Р Е Ш Е Н И Е № 50119 гр. София, 05.01.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение, в открито заседание на шести декември, две хиляди и двадесет и трета година, в състав: Председател: Бонка Йонкова Членове: Петя Хорозова Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 1559 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С Определение № 50512 от 20.10.2023г., постановено по настоящото дело № 1559/2022г. е допуснато касационно обжалване на Решение № 117 от 09.03. 2022г. по в.т.д. № 785/2021г. на Пловдивски апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение № 207 от 01.06.2023г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Й. Й. против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част атакуваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, сочи се и необоснованост, поради което се претендира неговата отмяна, ведно с присъждане на направените разноски. Твърди се, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивната инстанция неправилно е приложила разпоредбата на чл.52 ЗЗД и критериите, установени с ППВС № 4/1968г. Ответникът „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, чрез процесуален пълномощник, е подал писмен отговор срещу касационната жалба със становище за неоснователност. Изразява несъгласие с приетото за неоснователно от въззивния съд възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, поел риска да се вози при водач, употребил голямо количество алкохол. Третите лица – помагачи Т. К. Т. и У. К. Т., представлявани от законния им представител Виждан С. Курбан, не заявяват становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: Производството пред Окръжен съд - Пловдив е било образувано по предявен от Г. Й. Й. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на ищцата от смъртта на сина й вследствие на ПТП, настъпило на 09.12.2018г., виновно реализирано от водача К. Т. М. при управление на МПС, за което е била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователното дружество, предвид наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за увреждащото МПС; за справедливо е преценено обезщетение в размер на 200 000 лв., намалено с 30%, поради установено съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, поради непоставен предпазен колан. За неоснователно е прието възражението на застрахователното дружество за съпричиняване поради знание на пострадалия, че водачът на автомобила е употребил алкохол. Сезиран с жалби и от двете страни, като от ищцата – в отхвърлителната част за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 140 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., а от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – изцяло, по спорния във въззивната инстанция въпрос относно размера на обезщетението, съставът на апелативния съд е посочил, че смъртта на едно дете, при това син, който е само на 15 години, е голяма и безвъзвратна загуба за една майка, която цял живот е белязана от мъката по рано починалото си дете; раната е за цял живот, още повече, че става въпрос за внезапна смърт на непълнолетно момче, настъпила по нелеп начин. За завишено е намерено определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 140 000 лв., намалено на 120 000 лв., която сума въззивният съд е приел за отговаряща на принципа на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетение за реално претърпрените болки и страдания. Изложени са подробни мотиви по неправилността на приетото от първоинстанционния съд съпричиняване от 30%, поради непоставен от пострадалия предпазен колан, както и по оплакването на застрахователя във въззивната жалба за неотчитане на обстоятелството, че последният е поел риск, като се е возил в автомобил, управляван от пиян водач. Решението на Пловдивски апелативен съд в допуснатата до касационно обжалване част е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно. По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касация, свързан с приложение на визирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ, и критериите, които съдът трябва да съобрази, са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело и които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта на пострадалия, действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето, което претендира обезщетение, причинените морални страдания. В практиката на ВКС е изразено разбирането, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, а като ориентир за конкретните икономически условия би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне обезщетението момент. Следователно, справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. С оглед изложеното настоящият състав намира, че в допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. В мотивите на обжалваното решение съставът на апелативния съд не е съобразил изцяло или в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, като се е достигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Приемайки, че нелепата и внезапна смърт на син, който е само на 15 години, е голяма и безвъзвратна загуба за една майка, която за цял живот е белязана от мъката по рано починалото си дете и че раната е за цял живот, необоснован и несъответстващ на доказаните вреди, е изводът на решаващия съд, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 140 000 лв., /без съобразяване, че това е редуцираният след прието съпричиняване от 30 % размер от 200 000 лв./ е завишено. Не са отчетени установените от свидетелките показания обстоятелства, че ищцата има по-малък син, който е болен с парализирани крак и ръка по рождение, че сама е отглеждала децата след като бащата ги напуска след раждането на второто дете. Следователно, неминуемо възлаганите на по-голямото и здраво дете надежди да й помага за отглеждането на по-малкото дете и да я покрепя в бъдеще са осуетени. Не е съобразено също така надлежно установеното чрез експертното медицинско заключение и обсъдено от първоинстанционния съд влошаване в психическото състояние на ищцата, страдаща от атипична реакция на скръб вследствие преживяното посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в изключително потиснато настроение, загуба на интереси и радост, повишена уморяемост и нарушен сън, изразени симптоми на депресивно заболяване и необходимост от вземане на мерки за назначаване на съответно лечение след консултация с психиатър. По тези съображения следва да се приеме, че в резултат на допуснатите нарушения при приложение на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост дължимото на последната обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ е било занижено. Съобразявайки гореизложените обстоятелства, икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП – 09.12.2018г., настоящият състав на ВКС приема, че към датата на увреждането справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение на ищцата е в размер на сумата от 150 000 лв. Поддържаното в отговора на касационната жалба несъгласие на ответното дружество с извода на решаващия съд за недоказаност на принос от страна на пострадалия поради знание, че водачът на превозното средствно е употребил алкохол, е извън предмета на касационната проверка по смисъла на чл.290, ал.2 ГПК. Приносът на увредения е основание за намаляване на определеното по справедливост обезщетение, като правото по чл.51, ал.2 ЗЗД се упражнява от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд в процеса по иск по чл.432,ал.1 КЗ. При отричане основателността на възражението по чл.51,ал.2 ЗЗД с решението на въззивния съд и при неподадена срещу същото касационна жалба от ответното дружество, разглеждането му от касационната инстанция ще доведе до влошаване положение на касационния жалбоподател /ищец/, което е недопустимо по силата на императива на чл. 271, ал.1, пр.2 ГПК. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска над присъдения размер от 120 000 лв. до 150 000 лв. Тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция, ВКС следва да постанови решение по същество, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. При този изход на спора, като съобрази размера на уважената с настоящото решение част от претенцията /за 30 000лв./ спрямо обжалваната част /за 80 000 лв./ от направените от касаторката разноски в размер на 9 200 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да й заплати сумата от 3 450 лв. На основание чл.78, ал.6 ГПК същото следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в полза на ВКС в размер на 600 лв. Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 117 от 09.03.2022г. по в.т.д. № 785/2021г. на Пловдивски апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение № 207 от 01.06.2023г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Й. Й. против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, вместо което постанови: ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на Г. Й. Й. допълнително обезщетение в размер на 30 000 лв., или общо 150 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й И. Г. Й., причинена от ПТП на 09.12.2018г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, начиная от 22.01.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл.432, ал.1 КЗ. ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на Г. Й. Й. на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за касационното производство в размер на 3 450 лв. ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати държавна такса в полза на Върховен касационен съд в размер на 600 лв. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която предявеният от Г. Й. Й. иск по чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.