Р Е Ш Е Н И Е № 40 С о ф и я, 26 февруари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 я н у а р и 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1723/2014 година. Производство по глава 23 от НПК, инициирано с бланкова жалба от защитника на подсъдимия Ю. С. С. от Р. адв.В.В. от САК срещу решение № 188 от 01.10.2014 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по ВНОХД № 170/2014 г. с ангажирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Отправят се искания за изменяването му с преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление и намаляване на размера на санкцията с приложение на редукцията по чл.58а, ал.1 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Подсъдимият Ю. С. и защитникът му адв.Й.В. с допълнение към жалбата молят за смекчаване на санкцията му, като не поддържат доводите относно претендираната в жалбата преквалификация на деянието. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 20 от 12.05.2014 г., постановена по НОХД № 163/2014 г. Русенският окръжен съд е признал подсъдимия Ю. С. С. от Р. за виновен в това, че на 11.03.2013 г. в Р., предумишлено и с користна цел умишлено умъртвил И. Т. М. от същия град, като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2-ро и 3-то, т.7 и т.9 вр.чл.115 от НК при условията на чл.58а, ал.3 вр.ал.2 от НК е осъден на 25 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наложеното му наказание е приспаднат срокът на предварителното му задържане. Няма произнасяне какво да стане с приложените по делото веществени доказателства. Присъдени в тежест на подсъдимия са направените по делото разноски в размер на 8 205,68 лв. Недоволен от присъдата е останал подсъдимият С., който я е обжалвал с бланкова жалба с доводи за незаконосъобразността й при прилагане на материалния закон и за явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за изменяването й с преквалификация на деянието като престъпление по чл.118 или по чл.115 от НК със съответната корекция на размера на наказанието, алтернативно то да се определи в рамките на предвидената най-лека алтернатива по предявеното му обвинение. С решението си Великотърновският апелативен съд е потвърдил присъдата изцяло. Защитникът на подсъдимия адв.В.В. в бланковата си касационна жалба ангажира всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и моли за изменяване на обжалваното решение с намаляване на размера на определената на подзащитния му санкция. В допълнението към жалбата са развити, а в съдебните прения от адв.В. се излагат доводи само относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, в подкрепа на заявеното искане за изменяване на въззивното решение. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение приема жалбата за подадена в установения от закона срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Първоначално наведените в бланковата жалба на защитника на подсъдимия касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК очевидно са били продиктувани от доводите във въззивната им жалба, в която са били посочени недостатъци на първоинстанционната присъда, но дадените им от апелативния съд отговори са обезмислили отправените и към неговите мотиви укори, поради което искането към ВКС е сведено само до смекчаване на наложеното му наказание, като се претендира определянето му в рамките на най-леката алтернатива за извършеното престъпление. Доколкото обаче обхвата на касационната проверка е очертан в жалбата, ВКС е длъжен да изследва обжалваното решение и във връзка с тези касирани основания. Въззивният съд е извършил необходимия собствен анализ на доказателствата и е отстранил видяната от защитата празнота в първоинстанционния съдебен акт относно изводимите от тях факти, но които са били изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подс.С. в процедурата по чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК (стр.6-16 от мотивите на решението). По този начин съдът не само е направил задължителния извод признанието на подсъдимия да е подкрепено от доказателствата по делото, но и е утвърдил съществените обстоятелства за правилното приложение на оспореното право (правната квалификация на деянието). ВКС намира, че апелативният съд в пълнота е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК да посочи фактите от кръга на чл.102 от НПК и доказателствената им основа, както и да даде съответния отговор на доводите на страните, поради което няма основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение. При утвърдената фактическа рамка е бил приложен законът, който е следвало да се приложи. Съдът е изследвал задълбочено наличието на всяко едно от квалифициращите убийството обстоятелства като престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2-ро и 3-то, т.7 и т.9 от НК, като законосъобразно е отхвърлил тезата то да е било осъществено от жалбоподателя в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия по някой от посочените в чл.118 от НК начини или то да осъществява основния състав на чл.115 от НК. Правилно се е съгласил с възприетата и старателно обоснована от окръжния съд квалификация на деянието, като е дообогатил правните му изводи със собствени законосъобразни съждения. При установените влошени отношения между подсъдимия и пострадалия, причините за това, при непреклонността на последния да отстъпи от заявената от него позиция във връзка със събирането на бъдещите наеми и с водените срещу тях дела за имотите и получени наеми, станало причина подс.С. да обмисли, реши и подготви извършването на убийството му, няма как при това предвидимо негово поведение да се възприеме тезата на защитата С. да е изпаднал във физиологичен афект и в това състояние да го е осъществил. Доказателствено е отречено и твърдението му да е бил нападнат с преработения газов пистолет и с нож от пострадалия и да се е защитавал в такова състояние. Користните подбуди могат да бъдат формирани не само с оглед финансови постъпления или облекчения лично за дееца, но и с оглед на такива за негови близки, от което той ще получи съответна облага (в случая за и чрез брат му). При данните за начина на привеждане на пострадалия в безпомощно състояние, за липса на защитни наранявания, виковете му за помощ и стенания, установени от св.Г., при множеството и със значителна сила нанесени удари в главата и във врата му при легнало по очи положение на тялото му изводите за особено мъчителен за умъртвяването му начин и за особената жестокост на поведението на подсъдимия са правилни и законосъобразни. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за намеса на ВКС и преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление или за връщане на делото за ново разглеждане. Единствено поддържаното в пренията пред ВКС касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК също не е налице. Голямата част от наведените в касационната жалба доводи за пренебрегнати смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства или за надценени по тежест отегчаващи са били развити и пред двете инстанционни съдилища и са получили убедителен и законосъобразен отговор. Доводите в писмените бележки на жалбоподателя и в допълнението към касационната жалба на защитника му за явната несправедливост на редуцираното на основание чл.58а, ал.3 вр.ал.2 от НК наказание доживотен затвор в наказание от 25 години лишаване от свобода са концентрирани около : от една страна, признанието за извършеното и изразеното искрено съжаление от стореното; съдействието при разследването и установяването на обективната истина; добрите му характеристични данни и положение в обществото; влошеното му здравословно състояние и последиците от продължителен престой в затвора; занижени психически възможности при отреагиране на негативни емоционални преживявания и от друга, неправилно и неколкократно отчетени като отегчаващи отговорността му обстоятелства във връзка с отношенията между него и пострадалия; подбудите, времето, мястото и начина на осъществяване на деянието; значимостта на засегнатите обществени отношения; зачетените в негов ущърб минали административни наказания, макар и за престъпления, за които бил реабилитиран; последващото деянието негово поведение по прикриване на механизма на случилото се и за заличаване на следите; надценяването на тежестта на извършеното и отдаването на превес на генералната пред специалната превенция. Всяко едно от тези обстоятелства има своето значение, но те не следва да се разглеждат самостоятелно, а каква обществена опасност на деянието и дееца като цяло очертават. А в случая тя съвсем не е толкова положителна, както настоява защитата. Злоупотребата с документи и изключването на подс.С. като студент по изучаваната специалност “право”, последващото му вписване и работа като адвокат сочат, че от младежките си години той е загърбил правовите норми. Дори и само от неговите опасения пострадалият М. “да не каже истината и вкара К. (брат му) в затвора” говори, че и с отдаваните под наем имоти не всичко е наред. От друга страна, замисълът за начина на осъществяване и прикриване на убийството на М. сам по себе си е необичаен и ужасяващ, изискващ хладнокръвие и е проява на жестокост. Друг е въпросът, че поради намесата на съседите на убития се е стигнало до бързото разкриване на деянието. Престоят на подс.С. в апартамента до идването на полицията е обяснимо не толкова с желанието му да се предаде и разкрие истината за случилото се, колкото до намерението да защити версията си, пропаднала с намирането на раницата и видимата от вещите в нея подготовка на убийството, както и от старателно проведеното разследване с прилагане на разнообразни съвременни криминалистични методи и доказателствени средства, оборващи едно по едно твърденията му. Свързано и с конкретно извършеното, няма как множеството квалифициращи обстоятелства над необходимото за квалификацията на деянието да не се отчете като отегчаващо отговорността му обстоятелство. ВКС не намира, че има пренебрегнати или надценени обстоятелства, относими към тежестта на дължимата се на жалбоподателя санкция. Както деянието, така и самият той сочат на завишена обществена опасност, която изисква адекватно по-тежко наказание, каквото окръжният съд е отмерил, а апелативният се е съгласил с него. Не е налице явното несъответствие според разпоредбата на ал.5, т.1 на чл.348 от НПК, което да налага намесата на ВКС за корекция на наказанието в претендираната от подсъдимия и защитата му посока. Здравословното му състояние, с начална фаза на последици от основното му заболяване от диабет не го прави несъразмерно тежко, обратно въпреки него той е проявил достатъчно твърдост да планира, подготви и донякъде да осъществи убийството и по независещи от него причини не е успял докрай да реализира замисленото. ВКС намира жалбата на защитника на подс.С. за неоснователна и я оставя без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 188 от 01.10.2014 г., постановено по ВНОХД № 170/2014 г.от Великотърновския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :