Ключови фрази

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 748/21.10.2019
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закритото заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Мими Фурнаджиева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2383 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 42/ 12.02.2019 г. по гр.д. № 1461/ 2018 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 938/ 21.08.2018 г. по гр.д. № 4785/ 2016 г. на Старозагорски районен съд.
Решението се обжалва от Е. Г. Е. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) по процесуално-правните въпроси: 1. Какъв е подходът на въззивния съд при изпълнение на задължението да даде правната квалификация на иска за прогласяване на договора за нищожен и да го разгледа съответно на твърденията и петитума в исковата молба? 2. Какво е необходимото съдържание на мотивите на въззивното решение по правния спор? 3. Задължена ли е въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните по делото доказателства и да направи собствени констатации за фактическата обстановка и да формира собствени правни изводи? Касаторът повдига и материално-правния въпрос: Може ли съдът да уважи предявения иск по чл. 33 ЗС, когато с договор за дарение е отчуждена идеална част на дарителя в съсобствен имот в полза на трето лице, а впоследствие останалите идеални части дарителят е прехвърлил с договор за покупко-продажба на същото лице, без да предложи на първоначалните съсобственици да изкупи идеалните части, съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, с т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2000 г. по гр.д. № 1/ 2000 г. ОСГК на ВКС и с ТР № 5/ 28.11.2012 г. по тълк.д. № 5/ 2012 г. ОСГК на ВКС. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение (въззивният съд не е разгледал иска за нищожност според твърденията и петитума на исковата молба), необосновано е и нарушен материалният закон (чл. 33 ЗС). Претендира разноските по делото.
Ответниците Д. Д. Е. и „БГ Конструкт“ ООД, ответници и по касация, възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендират разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че жалбата е с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело с цена на исковете над 5 000 лв. Касатор е ищецът, а с исковете са отхвърлени. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, а решението следва да се допусне до касационен контрол, макар и само по първия процесуално-правен въпрос. Съображенията са следните:
В исковата молба са изложени следните твърдения: 1) през 1974 г. преди брака с ответника Д. Д. Е. ищецът Е. Г. Е. е придобил имот в [населено място] (жилище и идеални части от дворно място); 2) през 1986 г. след брака е дарил 1/ 2 ид. части от имота на съпруга; 3) през 2014 г. бракът е прекратен с развод; 4) след развода ползването на имота (на семейното жилище) е предоставено на ищеца срещу месечен наем 165.00 лв. за идеалните части на съпруга; 4) на 31.05.2016 г. ищецът е поканил надареният бивш съпруг да му дава издръжка, от която се нуждае; 5) бившият съпруг не я предоставя, а с договор по н.а./ №/ от /дата/ за дарение на 1/ 10 ид. части и с договор по н.а. /№ / от /дата / за покупко-продажба на останалите 9/ 10 ид. части срещу цена 48 000 лв. се разпорежда с идеалните си части в полза на ответника „БГ Конструкт“ ООД и 6) „БГ Конструкт“ ООД е търговско дружество, а законът не допуска да придобива имущество на безвъзмездно основание. Ищецът е обобщил, че договорът за дарение ответниците са сключили, само за да възпрепятстват правото му да изкупи имота, съгласно чл. 33 ЗС, а тази тяхна обща воля, различна от изразената в договора за дарение, се установява и според начина на плащане на цената по покупко-продажбата. Поискал е съдът да прогласи договора за дарение за нищожен поради заобикаляне на закона, липса на основание и привиден, прикриващ покупко-продажба, а да признае правото му да изкупи идеалните части, с които бившият съпруг се е разпоредил в нарушение на чл. 33 ЗС.
Въззивният съд е приел, че при тези твърдения ищецът е заявил четири различни основания за нищожност на договора за дарение по н.а./№/ от /дата/ и е сезиран с четири кумулативно обективно съединени иска. Квалиифицирал ги е, както следва: по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – противоречие с чл. 33 ЗС, която според твърденията на ищеца била императивна материална норма; по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – поради заобикаляне на чл. 33 ЗС от сключените в един ден, пред един нотариус и в два нотариални акта с поредни номера, договор за дарение на 1/ 10 ид. части и за покупко-продажба на останалите 9/ 10 ид. части от имота; по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД – липса на основание (кауза), произтичащо и от правосубектността на „БГ Конструкт“ ООД на търговско дружество и по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД – привиден договор, прикриващ покупко-продажба. Въззивният съд е групирал установените факти. По групи, а не обсъждайки цялата фактическа обстановка, е направил правните си изводи и по начина, по който е намерил, че ищецът е обосновал различните заявени основания за нищожност на договора по н.а. № 85/ 23.08.2016 г. Така въззивният съд достига до извода, че предявените искове са неоснователни, включително и конститутивния по чл. 33 ЗС.
При този подход на въззивния съд, обсъден във връзка с твърденията и петитума на исковата молба, по която е образувано делото, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че първият повдигнат процесуално-правен въпрос обуславя решението. Начинът, по който въззивният съд го е разрешил, противоречи на подхода, по който следва да процедира съда по иск за нищожност на договора. Този подход е установен в решение № 97/ 08.02.2013 г. по гр.д. № 196/ 2011 г. на ВКС, I-во ТО, решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/ 2014 г. на ВКС, IV-то ГО, решение № 199/ 12.07.2016 г. по гр.д. № 583/ 2016 г. на ВКС, IV-то ГО и много други. Въззивният съд е решил въпроса и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че ищецът има задължение да изложи обстоятелствата, на които основава иска, а задължение на съда е да го квалифицира и разгледа според обстоятелствата и петитума на исковата молба (решение № 388/ 02.12.2013 г. по гр.д. № 1030/ 2012 г. на ВКС, IV-то ГО, решение № 226/ 08.12.2016 г. по гр.д. № 1349/ 2016 г. на ВКС, III-то ГО и много други). По първия процесуално-правен въпрос са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Другите повдигнати въпроси са обусловени от първия, а следва да се съобрази, че материално-правният е от значение за иска по чл. 33 ЗС. Искът по чл. 33 ЗС е евентуален – под положителното процесуално условие, основателност на този за нищожността на договора за дарение. Следователно по всички останали въпроси настоящият състав ще се произнесе в решението при разглеждане на заявените касационни основания.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 42/ 12.02.2019 г. по гр.д. № 1461/ 2018 г. на Старозагорския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от връчване на съобщението да представи документ за внесена в полза на ВКС държавна такса 205.63 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на касационната жалба в зависимост от (не)изпълнението на указанията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.