Р Е Ш Е Н И Е № 150 София, 26 юни 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 558 по описа за 2018 година. С присъда по нохд № 612/17 г. Окръжният съд-Варна осъдил подсъдимия Х. Я. Х., за деяние, извършено за времето от 14.11 до 29.12.2005 г., на основание чл.256, ал.2, във връзка с ал.1, чл.2, ал.2 и чл.55, ал.1, т.1 от НК на една година лишаване от свобода условно за срок от три години и да заплати на Държавата, чрез Министерство на финансите, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 28 413,36 лева, дължими ведно със законната лихва от датата на увреждането – 29.12.2005 г. до окончателното изплащане на сумата. Направените по делото разноски съдът поставил в тежест на подсъдимия. С решение № 67 от 17.04.2018 г. по внохд № 512/17 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният съд-Варна потвърдил присъдата на ВОС. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс.Х., подадена чрез неговия защитник – адв.Г.Н., с която се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК с алтернативни искания за – оправдаване и отхвърляне на гражданската претенция; връщане на делото за ново разглеждане; намаляване на наказанието и прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му поддържат жалбата. Гражданският ищец не изпраща представител. Писмено е изразено становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира причини за намеса от страна на ВКС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 от НПК се възразява срещу оценката на показанията на свидетелите А., Х., В.К., Д., С. и М.К.; поддържа се, че обвинителният акт не е съответен на изискванията на чл.246 от НПК и прокурорът не е могъл да извършва преценка на основата на чл.2, ал.2 от НК; претендира се, че инкриминираното деяние, подсъдимият не е могъл да извърши сам; счита се, че решението не е правилно в частта относно началния момент на задължението за законна лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди. Останалите възражения, открояващи се в касационната жалба, са на плоскостта на необосноваността, която не е от кръга на касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК Възраженията, свързани с обвинителния акт и гражданския иск, са поставяни на вниманието на въззивния съд. Последният е изпълнил задължението по чл.339, ал.2 от НПК да посочи основанията, поради които не ги е възприел като основателни (л.18-20 от мотивите на въззивното решение). Съображенията, изложени от ВАС на посоченото място, са достатъчно детайлни, ясни, непротиворечиви. Срещу конкретиката на коментираните съображения на съда по същество фактически не се възразява. ВКС не намери причини за невъзприемане на същите съображения, доколкото те са съответни на данните по делото, закона и практиката по приложението му. Преповтарянето им тук не е необходимо, нито пък задължително. Трябва да се отбележи това, че съдебното производство заема централно място в наказателния процес, а досъдебното има подготвителен характер и в рамките на последното не се разкриват нарушения на процесуални правила от кръга по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Показанията на свидетелите на които е поставен акцент в жалбата на подсъдимия не са игнорирани от съдилищата. Тук е мястото да се посочи, че ВАС е извършил възложената му от закона проверка съответно на изискванията на чл.314, ал.1 от НПК. Не е намерил причини да се отнесе критично към дейността на ВОС по доказателствата – по тяхното събиране, проверка и оценка. Към инкорпорираните по този начин съображения на ВОС по оценката на доказателствата, в това число и тези, произтичащи от коментираните гласни източници (л.73-74 от мотивите на присъдата), ВАС е добавил и собствените си съображения, в същата посока, при съобразяване на възраженията, направени от подсъдимия и защитата му (л.13-14 от мотивите на въззивното решение). Не се установява оценката на показанията на посочените по-горе свидетели да се основава на превратност и изопачаване. Още повече, че тя е направена не само относно вътрешната им издържаност, но и във връзка с останалите събрани по делото множество доказателства, произтекли от различни по вид доказателствени източници. Що се отнася до възражението, че подсъдимият не е могъл сам да извърши инкриминираното престъпление, следва да се отбележи, че рамките на наказателното производство са определени от обвинителния акт, надлежно внесен в съда и липсва процесуална възможност за несъобразяването с тях. Нещо повече, при изясняване на фактите от кръга по чл.102 от НПК, не е установено по безспорен и несъмнен начин, подсъдимият да е действал при условията на чл.20 от НК. Друг е въпросът, че съучастническата дейност, като задружна дейност, поначало отегчава отговорността. При изложеното ВКС не установи да са налице причини за връщане на делото за ново разглеждане. Не са допуснати претендираните от подсъдимия нарушения на процесуални правила, нито пък такива, от кръга на абсолютните по чл.348, ал.3, т.2-4 от НПК, за чието наличие касационната инстанция следи служебно. При липсата на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, проверката относно правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието е възможна в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд (л.4-10 от мотивите). Същите разкриват признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, поради което съдът е имал основание да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия. При тази констатация очевидно няма как да се удовлетвори искането за оправдаване на подсъдимия. Наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такова е справедливо. Не се установява обстоятелство от значение за индивидуализацията на наказанието да е игнорирано от съда, нито да е ценено неадекватно на обективното му значение. Предвид инициативата за образуване на настоящото производство, ВКС оставя без коментар неналагането на наказания конфискация и лишаване от права. Липсват основания за намаляване на наказанието лишаване от свобода. Обжалваното решение е правилно и в гражданската му част. Допуснатата от първостепенния съд фактическа грешка в мотивите на присъдата не налага друг извод. Водим от горното, като не намери основания за изменение или отмяна на оспореното въззивно решение, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67 от 17.04.2018 г., постановено по внохд № 512/17 г. на Апелативния съд-Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: