Р Е Ш Е Н И Е № 287/2012 София, 08.02. 2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седми ноември, две хиляди и двdнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.К. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 472/2012г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. Х., Т. Д. Д. и К. Д. Т., всички от [населено място], срещу въззивно решение от 20.03.2012г. по гр. дело № 588/2011г. на Хасковския окръжен съд. С определение от 31.07.2012г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правни въпроси относно прилагането разпоредбата на чл.266 ГПК по отношение допустимостта на новите доказателства във въззивното производство и указанията които може да дава въззивният съд при разпределяне доказателствената тежест в процеса по реда на чл.154,ал.1 ГПК вр.чл.146,ал.2 ГПК. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила – основание за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Ответниците по касация Р. К. К. и А. М. К., оспорват жалбата в писмено становище по чл.287, ал.1 ГПК. ВКС, състав на ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е отменено решение № 80/10.06.2011г. по гр.д.№ 30/2011г. на Районен съд – Харманли. Вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на М. К. Х., Т. Д. Д. и К. Д. Т., че Р. К. К. и А. М. К. са собственици на 848 кв.м., находящи се в северната част на ПИ с идентификатор № 77181.13.46 по КК на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-9/2006г. на ИД на АК – София, целият с площ от 1414 кв.м., означени с т.1, 2 , 3 и 4 на скицата на вещото лице на л.92 от делото. Въззивният съд е приел, че ищците претендират собствеността върху процесната част от 848 кв.м. от имот № 77181.13.46 на две основания : покупко-продажба въз основа на писмен договор от 20.11.1986г. и придобивна давност.Договорът не ги легитимира като собственици, тъй като не е съставен в предвидената от закона нотариална форма. Договорът обаче служи за установяване началото на давностно владение, което продължава и досега.Давността е започнала да тече с отмяна на чл.29 ЗСГ, предвиждаща забрана за придобиване по давност на недвижими имоти в градовете, и е изтекла през м.март 2000г. През този период ищците са придобили процесната площ от 848 кв.м., представляваща самостоятелна кадастрална единица по плана от 1979г., която неправилно е заснета като част от имот № 77181.13.46, записан като собственост на ответниците. Въззивният съд е основал изводите си на назначената от него и приета техническа експертиза, както и на събраните от него гласни доказателства, събрани с оглед направения нов доклад по чл.146 ГПК. По правните въпроси, поставени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл.288,ал.1 ГПК, следва да се има предвид разрешенията, дадени в постановените по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д.№899/2011г., ІV г.о., решение №20/2011г. по т.д.№311/2010г.,ІІт.о., с които е прието ,че съгласно разпоредбата на чл.266 ГПК във въззивното производство могат да се събират само две групи доказателства – за новооткрити и новонастъпили след приключване на съдебното дирене в първата инстанция факти и доказателства, които са съществували, но които страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. При разпределяне доказателствената тежест в процеса по реда на чл.154,ал.1 ГПК и при прилагане разпоредбата на чл.146,ал.2 ГПК съдът не е длъжен да указва на страните, че представените от тях доказателства не са достатъчни за установяване на твърденията им. При проверката за валидност и допустимост на въззивното решение, настоящият съдебен състав намира, че то е недопустимо. Производството по делото се е развило по ГПК/2007г./. Ищците са твърдяли в исковата молба, че са закупили с договор от 20.11.1986г. 900 кв.м., представляващи парцел в чертите на Х. при съседи – казани за ракия на РПК, бетонов възел Б., А. Д., Д. Т.. Оттогава имотът е ограден от имота на ответниците и го владеят. В КК от 2006г. на града имотът е обединен с този на ответниците с идентификатор № 77181.13.46 с площ 1414 кв.м. Заявеното искане е било да бъде признато за установено, че ищците са собственици на 900/1414 ид.ч. от този имот. С решение №50/2010г. по гр.д.№466/2008г. на Харманлийския районен съд е прието за установено, че ищците са собственици на 848/1414 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 77181.13.46 по КК на Х. от 2006г.С решение №272/2010г. по гр.д.№ 375/10г. на Хасковския окръжен съд е обезсилено решението на първоинстационния съд и делото е върнато за ново разглеждане.Прието е, че първоинстанционният съд се е произнесъл на непредявено придобивно основание – давност.При новото разглеждане първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.124,ал.1 ГПК за установяване, че ищците са собственици на 848/1414 ид.ч. от процесния имот. При новото въззивно производство въззивният съд е оставил производството по делото без движение поради нередовност на исковата молба. Приел е, че искът е с правно основание чл.53,ал.2 ЗКИР – спор за материално право вследствие на неправилно заснемане на имота на ищците като част от имот № 77181.13.46 и е дал указание да се уточни петитумът чрез конкретизиране реалната част на имота, върху която се претендира собствеността към момента на влизане в сила на кадастралната карта. С молба от 01.11.2011г. ищците са уточнили, че са собственици по давност и покупко-продажба на 848 кв.м. в северния край на ПИ идентификатор 77181.13.46 по КК, одобрена със заповед от 23.03.2006г. и на границите на имот № 3928 по КК от 1990г., преработена със Заповед №1151/1995г., съгласно очертанията по скица от заключението на вещото лице. В съдебно заседание въззивният съд е направил нов доклад по чл.146 ГПК /трети по ред/ и е разпределил доказателствената тежест в процеса. На ищците е указал да докажат, че са придобили процесната част от 848 кв.м. от имот № 77148.13.46 с валиден договор за покупко-продажба, респ. като докажат 10-годишно давностно владение, считано от 1986г., както и че погрешно процесната част е заснета като част от имот №77148.13.46. Допуснал е разпит на нови свидетели на ищците и е назначил техническа експертиза за установяване дали е налице грешка в кадастралната основа. Въззивният съд, оставяйки исковата молба без движение и давайки указания за формулиране на съответстващ петитум, неправилно е приел, че е сезиран с иск по чл.53,ал.2 ЗКИР. Ищците не са изменили иска си - за установяване правото на собственост към настоящия момент, а не към момента на влизане в сила на КК и за установяване допусната в нея грешка спрямо предходен план. Освен това съобразно разпоредбата на чл.214 ГПК в първото по делото заседание ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно.Той може без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен към осъдителен иск или обратното. Във въззивната инстанция е недопустимо да се предприеме изменение на основанието и петитума на иска. Като е приел, че е надлежно сезиран с иск с правно основание чл.53,ал.2 ЗКИР и е разгледал този иск, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Предявеният иск е с правно основание чл.124,ал.1 ГПК като ищците са претендирали, че са собственици на посочената идеална част от процесния имот на основание писмен договор и давностно владение. Въззивният съд е разгледал иск по чл.53,ал.2 ЗКИР като е приел, че се претендира право на собственост върху реална част от недвижим имот, съгласно посоченото описание, която погрешно е отразена в действащата кадастрална карта. Ето защо така постановеното въззивно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд на предявения иск въз основа на приетите по надлежния ред доказателства с оглед релевираните в преклузивните срокове възражения. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 20.03.2012г. по гр. дело № 588/2011г. на Хасковския окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: