Ключови фрази
Частна касационна жалба * преюдициалност на спор * право на собственост

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 19.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 437/2018 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. А. К., подадена чрез адв. Д. П., срещу определение № 27294 от 20. 10. 2017 г. по ч. гр. д. № 11388/2017 г. на СГС, I г.о., с което е потвърдено определение от 01. 06. 2017 г. по гр. д. № 1154/2009 г. на Софийски районен съд, 70 с-в, с което, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е спряно първоинстанционното производство до приключване на производството по гр. д. № 7385/2015 г. на СГС, I ГО, 10 с-в. Поддържа се наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на атакуваното определение, както и неправилност на същото. Иска се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. д. № 1154/2009 г. на Софийски районен съд, 70 с-в
Ответниците по частната касационна жалба В. Б. В. и М. Т. Б.-В. изразяват становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на градския съд. Поддържа правилност на атакуваното определение и иска потвърждаването му в случай, че същото бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
По основанията за допускане до касационно обжалване.
За да остави без уважение частната жалба против определението за спиране на производството по гр. д. № 1154/2009 г. на СРС, 70 с-в, съставът на въззивния съд е приел, че спряното дело има за предмет предявен от В. Б. В. и М. Т. Б.-В. против Н. А. К. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на собствеността върху апартамент № 29, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения с площ от 68 к.м., заедно с избено помещение № 29 с площ от 5.86 кв.м. и заедно с 0.904 % ид.ч. от общите части на сградата и на правото на строеж, на основание обезщетяване на ищцата по реда на проведено по реда на ЗТСУ (отм.) отчуждително производство и издадени заповеди по чл.чл. 95, 98 и 100 ЗТСУ (отм.) и доплащане стойността на жилището със семейни средства. Другото висящо дело има за предмет предявен от М. Т. Б.-В. и В. Б. В. против ответниците И. Т. К., Й. Т. П., Н. Н. Н. и Б. Х. М.-Н. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване на собствеността върху същия жилищен имот, на основание изтекла в полза на ищците придобивна давност, с начало на давностното владение 1987 г. (построяване на жилището след издаване на заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) в полза на ищцата и въвеждането й във владение на същото).
При тези данни съдът е приел, че делото по иска за собственост, основан на придобивна давност, е с преюдициално значение за делото по иска за собственост, основан на проведеното отчуждително-обезщетително производство, тъй като, в случай на уважаването му, се поставя въпросът за наличието на правен интерес от разрешаване на спора, предмет на спряното дело и допустимостта му. Приел е, че от значение е не поредността на образуване на делата, а отношението на преюдициалност помежду им.
В изложението по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по няколко въпроса, един от които засяга проблема дали решението по иск за собственост, основан на придобивна давност, е от значение за правилното решаване на друго висящо дело, имащо за предмет иск за собственост между същите страни и за същия имот, но основан на проведено по реда на ЗТСУ (отм.) отчуждително и обезщетително производство и налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между двете дела.
Така поставеният въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на производството, а по същия няма постановена съдебна практика, поради което е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на определението до касационен контрол.
По останалите два въпроса основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са налице. Единият от въпросите - възможно ли е съдът да спре производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК при липса на идентичност на страните по двете дела е неотносим към случая, тъй като в настоящата хипотеза е налице идентичност между страните по спряното дело (ищци В. Б. В. и М. Т. Б.-В. и ответник Н. А. К.) и страните по един от исковете на прецененото за обуславящо дело (ищци В. Б. В. и М. Т. Б.-В. и един от ответниците Н. А. К.), между които ще се формира силата на пресъдено нещо. На следващо място, по посочения въпрос, както и по другия поставен (при преценка наличието на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК има ли значение кое дело е образувано първо) има формирана богата съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
По поставения от частния жалбоподател въпрос настоящият състав прие следното:
Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предпоставя връзка на обусловеност между делата, при която решаването на едното (обуславящото) e от значение за правилното решаване на другото (обусловеното) дело.
Не е налице връзка на преюдициалност между две висящи дела с идентични страни и с предмет установителни искове за собственост върху едни и същи недвижими имоти, по едното от които ищците сочат като придобивно основание имотно обезщетяване след проведено по реда на ЗТСУ (отм.) отчуждително производство, а по другото основават собствеността си на изтекла в тяхна полза придобивна давност, с начало на владението построяване на предоставения в обезщетение имот.
