Р Е Ш Е Н И Е   № 58   София, 06 април , 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 30 ЯНУАРИ  две хиляди и девета  година, в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН  ИЛИЕВ           ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА  АВДЕВА                                                              ТАТЯНА  КЪНЧЕВА     при участието на секретаря НАДЯ  ЦЕКОВА  и в присъствието на прокурора  АНТОНИ  ЛАКОВ     изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело № 684/2008 година.     Производството е по реда на чл. 346, т.1 и сл. НПК. Образувано е по касационни жалби на гражданските ищци и частни обвинители П. Х. и Й. Л. Т. и подс. К. С. П. , всички от с. А., Пазарджишка област. С обжалваното Решение №265/24.11.2008г, постановено по в.н.о.х.д. №538/2008г. Пловдивски апелативен съд е потвърдил присъда №68/10.09.2008г. по н.о.х.д. №518/2008г.на Пазарджишки окръжен съд с която подс. П. е признат за виновен в това, че : - на 17.03.2008г. в с. А., Пазарджишка област, извършил палеж на сграда-жилище, със значителна стойност -61 380лв, собственост на П. Т. , като пожарът е представлявал опасност за живота и на други лица-Й. и Х. Т. , съпруга и син на собственика на жилището, последвала и щета в размер на 1 435.19лв, поради което и на основание чл.330, ал.2, т.1 вр. чл.330, ал.1, предл.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три годни. Със същата присъда подс. К. П. е осъден да заплати на П. Х. Т. и Й. Л. Т. обезщетения както следва: по 1 000лв. за претърпени неимуществени вреди, а само на П. Т. и сумата 1 435.19лв. за претърпени имуществени вреди със законните последици, като за разликите до 20 000лв. е отхвърлил исковете за неимуществени вреди. В касационната жалба и от защитата на подсъдимият се претендира явна несправедливост на наказанието, което било завишено по вид и размер. Такова нарушение било допуснато и при определяне размерите на гр.искове за неимуществени вреди, чийто размери били прекомерно завишени и несъобразени с принципът за справедливост при тяхното определяне. За отстраняване на допуснатите нарушения се прави искане да се премине към друго по леко по вид наказание или се намали размерът на лишаването от свобода, като се намалят значително и присъдените обезщетения за неимуществени вреди. От повереникът на гражданските ищци и частни обвинители се претендира нарушение довело до явна несправедливост на наказанието-основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. За неговото отстраняване се прави искане наказанието, лишаване от свобода да се увеличи в предвидения от законът максимален размер. Такова искане се прави и по отношение размерът на предявените искове за неимуществени вреди, за да се отстрани допуснатото нарушение на чл.52 ЗЗД. Всяка от страните счита, че жалбата на другата не следва да се уважава и поддържаните с нея доводи за явна несправедливост на наказанието и несъобразяване с изискването за справедливост, при определяне размерът на обезщетенията за неимуществени вреди са неоснователни. Прокурорът даде заключение, че жалбите са неоснователни защото при постановяване на решението не са допуснати сочените с жалбите нарушения, както в наказателната, така и в гражданско осъдителната част. Затова счита, че решението следва да остане в сила. Върховният касационен съд разгледа жалбите, провери въззивното решение с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл.347-348 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   По жалбата на подс. К. П. , той и касатор в настоящето производство.   Доводът за явна несправедливост на определеното наказание е лишен от фактическо и правно основание. Наличните обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието са правилно оценени по тежест и значение. За престъплението по чл.330,ал.2, т.1 НК е предвидено наказание от три до десет години лишаване от свобода. При положение, че съдът е направил извод за наличие на основанието по чл.55, ал.1, т.1 НК, за да премине към наказание под предвидения в законът задължителен минимум е очевидно, че не може да става въпрос за завишен размер на наказанието лишаване от свобода. Сочените в жалбата добри характеристични данни, направени признания и разкаяние са съобразени при обосноваване на изводът за наличие на основанието по чл.55 НК. Несъобразени от съдът обстоятелства със значението на многобройни или изключително такова, които да налагат допълнително намаляване на потвърдения размер на лишаването от свобода не са налице. Във връзка с това следва да се отбележи, че за извършеното престъпление е предвиден задължителен минимум на наказанието лишаване от свобода, поради което макар и при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК съдът не може да премине към друг вид наказание, затова искането в тази част също се явява неоснователно. На следващо място, като се съобрази и обстоятелството, че изпълнението на наказанието е отложено и съдът е определил изпитателен срок в предвидения от закона минимален размер следва да се направи изводът, че не е налице посоченото в чл.348, ал.5, т.1 НПК, такова несъответствие между отмереното наказание и обстоятелствата характеризиращи степента на обществена опасност на извършения палеж и личността на неговия извършител, които да налагат задължително допълнително намаляване на наказанието по размер или начин на изтърпяване. Жалбата против гражданско потвърдителната част на решението също е неоснователна. Претърпените от гр.ищци неимуществени вреди, породени от извършеният от касаторът палеж на жилището, което обитават, по тежест и продължителност са намерили адекватен израз при определяне на обезвредата, индивидуализирана по размер в съгласие с изискването на чл.52 ЗЗД, по отношение на всеки един от ищците. В тази част съображенията на въззивният състав са изчерпателни, обосновани с надлежна доказателствена основа, поради което не се налага да бъдат преповтаряни или допълвани. Позоваването в жалбата на установеното от св. С не налага друг извод. Въззивната инстанция след като обсъдила показанията на този свидетел е направила обоснован отказ да приеме, наличието на претендираните от защитата обстоятелства, които да налагат намаляване размерът на репарираната обезвреда.   По жалбата на гражданските ищци и частни обвинители.   С жалбата и от повереникът на гр.ищци и частни обвинители се поддържат същите доводи за явна несправедливост на определеното наказание, по отношение размер и начин на изтърпяване. Направеното искане за определяне на наказанието към предвидения от законът максимален размер от десет години лишаване от свобода е лишено от доказателствена основа. В жалбата не се сочат налични, но несъобразени от съдът, доказателствени източници, които да налагат други изводи по отношение степента на обществена опасност на деянието и личността на подс. Пенкин, различни от направените с въззивното решение. В тази част отговорът за неоснователност на поддържания довод, за основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК, се съдържа в съображенията по предходният раздел с които се мотивира отказът на настоящият състав да възприеме тезата на защитата на касаторът П. /той и подсъдим, за явна несправедливост на наказанието. Жалбата на гр.ищци за присъдени в занижени размери обезщетения, за неимуществени вреди също е неоснователна. Както вече бе констатирано в предходният раздел, нарушения на чл.52 ЗЗД по отношение изискването за справедливост при репариране на обезвредите не е допуснато. Твърденията на ищците за претърпени значителни по тежест и продължителност психически травми, различни от възприетите от двете инстанции не са подкрепени с надлежна доказателствена основа. В тази връзка следва да се отбележи, че както с жалбата, така и от повереникът на гр.ищци не се сочат доказателствен източници с претендираното значение, които да не са били съобразени от съдът, за да се приеме за основателен доводът за нарушение на законът във връзка със спазването на принципа за справедливост при определяне на обезщетенията. Затова касационният състав приема, че претендираните нарушения на полето на отменителните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 НПК не са допуснати. Мотивиран от изложените съображения и като съобрази, че отсъстват претендираните с жалбите нарушения на основание             чл. 354, ал.1, т.1НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   Оставя в сила РЕШЕНИЕ №265/24.11.2008г, постановено по внохд №538/2008г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдил ПРИСЪДА №68/10.09.2008г. постановена по н.о.х.д. №518/2008г. по описа на Пазарджишки окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:   1.   2.