Р Е Ш Е Н И Е № 348 Гр.София, 26.09.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1865/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №129/15.04.11 г.,постановена от ОС-Благоевград /БлОС/ по В.Н.О.Х.Д. 591/10 г., е отменена осъдителна присъда № 3394/17.12.10 г., постановена от РС-Сандански по Н.О.Х.Д.828/10 г. и подсъдимият К. С. В. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 343 Б,ал.2 НК. Присъдата е подписана с особено мнение на един от членовете на съдебния състав, по отношение на оправдаването на дееца. Недоволен от постановения съдебен акт на втората инстанция е останал прокурор от ОП-Благоевград /БлОП/, който го атакува в срок с протест и допълнителни съображения към него, с оплакване за наличие на касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Моли се присъдата на БлОС да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания да бъдат отстранени нарушенията на материалния закон. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа протеста с отразените в него доводи. Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Неговият защитник настоява присъдата на БлОС да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и допълнението към него с изтъкнатите в тях съображения, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Видно от протеста и допълнителните съображения към него, цифрово отразеното недоволство от атакувания съдебен акт е такова по чл.348,ал.1,т.1 НПК- нарушение на материалния закон. Същевременно обаче, не само словно е изписано, но и очевидно е обосновано оплакване, относимо към незаконосъобразна доказателствена преценка на въззивния съд. В този смисъл касационната инстанция извежда и релевиране на съществено процесуално нарушение с достигане до превратен доказателствено-правен анализ, довел до ограничение процесуалните права за качествено участие на държавното обвинение- касационно основание по чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. В резултат на това се е стигнало и до нарушение на материалния закон чрез оправдаване на подсъдимия. Погледнат по същество, касационният протест е основателен. Заложените в него аргументи до голяма степен съвпадат с доказателствено-преценъчната теза по особеното мнение на член от състава на въззивния съд. Това от своя страна дава повод да се отбележи разнобоят, постигнат при вземане на окончателното решение по въпроса за виновността на подсъдимия, в контекста на събраните и преценени доказателствени материали. На практика той е предмет на ревизия от настоящата инстанция. Няма съмнение, че първостепенният и второстепенният съдилища като такива по фактите и правото са оправомощени да осъществяват всеки от тях собствен доказателствен прочит. Той е суверенен и отразява формираното вътрешно убеждение, основано на доказателствата и неповлияно от фактори извън тях. Това е една от причините в процесуалния закон да бъде заложен принципно триинстанционен контрол, като при ревизиране на присъда на първостепенен съд, втората инстанция е оправомощена не само да цени вече събрани и сама да събира доказателствени материали, но и да прави качествено нов разбор на същите. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела като такава по правото, не е оправомощена да оценява на собствено основание доказателствата като съдилищата по същество и в тази връзка да указва намеса върху формулиране на вътрешното им убеждение, стига при неговото създаване /на вътрешното убеждение/ да не е допуснат процесуален порок, предмет на контролиране от нея. Точно такъв се съзира в конкретния случай и той е относим към незаконосъобразно прилагане разпоредбите на чл.13,14 и 107,ал.5 НПК от страна на въззивната инстанция. Последната, опредметила становището на мнозинството на състава, е поставила на преценка от една страна показанията на свидетелите К. и П. и от друга-обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга и свидетеля В.. Основният въпрос всъщност, който се явява решаващ за настоящия спор, касае обезпечеността на позицията за заинтересованост на свидетелите-полицейски служители П. и К.. Ако се даде вяра на казаното от тях, както е сторено от БлРС и по особеното мнение на въззивния акт, следва да се стигне до извод,че деецът е управлявал в пияно състояние процесния автомобил. Ако се даде вяра на Вахев и на неговите близки, каквото е решило мнозинството от състава на БлОС, то тогава следва да се приеме, че той е невиновен поради обстоятелството, че не е бил водач на МПС. В този смисъл дали е отчетена негова употреба на алкохол, се явява без значение. За да прецени сериозна заинтересованост на свидетелите-полицейски служители, второстепенният съд е подходил към повторен разпит на същите в хода на въззивно допълнително съдебно следствие, сравнявайки казаното от тях пред него, с депозираното по надлежен ред пред БлРС. Съзрял е противоречия в съобщеното от К. и П., което му е позволило показанията им да бъдат възприети като дискредитирани, наред с факта,че те са такива и предвид изготвяне на административния акт,стоящ в основата на образуване на настоящото наказателно производство. Поради тези причини е дал вяра на несхождащата се с тази на полицаите информация, залегнала в показанията на В. и Вахева, макар и те да са изключително близки на подсъдимия и сама по себе си емоционалната обвързаност с него да би могла да стои в основата на обмисляне на тяхна несъмнена заинтересованост. Погледнато в такъв аспект, възражението на прокурора от БлОП по неговия касационен протест относно преценяване показанията на полицаите, е състоятелно. Първо, тези хора са разпитвани няколко пъти и тъй като деянието е обвързано с изпълнение на преките им служебни задължения, от тях не може да се очаква буквално като поведение и до секунди да възпроизведат съответната обстановка. Второ, дори и да се приеме обратното на гореказаното, в никакъв случай депозираното от тях не носи белег на някакво съществено противоречие, свързано с основния факт, подлежащ на доказване. П. и К. са категорични, че не са губели визуален контакт с колата, за която са направили констатации по-късно, че се управлява от подсъдимия. Те са били сигурни в това, тъй като са задържали човека, слязъл от мястото на водача, настигайки го ходещ по улицата /откъдето идва известна разлика във времето между спирането на автомобила и спирането на дееца/. В съдебно заседание пред БлОС К. даже е заявил, че в колата е имало едно лице-обстоятелство, което се възприема от въззивния съд като неустановено. А дали е имало други хора, следва да се прецени и технологичното време за преместването на такива в пространството, като се има предвид моментът на настигане на спрялото МПС на В. от полицейската кола и подминаването й, за да бъде заловен деецът около 50 м по-нататък. Обстоятелството,засегнато от БлОС,че от подсъдимия не са иззети ключове от автомобил, не може да бъде абсолютна гаранция, че не той е управлявал, най-малко тъй като е заловен по-късно, ходещ по улицата. Трето, полицейските служители са установили административно нарушение, извършено от В., за което са му съставили акт- елемент от изпълнение на съществените им служебни задължения. Ако би се възприела безусловно тезата на БлОС, че като актосъставители, съответният персонален състав на контролните органи е заинтересован, то тогава априори тези лица следва да бъдат считани за пристрастни и следователно, ненадеждни свидетели. Подобно разрешение в процесуалния закон няма. Четвърто, точно като контрапункт на последното заявено, няма съмнение,че и самият подсъдим, и свидетелите не твърдят помежду им да е имало пререкания нито тогава,нито когато и да било. При това положение, на пето място, липсва мотив К. и П. да изнасят данни, които не отговарят на обективната действителност, каквато те са я възприели, с цел да създадат неблагополучия на В. Последните /неблагополучията/ са се превърнали в наказателни, предвид несъмненото констатиране на наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия 1,66 промила. Като не е съобразил всичко казано по посочения начин и не го е съпоставил стриктно с обясненията на дееца и показанията на съпругата му В. и добрия му приятел В., въззивният съд не е формирал процесуално надлежно вътрешното си убеждение, стигайки до превратна доказателствена оценка, а оттам - и до незаконосъобразни изводи по приложението на материалното право. Това налага протестът да бъде уважен и на основание чл.354,ал.3,т.2 и 3 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.2 и ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 и 3 НПК присъдата на въззивната инстанция да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на БлОС. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА № 129/15.04.11 г.,постановена от ОС-Благоевград по В.Н.О.Х.Д.591/10 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/