Касае се за различни правопораждащи собствеността фактически състави, при които няма дори частично съвпадение на елементите им. Фактическият състав на придобивната давност включва осъществявано върху вещта, в предвидения в закона срок, владение, а на придобиването по реда на ЗТСУ (отм.) – имотно обезщетяване на собственика на отчуждения имот със заповед по чл. 98 ЗТСУ (отм.), конкретизация на определеното имотно обезщетение със заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) и, евентуално, прехвърляне по реда на чл. 102 ЗТСУ (отм.), в писмена форма с нотариална заверка на подписите, на правата на имотно обезщетените с жилище на лице, включено в кръга на членовете от семейството или на роднини по права линия до първа степен, които отговарят на условията за придобиване на имота.
Не поражда връзка на обусловеност между делата по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелството, че една вещ може да се придобие само на едно основание и до изгубването на придобитото на това основание право на собственост, повторно придобиване на собствеността върху същата вещ от същото лице не може да се осъществи. Придобиването на правото на собственост зависи единствено от осъществяване в действителността на елементите, включени в съответния правопораждащ фактически състав, а осъществяването на елементите или част от тях от единия правопораждащ фактически състав не е в зависимост от осъществяване на елементите от другия. В случай, че по едното дело ищците установят придобиване на собствеността чрез обезщетяването им срещу отчужден имот по реда на ЗТСУ (отм.), то и по другото дело, по което владението и началото на давността се основават на същите документи, съдът ще констатира, че тези документи легитимират ищците за собственици на друго основание, различно от давността, ще съобрази, че по давност може да се придобие само чужда вещ, ще прецени правния интерес от втория установителен иск за собственост. Обратното, ако искът, който се основава на обезщетяване срещу отчужден имот по реда на ЗТСУ (отм.) се отхвърли като неоснователен, то и по другото дело, по което началото на давността се основава на същите документи, съдът ще констатира, че тези документи не легитимират ищците за собственици и, при доказване на владение в изискуемия от закона срок, искът за собственост, основан на давност, ще бъде уважен.
Не поражда връзка на обусловеност между делата по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и обстоятелството, че в производството по едното дело ищецът поставя като процесуално условие за разглеждането му отхвърляне на иска по другото дело. Такова условие ищецът би могъл да постави само в случай на обективно съединяване на исковете за разглеждането им в едно производство, при условията на евентуалност, но не и при предявяване на претенциите с отделни искови молби. Поради недопустимост на така поставеното условие, спазването или неспазването му не би могло да повлияе на допустимостта и правилността на постановените по двете дела решения.
По съществото на частната жалба:
С оглед отговора, даден на поставения от частния жалбоподател въпрос, обжалваното определение на въззивния съд се явява незаконосъобразно. Преценката за обусловеност на спряното дело (гр. д. № 11554/2009 г. на СРС, 70 с-в), по което искът за собственост се основава на имотно обезщетяване със заповед по чл. 98 ЗТСУ, конкретизация на определеното имотно обезщетение със заповедта по чл. 100 ЗТСУ и, евентуално, прехвърляне по реда на чл. 102 ЗТСУ (отм.) на правата на имотно обезщетение, от изхода на спора, предмет на 7385/2015 г. на СГС, I ГО, 10 с-в, по което искът за собственост на жилището, предявен от същите ищци срещу същата ответница, се основава на придобивна давност, е неправилна. Обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение за спиране на производството по гр. д. № 11554/2009 г. на СРС, 70 с-в следва да бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Въпросът за отговорността за разноските, направени от страните в настоящото производство, ще следва да се реши с приключващия производството по делото съдебен акт, в зависимост от изхода му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 27294 от 20. 10. 2017 г. по ч. гр. д. № 11388/2017 г. на СГС, I г.о.
ОТМЕНЯ определение № 27294 от 20. 10. 2017 г. по ч. гр. д. № 11388/2017 г. на Софийски градски съд, I ГО и потвърденото с него определение от 01. 06. 2017 г. по гр. д. № 1154/2009 г. на Софийски районен съд, 70 с-в, с което производството по делото е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 7385/2015 г. на СГС, ГО, 10 с-в И ВРЪЩА делото на Софийския районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. д. № 1154/2009 г. на СРС, 70 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: