субект, в законоустановения шестмесечен срок срещу акт, подлежащ на възобновяване. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Производството по делото е протекло по реда на глава ХХVІІ НПК. С присъда , постановена 21.07.2011 год. по НОХД № 14590/ 2007 год. подсъдимият Т. М. Д., ЕГН [ЕГН] е признат за ВИНОВЕН в това, че през периода 14.08.-27.08.2003 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у лицето С. С., че ще й продаде три броя преносими компютри за сумата от 2800 щ.д., като е внесъл компютърни информационни данни в „Интернет", създавайки измамлив сайт www.wonderdeaHng.com за продажба на преносими компютри и мобилни телефони и с това е причинил на С. С. вреда в размер на 2800 щ.д. или 5 027.14 лева, поради което и на основание чл. 212а ал. 1, вр.чл. 58а, вр.чл. 55, ал. 1, т. 2, вр.чл. 2, ал. 2 НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, което наказание, на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпълнение за срок от три години. В съдебното заседание на 21.07.2011 год. по нохд№14590/07 год. на Софийския районен съд подсъдимият Д., на основание чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът след като е установил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателствени източници, на основание чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще бъде ползвано направеното от подсъдимия признание и без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Твърдението в искането, че СРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като неправилно е приел наличието на условия за разглеждане на делото при съкратено съдебно следствие е неоснователно. От проверката на данните по делото ВКС намира за правилни изводите на първостепенния съд, че направеното признание по фактите на обвинението е подкрепено от събраните в досъдебната фаза доказателствени източници, които са анализирани за достоверност и оценени съгласно действителното им съдържание. Въз основа на приетите констатации, правните изводи са съставомерност на инкриминираното деяние са правилни. По делото е събран и анализиран съгласно чл. 107, ал. 5 НПК убедителен доказателствен материал за сключените на :20.05.2003 г. , 03.06.2003 г. и на 24.06.2003 г. от подс. Т. Д. три отделни договора с [фирма] за предоставяне на „уеб хостинг” услуга от интернет сървъри на дружеството. На основание на тези договори за срочен абонамент за създаване на „домейн”, интернет доставчикът [фирма] се е задължил да регистрира домейните с имена: www.superbdealing,com, www.trustedshop.org и www.wonderdealing.com в полза на подсъдимия Д. като клиент на дружеството. По делото е установено от показанията на свид. П. П.- компютърен оператор при [фирма], че подс. Д. е създал процесните сайтове: и .com и е ползвал сървъра на [фирма] чрез получени потребителско име, парола и IP адрес. Установено е от фактическа страна, че подсъдимият е разпространил по електронен път информация, чрез регистрираните от него сайтове, за извършването от него на “дистанционна продажба на компютърни конфигурации, преносими компютри и мобилни телефони на изгодни цени”. Установено е още, че на практика той не е бил регистриран като търговец по Търговския закон и не е извършвал обективно търговска дейност чрез сайтовете . Констатациите на съда, че предлаганите чрез домейна на подсъдимия - www.wonderdealing.com стоки за продажба с марки – “Т.”, “Ай Би Ем”, “Асус” на ниски цени, не са били предмет на реална търговска дейност са изведени въз основа на данните по делото, че подсъдимият не е разполагал с предлаганата от него за продажби електроника. Неоснователно е оплакването, че липсата на призоваване и разпит на посочената от обвинението като пострадала от деянието – С. С. е довело до доказателствена празнота относно установяване на обстоятелствата от предмета на доказване. Доводът е неоснователен , тъй като по делото са събрани относими и достоверни доказателствени източници, чрез предвидените в НПК способи, от които е установено ( писмо вх. №12709/2003 г.- факсимиле на Министерството на правосъдието на САЩ, писма от „У. Ю." : изх. №43/27.10.2003 г., изх. №45/03.11.2003 г. и писмо от НОИ: изх. №127-П/2003 г., за изпратените от С. парични преводи на името на подсъдимия), че С. е реално лице, което е депозирало жалба срещу действията на Д. за отношенията й, възникнали чрез неговия сайт в Интернет: www.wonderdealing.com . По делото са обсъдени и приетите като писмени доказателства експертна справка от Институт по компютърни технологии със снимков материал на интернет – страницата на подсъдимия www.wonderdealing.com, както и писмо от [фирма] и договор за предоставяне на услуга „Колокиране на комуникационно обслужване" от 01.12.2002 г. , от които е видно, че Д. е използвал посоченият от С. адрес www.wonderdealing.com. за да я мотивира да закупи предлаганите на сайта компютри за продажба, каквито той не е имал на разположение , нито е имал намерение да продава. От изготвените заключения на техническите СЕ-зи (т.2, л. 118-139 от дос.пр. и т.2, л. 147-160 от дос.пр.), лицевоидентификационна СЕ-за (т.2, л. 161-168), техническо - софтуерна СЕ-за (т.З, л. 101-105 от дос.пр.) е установено, че на 14.08.2003 г. е започнала кореспонденцията на С. с подс. Д. с цел закупуване на компютри, като на 23.08.2003 г. С. се е съгласила да закупи предложените й чрез сайта на подсъдимия www.wonderdealing. com три броя преносими компютри на определената от него цена в размер на 2800 щ.д. с левова равностойност 5027.14 лева. Установени са по делото изпратените от С. парични преводи на името на подсъдимия, представляващи имущественото разпореждане на пострадалата в полза на подсъдимия, настъпило в резултат на мотивирането й от въведените от подсъдимия неверни данни за продажба на компютри, разпространени в използвания от него сайт. От съдържанието на писмените доказателства съдът е приел за установено, че подсъдимият лично е получил ин-касо процесните преводи на суми от лицето С.. Установено е от фактическа страна, че след получаването на парични преводи от С., подсъдимият не е изпратил на същата уговорените за продажба три броя компютри и е преустановил дефинитивно абонамента си за мрежово обслужване на домейна. Тези действия на подсъдимия са израз и на съдържанието на субективната страна на състава на инкриминираното деяние, относно представата в съзнанието му, че той не е имал никакво намерение за продава процесните компютри, а единствено да мотивира пострадалата чрез въведените компютърни данни към имуществено разпореждане в полза на дееца, от което е съзнавал че за нея ще последва щета в същия размер. Изпълнителното деяние на престъплението „компютърна измама" се е изразило във формата –внасянето от дееца в компютърните информационни данни на невярна информация, чрез които данни е осъществено въвеждането в заблуждение на пострадалата от дееца, с цел предизвикване на имуществено разпореждане в полза на вносителя на невярната информация. Легалната дефиниция на посоченото понятие се съдържа в текста на чл. 93, т. 22 от НК (редакция ДВ, бр. 92 от 2002 г.), като представяне на факти, информации или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително и такава програма, която е в състояние да направи така, че дадена компютърна система да изпълни определена функция. Касае се за данни в електронна или друга форма, даваща възможност за непосредствена обработка от компютърна система. В конкретния случай подсъдимият е предлагал за продажба стоки - мобилни телефони и преносими компютри чрез регистрирания от него интернет сайт . С помощта на този сайт той е осъществил внасяне на компютърни информационни данни в интернет пространството, посредством компютърна информационна система. Чрез тези данни е целял да въведе в заблуждение пострадалата, че ще осъществи дистанционна продажба с нея .В резултат на тези данни, у пострадалата са възникнали неправилни представи, че срещу изплащането на определената в сайта на подсъдимия сума, същата ще получи насрещна престация по предаването на вещта, предмет на дистанционен договор за продажба. Изпълнителното деяние следователно, правилно е изведено, че е извършено чрез създадения от подс. Д. сайт- адрес .com. , която информация е предизвикала имущество разпореждане от лицето С. по престиране на цена - парична сума в общ размер на 2800 щ.д. Непредприемането на никакви действия от страна на подсъдимия по изпълнение на поетото задължение, обективира първоначалната липса на намерение да изпълни уговореното по сделката, поради което правилно деянието е оценено като наказателноправна измама, осъществена под признаците на специалния състав по чл. 212а, ал. 1 НК. Предвид тези изводи не са налице основания за възобновяване на наказателното делото, поради което съставът на ВКС, ІІІ н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на нохд№ 14590/2007 год. на Софийския районен съд и за отмяна на постановената по него присъда на 21.07.2011 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :