Ключови фрази


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 204


гр.София, 18.03.2022 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3847 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Несебър против решение № II-25 от 23.04.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело №2877 по описа за 2020 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 260068 от 2.11.2020 г. по гр. д. № 320 по описа за 2020 г. на Несебърския районен съд, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ на Д. Д. Т. против Община Несебър, като вместо него е постановено друго, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Д. Д. Т., извършено със заповед № 20 от 2.3.2020 г., служителят е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и Община Несебър е осъдена да му заплати 4 950 лв. обезщетение за оставането без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 4.3.2020 г. до 4.9.2020 г.
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т. 1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
Следва ли съдът самостоятелно да определи правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение и въз основа на установеното от него правно основание и събраните по делото доказателства да се произнесе по същество?
Според касатора разрешението на въззивния съд по този въпрос противоречи на решение № 161 от 14.05.2014 г. по гр. д. № 6117/2013 г. на IV ГО на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. Т. счита, че няма основание за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1800 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Със заповед № 20 от 2.3.2020 г. кметът на Община Несебър е прекратил на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ трудовото правоотношение на Д. Д. Т., заемащ длъжността „главен специалист“ в Специализираната администрация, дирекция „Устройство на територията, инвеститорски контрол и контрол върху строителството“, Отдел „Инвеститорски контрол“. В текстовата част на заповедта е посочено, че причини за прекратяване на заповедта е приемането на нова структура на Общинската администрация, с която на отдела са възложени нови функции, одобрено е ново длъжностно разписание, длъжностите в отдела са експертни с изискване за минимално образование висше-бакалавър.
От исковата молба, с която Д. Т. е поискал отмяна на уволнението, за възстановяване на същата длъжност и заплащане на обезщетение за оставането си без работа, е видно, че ищецът е възприел основанието за прекратяване на трудовия договор като изменение на образователните изисквания за заемане на длъжността, на които не отговаря. Въведено е изискване за висше образование, вместо притежаваното от него средно специално. Посочил е редица основания за незаконосъобразност на уволнителната заповед, едно от които е, че длъжността му изцяло е премахната, което съответства на съкращение на щата, а не на основанието по чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
В отговора на исковата молба работодателят е оспорил предявените искове. Посочил е, че в новата административна структура за отдела са предвидени допълнителни функции, които, за да бъдат осъществявани законосъобразно, изискват и съответното образование. Затова вече е било необходимо работодателят да разполага със служители, които да имат висше образование, каквото ищецът не притежава.
Несебърският районен съд е приел, че трудовото правоотношение с ищеца е било законосъобразно прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, тъй като ищецът притежава средно образование, а работодателят е въвел изискване за изискуемо висше образование за длъжността. Ето защо първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове.
Въз основа на анализ на длъжностите характеристики Бургаският окръжен съд е приел, че длъжността „старши експерт“, останала след промяната на структурата на отдела, се различава съществено от длъжността „главен специалист“, заемана от ищеца. На практика е създадена напълно нова длъжност, старата е закрита, поради което е налице съкращение в щата по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, а не основанието, посочено в уволнителната заповед-чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Второто основание е осъществено само когато има изменение в образователните изисквания при запазване на съществуващата длъжност, а не при промяна на нейните трудови функции. Позовал се е на практиката на ВКС в този смисъл, съдържаща се в решения № 350 от 17.01.2013 г. по гр. д. № 75/2012 г. и № 730 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 28/2010 г. на III ГО на ВКС. Ето защо въззивният съд е счел уволнението за незаконосъобразно, отменил е първоинстанционното решение и е уважил предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
От поставения в изложението въпрос и оплакванията в касационната жалба става ясно, че твърденият порок на обжалваното решение се състои в необсъждането от съда дали прекратяването на трудовото правоотношение не е станало въз основа на съкращаване на щата, което е основание, посочено в текстовата част на уволнителната заповед. Според касатора в тази заповед са изложени достатъчно факти, от които съдът е следвало да достигне до извода, че действителното основание за прекратяване на трудовото правоотношение не е посочената квалификация-чл.328, ал.1, т.6 от КТ, а съкращаване на щата. В този смисъл касаторът тълкува цитираното решение на ВКС. В това решение действително е прието, че погрешната правна квалификация на основанието за уволнение посредством неправилното и посочване в заповедта не я опорочава, ако действителното основание произтича от изложените в текстовата част факти и обстоятелства. Съдът е длъжен сам да даде правилната квалификация на спорното материално право, предмет на спора. Това разрешение безспорно е правилно, стига в заповедта да са посочени такива факти и обстоятелства, които ясно да сочат какво е правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдържанието на заповедта е предназначено да уведоми работника или служителя за основанието по точен и недвусмислен начин, за да може той да упражни правото си на защита. В случая от уволнителната заповед може да се достигне до извод само за едно ясно основание за прекратяване на трудовото правоотношение-липса на необходимото висше образование за заемане на длъжността. Наред с позоваване на правната квалификация/чл.328, ал.1, т.6 от КТ/ в тази заповед изрично е посочено само, че длъжностите в отдела са експертни с изискване за минимално образование висше-бакалавър. От останалата част на текста не може да се приеме, че ясно е формулирано като основание за прекратяване на трудовото правоотношение съкращаването на щата. По този начин е възприел заповедта ищецът, а в отговора на исковата молба липсва твърдение, че прекратяването на трудовото правоотношение е станало на друго основание-съкращаване на щата.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда като действително основание за прекратяване на трудовото правоотношение съкращаването на щата. Ето защо разрешението на поставения от касатора въпрос не противоречи на практиката на ВКС, поради което касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на Д. Д. Т. 1800 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № II-25 от 23.4.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело №2877 по описа за 2020 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав.

ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на Д. Д. Т.-[ЕГН], сумата 1 800/хиляда и осемстотин/ лв. разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: