Р Е Ш Е Н И Е № 60117 С., 01.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 667 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Ш. М., Р. Я. М. и В. Я. С., представлявани от адв. П. С., срещу решение № 2419 от 06.11.2019г. по в.гр.д. № 575/2019г. на САС, 2 състав в частта, с която, след частична отмяна на решение № 7142 от 15.11.2018г. по гр.д. № 5028/2016г. на СГС, I ГО, 6 състав, са отхвърлени предявените от тях против ЗК „Лев Инс” АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 120 000 лева до 150 000 лева, претендирани от всеки от ищец.
Касаторите излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат, че при определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е нарушил установения в чл.52 ЗЗД принцип и трайната практика на ВКС по прилагането му, без да съобрази и оцени всички релевантни обстоятелства. Считат, че въззивният съд е допуснал и нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД при преценката за наличие на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата, без да съобрази, че съгласно заключението на комплексната съдебна медицинска и техническа експертиза с оглед подвижността на седалката и движението на тялото заедно с нея наличието на предпазен колан не би имало ефективно действие, т.е. същият не би осуетил или ограничил вредите. Поддържат, че въззивният съд не е обсъдил въведените в жалбата оплаквания и всички събрани и относими доказателства, както и че с оглед наличието на противоречиви заключения по делото е следвало да назначи по свой почин комбинирана съдебна медицинска и автотехническа експертиза, която да установи по категоричен начин каква би била ролята на поставен предпазен колан в процесния случай. Молят въззивното решение в обжалваната му част да бъде отменено и да бъдат уважени изцяло предявените искове.
Ответникът ЗК „Лев инс” АД оспорва касационната жалба. Намира за неоснователно оплакването относно приетия от страна на въззивния съд принос на пострадалата за настъпване на вредите. Поддържа, че по делото е установено, че телесните увреждания на същата са възникнали в установената морфология и тежест поради липсата на поставен предпазен колан и съгласно заключението на приетата по делото медицинска експертиза в случай на поставен колан не биха настъпили смъртоносните увреждания в областта на главата. Намира, че е ирелевантно за спора, тъй като не се отнася до юридическите факти по делото, обстоятелството дали при обезопасяване с предпазен колан биха настъпили и какви биха били евентуално телесните травми и дали тяхното естество е възможно да обуслови летален изход. Счита, че показанията на свидетеля М. нямат доказателствено значение по отношение на твърдението, че седалката, на която е пътувала пострадалата, се е придвижила напред, като липсват годни доказателства за това. Сочи, че такова твърдение не кореспондира и с факта, че тялото ѝ е намерено до дясната плъзгаща се врата на микробуса. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
С определение № 249 от 11.05.2021г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в посочената част по процесуалноправния въпрос: „Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди всички събрани доказателства по делото, както и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения от страните?”
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел, че поради частичното влизане в сила на първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумата от по 60 000 лева за всеки от ищците следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ - наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди на сродниците на починалия, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Приел е за безспорен и установения от първоинстанционния съд механизъм на произшествието.
Въззивният съд е приел за спорни във въззивното производство въпросите относно размера на обезщетението за причинените на ищците неимуществени вреди и наличието или не на принос от страна на починалата за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането. Въз основа на събраните в първоинстанционното производство гласни доказателствени средства е приел за установено, че семейството на починалата живеело заедно, задружно и в дух на разбирателство и взаимопомощ; преди катастрофата съпругът и децата били весели и общителни, което драстично се променило; не желаели да общуват с другите хора, децата се затворили в себе си и макар че всеки поел по собствен път, продължават да скърбят и често да посещават гробищата; съпругът Я. също се променил много, като спрял да общува и се затворил в себе си.
Въз основа на приетите в първоинстанционното производство заключения на съдебно-психологическа експертиза е намерил за установено, че при ищцата В. С. след загубата на майка й са били налице състояние на шок, остра фаза на реакцията на загуба, която е продължила няколко дни. Било е налице чувство на самотност, тъй като ищцата е била изградила силна привързаност към майка си, разделяла се е с нея рядко и за кратко, спели са в една стая. Няколко месеца след травматичното преживяване са били налице невротични преживявания като нарушен апетит, довел до отслабване на тегло, трудности в съня, както и страхови преживявания, свързани с починалата. Взел е предвид, че към момента на експертизата не се установява невротична сипмтоматика, но са налице анамнезни данни за емоционална неустойчивост и персистиращи преживявания в определени ситуации, касаещи загубата. При ищеца Я. М. са били налице състояния на шок и отричане, остра фаза на реакция на загуба и траурна реакция. При него и в резултат на претърпяната значима лична загуба са възникнали негативни емоционални преживявания, които са се изразили в остра реакция на тъга и емоционален шок, безпокойство, напрежение, тревога, подтиснато настроение и последици в когнитивната сфера. Налице са били подтиснат апетит, проблеми със съня и ограничение на контактите в социалната сфера, като и към момента на експертизата са налице невротични симптоми - понижен праг на емоционално реагиране, лесна раздразнимост, емоционална лабилност, снижение на когнитивните функции-трудна концентрация, страда способността за съсредоточаване за по-продължителен период от време, налице са дискретни паметови нарушения, изразени в по-силна степен от преди периода на загубата. При ищеца Р. М. са възникнали негативни емоционални преживявания, които са се изразили в остра реакция на тъга и емоционален шок, безпокойство, напрежение, тревога, тъга, чувство на празнота и тежест, които са продължили няколко месеца след загубата. Поради обстоятелството, че е бил подложен на силни психотравмиращи преживявания в траурните ритуали, той е прeживял остра психотравма, последиците на която са установими и към момента на експертизата.
Въз основа на така установените обстоятелства въззивният съд е достигнал до извода, че съпругът и децата са приели тежко смъртта на тяхната сродница, като вследствие на това при тях се наблюдават реакции на стрес и психотравми. Намерил е, че обстоятелството, че децата са създали семейство впоследствие, не може да обоснове извод, че не изпитват болка от факта на смъртта на майка си. С оглед на това и при съобразяване на момента на настъпване на вредите /февруари 2014 г./, включително и завишените лимити на застрахователните покрития по застраховка "Гражданска отговорност" към тази дата, е приел, че сумата от по 150 000 лева за всеки ищец адекватно ще обезщети понесени от тях неимуществени вреди. Посочил е, че не е установено ищите да са претърпели по-големи по обем морални травми от обичайните такива за подобни случаи, които да обосновават по-висок размер на обезщетението.
Във връзка с направеното възражение за съпричиняване въззивният съд е приел за категорично установено по делото, че пострадалата е пътувала в автомобила без поставен колан. Взел е предвид, че според приетото в първоинстанционното производство заключение на медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р М., причината за смъртта е получената тъпа травма на главата, без счупване на черепа – кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, отток на мозъка и малкомозъчно вклиняване, и че ако пострадалата е била с поставен колан, то същият би ограничил движението на тялото в момента на произшествието и не биха настъпили смъртоносните увреждания в областта на главата. Посочил е, че е приета и повторна експертиза, изготвена от вещо лице д-р В., от която се установява, че като се има предвид механизмът на произшествието, силата и посоката на удара и увредите в купето на автомобила, не могат да се изключат увреждания с фатален изход и при ползване на предпазен колан от починалата. Въззивният съд не е кредитирал в тази част заключението на допълнителната експертиза, тъй като е намерил, че вещото лице изказва една хипотеза за евентуален летален изход. Приел е, че пострадалата, не използвайки предпазен колан и нарушавайки разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, съзнателно се е поставила в риск и е допринесла съществено за настъпване на вредоносните последици. Намерил е, че е налице пряка причинно-следствена връзка между противоправно поведение при починалата и настъпването на вредите, даваща основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, тъй като ако пострадалата бе пътувала в автомобила с поставен колан, то нямало да настъпят увредите по главата и би получила телесни увреди, които обаче не биха довели до летален изход. Поради това е намерил, че приносът на пострадалата е по-висок от възприетия от първоинстанционния съд размер 15 % или в стойностно изражение следва да се определи на 20%, с оглед на което следва да се намали определеното обезщетение от 150 000 лева на 120 000 лева за всеки един от ищците.
По поставения процесуалноправен въпрос:
Във връзка с приложението на чл.236, ал.2 ГПК е формирана постоянна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства и др./, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания и поддържани в отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК доводи всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства в тяхната съвкупност, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.
Решението в частта, в която е допуснато до касационен контрол, е постановено в отклонение от формираната съдебна практика, тъй като в мотивите на решението си при преценката за наличие на съпричиняване на процесното ПТП въззивният съд не е обсъдил заключението на комплексната съдебна медицинска и автотехническа експертиза и показанията на свидетеля А. М., както и доводите на касаторите, че с оглед установената по делото от комплексната експертиза подвижност на седалката и движение на тялото заедно с нея наличието на предпазен колан не би имало ефективно действие. Тъй като в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 от ГПК следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.
По основателността на касационната жалба:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.02.2014г. на път III – 112, км.1650 в посока от [населено място] за [населено място], общ. Лом, и [населено място] е настъпило ПТП, при което е била причинена смъртта на С. М. – съпруга на първия ищец и майка на останалите двама ищци. В производството пред настоящата инстанция не е спорно наличието на елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ - виновно противоправно поведение на водача Емир М. Х., чиято отговорност е валидно застрахована от ответното дружество, както и че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на своята съпруга и майка.
С оглед установените от събраните гласни доказателства и съдебно-психологически експертизи обстоятелства - че пострадалата и ищците са живели заедно и са били щастливо семейство, в което са били установени отношения на близост и топлота, и че след смъртта на тяхната съпруга и майка ищците са изпаднали в тежко психическо състояние, продължило дълъг период от време, което при ищеца Р. не е напълно отшумяло, както и при съобразяване на обществено икономическите условия към датата на настъпване на ПТП, настоящият състав намира за справедливо определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди в размер на 150 000 лева.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът за наличието на съпричиняване от страна на пострадалата наследодателка на ищците С. М..
Неоснователен е доводът на ответника, че по делото не е установено на коя седалка е пътувала пострадалата. Съгласно показанията на свидетеля Ф. Ю. А. пострадалата С. М. е седяла на най-задния ред в микробуса, а според заключението на комплексната съдебна медико – автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ тя е пътувала на задното ляво място на третия ред седалки, като в с.з. на 16.10.2018г. вещото лице Г. е пояснил, че този извод е направен въз основа на данните по досъдебното производство. От съвкупната преценка на приетите по делото заключения на първоначалната и повторната съдебно-медицински експертизи и на комплексната съдебна медико-автотехническа експертиза следва да се приеме за установено, че при настъпване на произшествието пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан, тъй като липсват медицински признаци за т.нар. коланна травма.
Според заключението на в.л. д-р А. М. травмата в областта на главата на пострадалата, която е причина за смъртта ѝ, е получена при удар напред и наляво в намиращите се наоколо части от интериора на микробуса – лявата плъзгаща се врата и предната седалка, и ако е била с правилно поставен предпазен колан на най-задната седалка вляво, същият би ограничил движението на тялото в момента на ПТП и не биха настъпили смъртоносни увреждания в областта на главата. Този извод на вещото лице е оспорен от ищците, поради което е допусната повторна съдебно медицинска експертиза и комплексна съдебна медико-автотехническа експертиза.
В заключението на повторната СМЕ, изготвено от в.л. д-р В. В., е прието, че при челен удар между двата автомобила със скорост 157 км/ч. се кумулира значителна кинетична енергия и при ползване на обезопасителен колан може да възникнат травми, причинени от колана – на шията /които често водят до смърт/, на бял дроб и сърце, руптури на коремни органи, които да доведат до летален изход. Вещото лице посочва, че при голяма кинетична енергия, породена от челен удар с голяма скорост, могат да възникнат увреждания, причинени от блокиращото действие на предпазния колан, които сами по себе си да водят до фатален изход. Поради това, като се има предвид механизмът на процесното ПТП, силата и посоката на удара и увредите в купето на автомобила – седалката, според вещото лице не могат да се изключат увреждания с фатален изход и при ползване на предпазен колан от пострадалата.
Според заключението на КСМАТЕ, изготвено въз основа на намиращите се в досъдебното производство протокол за оглед на местопроизшествието и албума към него, както и на оглед на микробуса, закрепването на третата седалка към пода на същия не е статично и при тази конструкция седалката може да бъде освободена от заключващия механизъм с освобождаване на двата странични лоста и завъртяна напред за освобождаване на багажното пространство. Посочено е, че в резултат на удара при процесното ПТП двете странични тръби от металната конструкция на седалката, респ. и облегалката, са огънати навътре в двата края, като същата се е приближила и достигнала облегалката на предния ред. Според вещите лица при процесното ПТП цялата седалка не се е придвижила напред, а поради инерционни сили от удара и механизма на произшествието е настъпило отключване на заключващия механизъм в задните два шарнира и обръщане на седалката напред, при което тялото на пострадалата С. М. е достигнало до предната седалка. С оглед на това достигат до извод, че при такава подвижност на седалката и движението на тялото заедно с нея, както в случая, наличието на предпазен колан не би имало ефективно действие.
В първоинстанционното производство е разпитан по делегация и свидетелят А. М., който съхранява в двора на автосервиза си процесния микробус. Свидетелят сочи, че за първи път е видял автомобила около две седмици след произшествието в двора на МВР – [населено място], когато е отишъл да го превози, и тогава видял, че седалките на последния му ред били изкъртени от пода и преминали напред към предната седалка. Според свидетеля до момента на транспортирането на автомобила в двора на автосервиза му, същият се е съхранявал в оградения и охраняван двор на управлението.
Съгласно формираната по приложението на чл.51, ал.2 ГПК съдебна практика, обективирана в решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 от 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о. и др., за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос.
Въз основа на съвкупната преценка на обсъдените доказателства настоящият състав намира за установено, че при настъпване на процесното ПТП пострадалата е пътувала без поставен обезопасителен колан, с което е допуснала нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. По делото обаче не са събрани категорични доказателства, че при използване на предпазен колан смъртта ѝ не би настъпила. От показанията на свидетеля М. и заключението на КСМАТЕ се установява, че при процесното ПТП поради инерционни сили от удара и механизма на произшествието е настъпило отключване на заключващия механизъм в задните два шарнира и обръщане напред на седалката, на която е пътувала пострадалата С. М., при което тялото ѝ е достигнало до предната седалка. Настоящият състав възприема показанията на свидетеля М., тъй като се основават на непосредствените му впечатления от състоянието на седалката. Действително, свидетелят е видял за първи път автомобила около две седмици след настъпилото ПТП, но до този момент същото се е съхранявало на охраняемия паркинг на съответното управление на МВР, което е препятствало възможността от въздействие върху седалката, на която е пътувала пострадалата. От друга страна, показанията на свидетеля в тази част кореспондират със заключението на КСМАТЕ, изготвено след оглед на автомобила и при съобразяване на конкретния механизъм на процесното ПТП, въз основа на което е дадено заключение, че настъпилото отключване на седалката и обръщането ѝ напред е в резултат именно на удара, а не на някакво друго въздействие. Неоснователен е доводът на ответника, че мястото, на което е намерена пострадалата, опровергава достоверността на тези доказателства. Мястото, на което е намерена пострадалата, се дължи на неизползването на обезопасителен колан, поради което от този факт не може да се прави заключение какво би било местоположението ѝ при използването на такъв и отключване и обръщане напред на седалката, на която е пътувала. Заключението на първата СМЕ е изготвено въз основа единствено на констатираните телесни увреждания, без да е съобразено с установеното от свидетелските показания и от КСМАТЕ отключване и преместване напред на седалката. Поради това, доколкото не съответства на установените по делото обстоятелства относно механизма на настъпване на ПТП, даденото от вещото лице заключение не следва да се взема предвид при преценката за наличие на съпричиняване.
По изложените съображения настоящият състав намира, че възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата е недоказано.
Поради това и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над 120 000 лева до 150 000 лева, вместо което ответникът ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците още по 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2014г. до окончателното плащане на сумата.
По отговорността на страните за разноски:
Ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски за производството, поради което такива не следва да им се присъждат. Те са представлявани от адв. П. С. безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗАдв., поради което на основание чл.38, ал.2 от същия закон на пълномощника им се дължи възнаграждение съобразно уважената част от исковете. Размерът на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство, определен съгласно Наредба № 1/2004г. с оглед цената на предявените искове, възлиза на 5 350 лева – за процесуално представителство на всеки от ищците. С оглед уважената част от всеки иск, на пълномощника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на всеки от ищците в размер на 4 147,50 лева или общо за тримата – в размер на 12 442,50 лева. Размерът на адвокатското възнаграждение за безплатно процесуално представителство съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. се определя съобразно Наредба № 1/2004г. и следователно е обвързан с цената на предявения иск, като при частичното му уважаване на процесуалния представител следва да бъде присъдена част от така определеното адвокатско възнаграждение, съответстваща на уважената част от иска. Поради това на адв. С. следва да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 2488,50 лева, след приспадане на присъденото от въззивния съд възнаграждение в размер на 9954 лева. При съобразяване на обжалваемия пред въззивната инстанция интерес /в размер на 140 000 лева по всеки иск/ размерът на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в това производство възлиза на 4330 лева - – за процесуално представителство на всеки от ищците по подадената от тях въззивна жалба и защита срещу подадената от ответника въззивна жалба. С оглед изхода на делото във въззивното производство на пълномощника на ищците следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на всеки от тях в размер на 1 855,71 лева (4330 лева х 60 000 лева / 140 000 лева) или 5567,14 лева общо за всички ищци, което е в по-малък от присъдения от въззивния съд размер и поради това допълнително възнаграждение не следва да им се присъжда. При съобразяване на обжалваемия пред касационната инстанция интерес /в размер на 50 000 лева по всеки иск/ размерът на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в това производство възлиза на 2030 лева - – за процесуално представителство на всеки от ищците по подадената от тях касационна жалба. С оглед изхода на делото в касационното производство производство на пълномощника на ищците следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на всеки от тях в размер на 1218 лева (2030 лева х 30 000 лева / 50 000 лева) или 3654 лева общо за всички ищци.
На ответника следва да бъдат присъдени направените разноски съобразно отхвърлената част от исковете, които за първоинстанционното производство възлизат на 360 лева /при общ размер на разноските за вещи лица и свидетели в размер на 480 лева/, а за въззивното производство възлизат на 1200 лева /при уважена част от въззивната жалба общо за 60 000 лева с оглед определените от настоящия състав обезщетения/. На основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 300 лева, а за въззивната и за касационната инстанция – по 200 лева. Следователно на ответника следва да бъдат присъдени разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на още 520,50 лева /след приспадане на присъдените от първоинстанционния съд разноски в размер на 139,50 лева/, както и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева, а въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски за въззивното производство за заплатена държавна такса за разликата над 1200 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи да заплати по сметка на ВКС държавна такса съобразно уважената от настоящата инстанция част от исковете в размер на 3600 лева, както и по сметка на СГС разноски за вещи лица и свидетели, изплатени от бюджета на съда, в размер на 1042,50 лева, т.е. още 62,50 лева, след приспадане на присъдените с въззивното решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2419 от 06.11.2019г. по в.гр.д. № 575/2019г. на САС, 2 състав в частта, с която, след частична отмяна на решение № 7142 от 15.11.2018г. по гр.д. № 5028/2016г. на СГС, I ГО, 6 състав, са отхвърлени предявените от Я. Ш. М., Р. Я. М. и В. Я. С. против ЗК „Лев Инс” АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 120 000 лева до 150 000 лева, претендирани от всеки от тях, както и в частта, в която Я. Ш. М., Р. Я. М. и В. Я. С. са осъдени да заплатят на ЗК „Лев Инс” АД разноски за държавна такса за въззивното производство разликата над 1200 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], Д да заплати на Я. Ш. М. с ЕГН [ЕГН], Р. Я. М. с ЕГН [ЕГН] и В. Я. С. с ЕГН [ЕГН], тримата със съд. адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.9, чрез адв. П. С., на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ по 30 000 лева на всеки от тях /тридесет хиляди лева/, представляващи допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влезлите в сила части от решение № 7142 от 15.11.2018г. по гр.д. № 5028/2016г. на СГС, I ГО, 6 състав и решение № 2419 от 06.11.2019г. по в.гр.д. № 575/2019г. на САС, 2 състав / за неимуществени вреди от смъртта на тяхната наследодателка С. Х. М. при ПТП, настъпило на 12.02.2014г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2014г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД да заплати на адв. П. П. С., [населено място], [улица], вх.А, ет.3, офис 9 сумата 2488,50 лева /две хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и петдесет стотинки/ - допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, както и сумата 3654 лева /три хиляди шестстотин петдесет и четири лева/ - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за касационната инстанция.
ОСЪЖДА Я. Ш. М., Р. Я. М. и В. Я. С. да заплатят на ЗК „Лев Инс” АД допълнително сумата 520,50 лева /петстотин и двадесет лева и петдесет стотинки/ - разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, за първоинстанционното производство, както и сумата 200 лева /двеста лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД да заплати по сметка на ВКС сумата 3600 лева /три хиляди и шесттотин лева/ - държавна такса съобразно уважената част от иска, както и по сметка на СГС сумата 62,50 лева /шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ - разноски за вещо лице и свидетели, изплатени от бюджета на съда, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|