Р Е Ш Е Н И Е                                                                   № 55            София, 17 февруари 2009година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тридесети януари    две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА ПОПОВА                                               ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                     РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Румяна Виденова и в присъствието на прокурора:Ст.Бумбалова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №773 по описа за 2008 година   Срещу решение по внохд. №1044/2006 г. на Апелативен съд гр. С. е подадена касационна жалба от подсъдимия И. Р. П. ,с оплаквания за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Жалбата,допълнена по реда на чл.351 ал.3 НПК, се поддържа в съдебно заседание лично и от защитник. Гражданските ищци З. Д. и М. Д. са на становище ,че делото е решено правилно. Представителят на Върховната касационна прокуратура,намира постановеното решение правилно и законосъобразно,а подадената жалба изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 13.11.2008 г. постановено по внохд. №1044/2006 г.на Апелативен съд гр. С. е изменена присъда по нохд. №125/2004 г. на Софийски градски съд,като под. П. е оправдан по квалифициращия признак “средство опасно за живота на мнозина” по т.6 на ал.1на чл.116 НК. Намален е размера на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.116 ал.1т.4 и 6 НК вр. с чл.115 НК вр. с чл.18 ал.1 НК от четири на три години,както и това определено по чл.23 НК от четири на три години. На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от четири години. В останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимия И. Р. П. е признат за виновен в това ,че на 9.06.1998 г. в гр. С., направил опит умишлено да умъртви З. Д. и М. Д. , като опита за убийство е на повече от едно лице и извършен със средство опасно за живота на мнозина и деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия причини,поради което и на основание чл.116 ал.1т.4 и 6 НК вр. с чл.115 НК вр. с чл.18 ал.1 НК и при условията на чл.58 б А вр. с чл.55 ал.1т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години. С присъдата е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия и за извършено в периода 30.06.1995 г. до 9.06.1998 г. в гр. С. престъпление по чл.339 ал.1 НК,за което и при условията на чл.54 НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.23 НК Съдът е определил едно общо най-тежко наказание –лишаване от свобода за срок от четири години,което да се изтърпи при първоначален общ режим. С присъдата са уважени граждански искове на пострадалите,за причинени неимуществени вреди в размер на 10000 лв. за З. Д. и 8000 лв. за М. Д. ,ведно със законната лихва от датата на увредата.   ПО ЖАЛБАТА на под. И. П. : Жалбата е многословна,както всички други жалби,искания,възражения и становища на подсъдимия пред съответните инстанционни Съдилища, за дългия период на съдебно разглеждане на делото и не държи сметка за съдържанието на касационната жалба очертано в чл.351 ал.1 НПК. По недопустим начин е направен и “сравнителен анализ и оценка “ на процесуалната дейност на въззивната инстанция сега и при предишното разглеждане на делото,както и при двете първоинстанционни такива. Подробно са изложени съображенията на подсъдимия,за фактите по делото както той ги вижда и за “нелогичната и едностранчива оценка на доказателствата”. Могат обаче да се извлекат оплаквания за съществени процесуални нарушения допуснати от въззивния Съд с отказа на доказателствени искания,с липсата на отговор на направени пред същия Съд възражения,с недостатъци при формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по фактите,които основно се позовавали на заключенията на съдебно медицинската и балистична експертиза,с предположенията относно броя на изстрелите . Доводите са неоснователни. Инстанционните Съдилища са събрали необходимия обем доказателства и доказателствени средства установяващи предмета на доказване, очертан в чл.102НПК. Подробно и обстойно са обсъдени,посочени са кои обстоятелства се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Посочено е и на кои от гласните доказателства следва да се даде вяра и защо. Голословни са твърденията за липса на отговор на направени пред въззивния Съд възражения. Подробно в мотивите към решението са обсъдени всички,дори и неотносимите доводи на подсъдимия,проверени и обсъдени са дори и абсурдната теза касаеща броя на произведените от него изстрели, които били два. В подкрепа на това си твърдение П. се позовава на “свой собствен математически модел” който установявал ,че е стрелял два пъти,като първия изстрел е причинил увреди и по двамата пострадали. Тази теза не намира опора в доказателствата по делото от които е установено, че близо до вратата на фурната ,на пода в дясно е имало гилза,иззети са още две - едната на ул.”К“ и другата от бул.”Х“ ,по пострадалите има три огнестрелни наранявания и броя на изстрелите се установява от показанията на седем свидетели и заключението на медико балистичната експертиза. Несъстоятелни са и доводите за нарушение на чл.14 ал.1 НПК. Инстанциите по фактите са взели решение след обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото , доказателствата и доказателствените средства внимателно и подробно са обсъдени ,съпоставени са и изводите за станалото на 9.06.1998 г. са изцяло в съответствие с процесуалните правила. Неоснователно е и оплакването на подсъдимия П за нарушено право на защита ,с отказа на въззивния Съд да се произнесе по доказателствени искания направени пред него. Въззивния съд се е произнесъл по доказателствени искания на подсъдимия и защитата му ,за първи път на основание чл.327 НПК с определение от 25.10.2006 г. и втори в съдебно заседание от 1.05.2007 г. Законосъобразно не са уважени направените с въззивната жалба искания,тъй като не са посочени обстоятелствата за установяване на които се искат. Правото на защита на подсъдимия е упражнено в пълнота и дори в голямата част от първоинстанционното ,а и въззивно разглеждане на делото е злоупотребено с това право. Тук Върховният касационен съд на РБ ,не споделя извода на въззивния Съд -“наказателното производство срещу подсъдимия П продължава прекомерно дълго време и то не поради неговото процесуално поведение”. Неоснователни са и доводите за нарушение на закона. Подсъдимия е направил довършен опит да умъртви две лица и по този закон е осъден. Незаконосъобразно подсъдимия е оправдан по квалифициращото обстоятелство “със средство опасно за живота на мнозина”,а мотивите на въззивния съд на стр.226 от решението сочат на вътрешна противоречивост и незаконосъобразност на решението в тази част. Липсата на протест обаче лишава Върховният касационен съд на РБ от възможността да поправи този порок на решението. Напълно неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Наказанието е явно несправедливо и то драстично , но не в сочената от подсъдимия насока. Наказание определено при условията на чл.55 ал.1т.1 НК пет пъти под предвидения от закона минимум,при довършен опит и несъобразена разпоредбата на чл.18 ал.2 НК няма как да бъде коментирано. Без коментар е и приложението на чл.66 ал.1 НК особено в частта за постигане целите на наказанието и “възпитателния” ефект на дълго продължилото наказателно производство срещу подсъдимия. И тук липсата на протест води до невъзможност за Върховният касационен съд да поправи, особено съществено нарушение на чл.348 ал.5т.1 НПК . По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно,а подадената жалба неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение       Р Е Ш И :       ОСТАВЯ В СИЛА решение от 13.11.2008 г.постановено по внохд. №1044/2006 г. на Апелативен съд гр. С.,с което е изменена присъда по нохд. №125/2004 г. на Софийски градски съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :