О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр.София, 21.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 617 по описа за 2021 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. Г. и П. П. Г. срещу решение № 11957 от 1.9.2020 г. по гр. дело № 3726 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 9.5.2019 г. по гр. д. № 10125 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, ГО, I-12 състав, за отхвърляне на предявените от В. И. Б. и Н. А. Б. против П. В. Г. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 481 000 лв. и предявения от същите ищци против П. В. Г. и П. П. Г. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 108 236 лв. и е постановено друго решение, с което тези искове са уважени.
Касаторите твърдят, че обжалваното решение е недопустимо, необосновано и неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат очевидна неправилност, както и т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните правни въпроси:
1. Какви са предпоставките за уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД и следва ли всички те да са налице кумулативно, за да бъде уважена претенцията?
2. Следва ли ищците да са намалили своето имущество във връзка с твърдяното обогатяване на ответниците?
3. Следва ли ответниците да са увеличили своето имущество във връзка с твърдяното от ищците обедняване?
4. Следва ли ищецът да докаже, че изграденото върху процесния терен се ползва от собственика, за да се приеме, че същото има характер на подобрения?
5. Ако имущественият актив на ответниците не е увеличен, то налице ли е обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД?
6. За да бъде уважен иск по чл.59 от ЗЗД, необходимо ли е наличието на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, съответно те да произтичат от един или от няколко общи факти?
7. От кой момент започва да тече погасителната давност за вземане на подобрителя държател за разходи за материали и труд срещу собственика на подобрената вещ на основание чл.59 от ЗЗД?
8. Длъжен ли е съдът да изследва всички правнорелевантни факти от значение за спорното право съгласно дадената правна квалификация на предявения иск?
9. Следва ли съдът да изследва какво е обедняването на ищеца съотнесено към обогатяването на ответника?
10. Длъжен ли е съдът да обсъди въпроса дали процесните подобрения, чието възстановяване се търси, са извършени за сметка на имуществото на ищците?
11. Следва ли в производството по иск за неоснователно обогатяване ищецът да докаже своето обедняване и причинната му връзка с обогатяването на ответника?
12. При надлежно въведено от ответника и поддържано в хода на производството възражение, че претендираните от ищеца разходи не са заплатени с негови или за негова сметка средства, следва ли ищецът да проведе пълно и главно доказване на твърдението си и, ако такова не бъде проведено, длъжен ли е съдът да отхвърли иска по чл.59 от ЗЗД като недоказан?
13. Достатъчно ли е ищецът да установи, че ответникът се е обогатил, или трябва да установи за чия сметка е това обогатяване?
14. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти?
15. Процесуално нарушение ли е непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен извод на съда?
16. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, за да изложи съображения за това и да обсъди останалите събрани по делото доказателства?
17. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора?
18. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си възраженията, с които ответникът провежда защитата си срещу иска?
19. Длъжен ли е въззивният съд да изложи точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент за крайните си изводи?
20. Представлява ли съществено процесуално нарушение непроизнасянето или бланкетното такова по надлежно въведено в процеса от ответника възражение за прихващане?
Ответниците по касационната жалба В. Б. и Н. Б. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорват жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В. и Н. Б. са изложили в исковата молба, че през 2004 г. П. и П. Григорови са им учредили право на надстрояване на два жилищни етажа и на един тавански етаж върху имот, собственост на П. Г., като им прехвърлили и една втора идеална част от сутеренния етаж на къщата, находяща се в [населено място], ул.. Съгласно договора те изградили два етажа и две ателиета, като за целта изразходвали 708 000 лв. С влязло в сила на 20.07.2005 г. решение на Софийския градски съд договорът между страните е бил развален, поради което са поискали ответникът П. В. Г. да бъде осъден да им заплати 540 000 лв. за вложените от тях средства за изграждане на собствените му втори и трети етажи и ателие № 2, а П. Г. и П. Г. да им заплатят 168 000 лв. за подобренията в сутеренния етаж, апартаментите на партерния и първи жилищен етаж
В отговора на исковата молба П. и П. Григорови не са оспорили съществуването на договора между страните и неговото разваляне. Заявили са обаче, че строителството не е извършено със собствени средства на ищците. Стойността на имота не се е увеличила, а е намаляла, тъй като върху него тежат две ипотеки, които не се обслужват нито от ищците, нито от тяхното дружество. Повдигнали са възражение за изтекла погасителна давност. П. Г. е направил възражение за прихващане със сумата 18 260 лв., представляваща стойността на дължимите за имота данъци за периода от 30.06.2010 г. до 20.07.2015 г.
Софийският градски съд е счел, че давността започва да тече при условията на чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗД от момента на разваляне на договора на 20.07.2015 г., а не от момента на извършване на разходите, поради което исковете не са погасени по давност. Констатирал е, че данъците за имота са били дължими от собствениците, поради което платената за тях сума не може да бъде прихваната срещу вземанията на ищците. Приел е обаче, че дружеството „Мулти-Строй“ е получило целеви кредити за извършване на строителството, които са били обезпечени с ипотеки върху имотите. Тези кредити не се погасяват и банките ще се удовлетворят от имота, поради което от исковите претенции следва да се прихване стойността на кредитите. В противен случай ответниците биха платили два пъти-веднъж в полза на ищците, а втори път-в полза на двете банки. Първоинстанционният съд е отказал да присъди и разликата между разходите за строителство и кредитите, тъй като ответниците са придобили незавършен строеж след значителна забава и в крайна сметка е отхвърлил изцяло предявените искове.
С определение от 6.6.2019 г. съдията-докладчик в СГС е констатирал, че цената на исковете е 739 742 лв., поради което жалбоподателите следва да довнесат 3 010 лв. държавна такса за въззивната си жалба. Жалбоподателите са уточнили, че поддържат исковете за сумите от 481 000 лв. и 168 000 лв. и затова не дължат допълнителна такса от 3 010 лв. В разпореждане от 1.08.2019 г. Софийският апелативен съд е констатирал, че жалбоподателите са заявили откази от част от претенциите, заявени общо като размери, но са претендирани разходи за подобрения по пера. Следователно трябва да се уточни заявеният като обща сума отказ как се отнася към всяко от отделно заявените подобрения. Посочено е, че при неизпълнение въззивната жалба ще бъде оставена без движение със задължение за доплащане на следващата се в полза на Софийския апелативен съд държавна такса в пълен размер. Разпореждането е връчено на 17.9.2019 г., но е изпълнено след срока с молба от 9.6.2020 г. Късното уточнение на претенциите, за които ищците са оттеглили жалбата си не води до недопустимост на решението, както твърдят касаторите. Санкцията би могла да бъде само осъждането им да заплатят допълнителна държавна такса съгласно чл.77 от ГПК, ако съдът се беше произнесъл по пълния размер на претенциите. Въззивният съд в случая се е произнесъл изцяло по предмета на спора, който е бил достатъчно уточнен, поради което обжалваното решение не е недопустимо.
Софийският апелативен съд е счел за установено по делото, че ищците /лично или чрез възлагане/ са извършили довършителните строителни дейности. Дали и каква част от вложените парични средства са били лични на ищците и евентуалните им облигационни правоотношения за набавянето на тези средства с трети лица са без значение за спора. Понеже в строителните книжа за инвеститор е посочен Н. Б., ирелевантно е кой точно е фактическият извършител. Освен това в договора изрично е посочено, че приобретателите се задължават да извършат строителните работи за своя сметка. Учредените върху част от недвижимите имоти ипотеки не са основание да се отрекат претенциите на подобрителите. Ответниците като собственици-подобрители имат защитени права по реда на чл.177, ал.1 от ЗЗД. Тъй като не са лично задължени, имат право да получат от цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, направени за имота, както и увеличението на стойността му, дължащо се на техните полезни разноски. Извършените от ответниците разходи за заплащане на данъци за 2010-2015 г. са в полза на собствените им имоти с оглед последиците на чл.88, ал.1 от ЗЗД, поради което не следва да се прихващат от претендираните суми. Ето защо въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявените искове до размерите, установени чрез втората тройна експертиза, която не е била оспорена от страните.
От съдържанието на въззивното решение не може да се установи, че съдът е приложил разпоредбата на чл.59 от ЗЗД в противоположния и смисъл, поради което не е налице твърдяната от касаторите очевидна неправилност и не може да се допусне касационно обжалване на това основание. В мотивите си обаче Софийският апелативен съд е приравнил извършването на строителните работи от името на ищците с извършване на строителните работи за тяхна сметка, което съответно води до намаляване на имущественото им състояние. Ако работите са били осъществени за сметка на ищците с техни налични или заети от тях средства, намаляване действително е налице. Ако обаче е било извършено с целеви ипотечни кредити за строителните работи в имота, взети от дружество, за погасяването на които прехвърлителите не носят отговорност, няма намаляване на тяхното лично имущество. Ето защо даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, която изисква ищецът по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД да докаже намаляване на имуществото си. В този смисъл са решения № 14.07.2005 г. по гр. д. № 744/2004 г. на IV ГО, № 1087 от 21.07.2008 г. по гр. д. № 4377/2007 г. на V ГО № 1085 от 15.11.2007 г. по гр. д. № 1077/2006 г. на V ГО и много други.
Освен това въззивният съд е описал съображенията на Софийския окръжен съд за неоснователност на възражението за погасяване на вземанията по давност, но в правните си изводи не е изложил своите собствени мотиви по това възражение. Това разрешение на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, според която съдът е длъжен да обсъди всички възражения на ответника срещу иска/решения № 177 от 31.12.2020 г. по гр.д. № 293/2020 г. на IV ГО, № 331 от 4.7.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на IV ГО, № 96 от 3.12.2020 г. по гр. д. № 1076/2020 г. на II ГО и много други/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по два въпроса, които обобщават множеството въпроси на касаторите. Първият е дали ищецът по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД трябва да докаже намаляването на имуществото си, а вторият е дали въззивният съд е длъжен да изложи свои собствени мотиви по всички възражения на страните.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11957 от 1.9.2020 г. по гр. дело № 3726 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд.
Дава на касаторите едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 11784,72 лв. и да представи вносния документ. В случай на неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството-прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |