Р Е Ш Е Н И Е № 375 София 28.12.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1347 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Л. С. Л. и З. М. П.-Л. чрез пълномощник адв.Л. С. срещу решение № Е-72 от 16.11.10г.,поправено с решение № 294 от 15.06.11г.,постановени по в.гр.дело № 430/10г.на Окръжен съд-Видин.С него е отменено решение № 57 т.ІV стр.165 от 30.05.10г.на Районен съд-Видин по гр.дело № 88/09г.и е постановено друго,с което са обявени за нищожни договор за покупко-продажба на търговски обект – магазин за хранителни стоки с площ от 90.69 кв.м.,ведно със складово помещение от 51.48 кв.м.и ресторант с площ от 96 кв.м.,и двата обекта разположени на първия етаж от масивна двуетажна сграда,построена в парцел в кв. по плана на [населено място],обл.В.,материализиран в нот.акт № г.на нотариус Б. Т.,като сключен в противоречие със закона и добрите нрави и при липса на съгласие,както и договор за покупко-продажба на същия имот,материализиран в нот.акт № г.на нотариус Б. Т. като сключен при липса на предмет. С определение № 481 от 19.04.12г.на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост и на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно доказателствената сила на частен свидетелстващ документ и тежестта на доказване,като разрешен в противоречие с решение № 748 от 17.02.11г.по гр.дело № 801/09г.и решение № 506 от 8.09.10г.по гр.дело № 705/09г.на ВКС,ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК. При извършената проверка за допустимостта на решението по реда на чл.270 ГПК настоящият състав на ІV г.а.на ВКС констатира следното: Основателно е оплакването на касатора,че решението е недопустимо в частта,с която въззивният съд се е произнесъл срещу несъществуващ и неконституиран в производството ответник – В. Р. Н..Първоначално исковата молба на ПК””гр.Д. действително е подадена срещу ответниците Л. С. Л.,З. М. П. – Л. и В. Р. Н.,но след оставянето й без движение с молба от 22.12.08г.ищецът е уточнил,че поради техническа грешка като ответник да се счита И. С. М. вместо В. Райчева Н..С определение от 15.01.08г.първостепенният съд е допуснал поисканата поправка в исковата молба и производството по делото е продължило при участието на ответника И. С. М..С обжалваното решение въззивният съд е осъдил за разноските по делото вместо И. М. В. Н..В тази му част решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. По въпроса,по който е допуснато касационно обжалване на решението,според задължителната практика на ВКС,обективирана в решение № 748 от 17.02.11г.по гр.дело № 801/09г.на ІV г.о.и решение № 506 от 8.09.10г.по гр.дело № 705/09г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК, частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила,поради което при оспорване на отразеното в него не е нужно откриване на производство по чл.193 ГПК.Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Издателите на частния свидетелстващ документ, ако не са страни по делото, може да бъдат разпитани като свидетели за установяване на тези факти. За доказването им обаче не е необходимо свидетелите да възпроизведат съдържащите се в документа техни изявления. Доказателствената сила на свидетелските им показания се определя от потвърждаването на участието им в издаването на документа и посочването по какъв начин са узнали удостоверените факти – дали са очевидци на осъществяването им, или са убедени в осъществяването им от други факти, на които са очевидци и кои са тези други факти; както и дали са узнали тези факти от трети лица, или от някоя от страните по делото. По основателността на жалбата: Жалбата е основателна. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че договорът за покупко-продажба,оформен с нот.акт № 136/2006г.,по силата на който ПК””гр.Д.,представлявана от председателя М. Г. е продала на ответника Л. С. Л. недвижими имоти в [населено място] /търговски обект – магазин за хранителни стоки и ресторант/,е нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД- поради липса на съгласие.За да направи този извод,съдът е приел,че с влязло в сила съдебно решение е установено,че протоколът на общото събрание на кооперацията,с което председателят й М. Г. е бил упълномощен да извърши продажба на процесните имоти,е неистински,което обстоятелство се приравнява на липса на протокол по отношение на правните последици,съответно на липса на съгласие за сключване на сделка.Изложени са съображения,че ответниците С. Л. и З. Л. не са станали собственици на посочените по-горе имоти и поради това не са могли да прехвърлят правата си на ответника И. С. М. с нот.акт № г.Направен е извод,че и този договор за покупко-продажба на същия имот е нищожен поради липса на предмет. Неправилно въззивният съд е приел,че липсва съгласие на ОС на кооперацията за сключване на договора за продажба с нот.акт № г.Протоколът от ОС на кооперацията е частен свидетелстващ документ и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила,а следва да се преценява съобразно останалите събрани по делото доказателства.Съгласно чл.18 ал.4 ЗК протоколът от ОС следва да бъде подписан от председателя на събранието и от протоколчика.В разглеждания случай е установено,че положеният подпис не е на протоколчика,поради което е неавтентичен по отношение на авторството на протоколчика.Но това обстоятелство само по себе си не означава,че е неверен по съдържание.От показанията на свидетелите А. М./председател на събранието,подписал протокола/,П. П. и М. Г. се установява,че на посочената дата - 9.09.06г.действително е проведено общо събрание на ПК””, на което е взето решение за разпореждане с част от търговската сграда в кв.В. във връзка с необходимостта да бъдат погасени публични задължения на кооперацията.Данните по делото сочат,че процесният имот в кв.В. е част от сградата,собственост на кооперацията,за която е взето решение за продажба.Ето защо следва да се приеме,че ОС е дало съгласие за извършване на разпоредителни сделки с процесния имот и договорът от 2.10.06г.не е сключен при липса на съгласие от страна на кооперацията.Искът за нищожност на договора от 2.10.06г.,сключен между ищцовата кооперация и ответниците Л. Л. и З. П. –Л.,поради липса на съгласие е неоснователен.Като е приел обратното въззивният съд е направил необоснован извод. Неоснователен е и искът за нищожност на договора от 30.01.07г.,оформен с нот.акт № г.,сключен между Л. Л. и З. П.-Л. от една страна и от друга - И. С. М. поради липса на предмет.Липса на предмет или невъзможен предмет е налице когато липсва обект на правоотношението –напр.вещта е погинала или е извадена от гражданско обръщение.В случая предмет на сделката от 30.01.07г.е годен обект – недвижим имот.Като е изложил мотиви за нищожност на договора от 30.01.07г.,защото приобретателят не може да получи повече права от своя праводател,ако той не ги притежава, въззивният съд не е съобразил,че продажбата на чужда вещ не е нищожна,но не може да се противопостави на действителния собственик.В случая обаче този въпрос не стои за разглеждане предвид приетата действителност на договора от 2.10.06г. По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.на ВКС намира,че следва да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго,с което да отхвърли предявените искове. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касаторите направените по делото разноски в размер на 542 лв за първата инстанция на Л. и З. Л. и за въззивната и касационна инстанции в размер на 864.60 лв на Л. и З. Л. и И. М.. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 72 от 16.11.10г.,поправено с решение № 294 от 15.06.11г.,постановени по в. гр.дело № 430/10г.на Окръжен съд – Видин В ЧАСТТА,с която В. Р. Н. от [населено място] е осъдена да заплати на ПК””гр.Д.,обл.В. направените по делото разноски – 2000 лв за възнаграждение за адвокат,443 лв държавна такса за завеждане на делото пред Видинския районен съд,184.51 лв държавна такса за обжалване на решението и 532 лв за възнаграждение за вещи лица. ОТМЕНЯ същото решение в останалата му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от ПК””гр.Д.,обл.В. против Л. С. Л.,З. М. П.- Л. и И. С. М. искове за обявяване за нищожни договор за покупко-продажба на търговски обект – магазин за хранителни стоки с площ от 90.69 кв.м.,състоящ се от входно антре,ресторант ,бюфет,складови помещения и санитарен възел,и двата обекта разположени на първия етаж от масивна двуетажна сграда,построена в парцел в кв. по плана на [населено място],обл.В.,целият от 1230 кв.м.при съседи на парцела : от североизток и изток –улици,от юг- парцел,материализиран в нотариален акт № г.на нотариус Б. Т. с район на действие Видински районен съд, поради липса на съгласие,както и на договор за покупко-продажба на същия имот,материализиран в нотариален акт № г.на нотариус Б. Т. като сключен при липса на предмет. ОСЪЖДА ПК””гр.Д.,обл.В. да заплати на Л. С. Л. и З. М. П. Л. сумата 542 лв разноски за първата инстанция,както и сумата 864.60 лв разноски за въззивната и касационна инстанции на Л. С. Л.,З. М. П.-Л. и И. С. М.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.