Р Е Ш Е Н И Е № 66 София , 25.03.2016г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 196 по описа за 2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационна жалба на подсъдимия К. К. К., подадена чрез защитника му адвокат И. Й., против решение № 216 от 28.12.2015 г. по внохд № 175/2015 г. на Апелативен съд - гр. Варна. В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, но се излагат и аргументи за нарушаване на процесуалните правила относно пределите на обвинението и присъдата. Подробно се разсъждава за съответствието между фактическите изводи на съда и доказателствата по делото. В заключение се отправя искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия. Пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. Шумен с присъда № 10 от 05.05.2015 г. по нохд № 320/2014 г. признал подсъдимия К. К. К. за виновен в това, че на 11.01.2008 г. в гр. Ш., в качеството на управител и представител на фирма [фирма], в съучастие с Б. А. П. като помагач избегнал установяване на данъчни задължения в големи размери – 9 640 лева, потвърждавайки неистина в справка – декларация по ЗДДС, подадена от С. К. като посредствен извършител, като използвал неистински документи - пет броя фактури, съставени от Б. А. П., при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите и като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 9 640 лв., поради което и на основание чл.255, ал.1, т.т.2, 6 и 7 вр. с чл.20, ал.2, чл.55, ал.1 и 3 и чл. 2,ал.2 от НК го осъдил на пробация с пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за една година. Със същата присъда Б. А. П. бил признат за виновен в това, че в съучастие като помагач на К. К. умишлено го улеснил, като съставил и го снабдил с пет броя неистински фактури, издадени от [фирма], поради което и на основание чл. 255, ал.1, т.т. 2 , 6 и 7 вр. с чл. 20, ал.4, чл. 55, ал.1 и ал.3 и чл. 2 , ал.2 от НК го осъдил на пробация с пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за една година. В тежест на подсъдимите били възложени и сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр. Варна с решение № 216 от 28.12.2015 г. по внохд № 175/2015 г. потвърдил изцяло първоинстанционата присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: Преди всичко се налага изясняване параметрите на извършваната касационна проверка. Жалбата и писмените бележки на адвокат И. Й. съдържат доводи за несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и събраните доказателства, като по този начин се артикулира фактическа необоснованост. Това налага да се припомни, че необосноваността, когато не е резултат на процесуални нарушения, е извън лимитираните от чл.348, ал.1 от НПК касационни основания. По тази причина доводите на касатора, че нямал информация за фиктивните сделки, не е предавал на свидетелката К. инкриминираните фактури и не бил запознат със съдържанието на справката -декларация не представляват обект, годен за процесуално обсъждане в рамките на провежданата процедура по глава двадесет и трета на НПК. Макар жалбата да се позовава само на нарушение на материалния закон, в нея се съдържа и оплакване за нарушение на процесуалните правила. Според касатора правото му да научи за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност е нарушено, защото едва за първи път с присъдата е узнал, че формата на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255 , ал.1,т.2 от НК е „потвърди неистина”. Това твърдение се опровергава от непредубеден прочит на материалите по делото. В заключителната част на обвинителния акт изрично е записано, че обвиняемият избегнал установяването на данъчни задължения като потвърдил неистина в справка –декларация по ЗДДС. В обстоятелствената част на обвинителния акт хипотезата за потвърждаване на неистина е обоснована на стр. 3 / за обвиняемия К. / и на стр.4 /за обвиняемия П./. Ето защо не може да се твърди, че жалбоподателят К. К. е бил изненадан с формулиране на обвинението едва на финала на първоинстанционното производство. Неприемливи са и доводите за субективна несъставомерност на инкриминираната дейност по чл. 255, ал.1 , т.2 ,т.6 и т.7 от НК. Установено е по делото, че в качеството на управител на [фирма] касаторът се занимавал със закупуването на материали за дейността на дружеството, водел преговори с доставчици, включително с [фирма], представял отчетни документи на счетоводителката С. К. и одобрявал съдържанието на справките - декларации по ЗДДС. Още първостепенният съд задълбочено изследвал отношенията между стопанските субекти, контролирани от двамата подсъдими, и убедително защитил извод за умишлено изграден механизъм за ощетяване на фиска чрез манипулиране на данните за установяване на дънъчни задължения. За илюстрация може да се посочи, че са използвани пет неистински фактури за доставки от името на [фирма] с последователни поредни номера, макар и от различни дати, като една от тях, формираща най-големия по размер данъчен кредит – 1 800 лева, е за транспортни услуги, каквито едноличният търговец изобщо не предлагал на съконтрахентите си. Впечатляващо е също така, че за инкриминирания период дружеството [фирма] е имало много малко облагаеми по ЗДДС сделки извън разглежданите пет доставки. При тези данни и въззивната инстанция не е имала основание да приеме, че подсъдимият не е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние във всичките му съставомерни елементи, не е предвиждал общественоопасните му последици и не е искал настъпването им. Законосъобразно двете предходни инстанции са отхвърлили опитите на подсъдимия да се дистанцира от ангажиментите на управител за установяване на данъчни задължения, тъй като по категоричен начин е установена активната му дейност по администриране на контактите на дружеството с данъчната администрация чрез създадената организация на счетоводната дейност. Възраженията на защитата за прихващане на данъчен кредит по ревизионния акт не са в интерес на обжалващия, тъй като насочват към хипотезата на чл.256, ал.1 от НК, която урежда по-тежко наказуемо престъпление. Настоящият състав не споделя и изразеното в жалбата становище, че при констатираното по делото съдържание на справката - декларация по ЗДДС не е налице избягване на установяване на данъчни задължения, а избягване на тяхното плащане. Чрез включване на неистинските документи при водене на счетоводството е декларирана неистинска данъчна основа за неполучени /фиктивни/ доставки с право на данъчен кредит, което пряко е рефлектирало върху изчисляване на законосъобразния размер на данъчните задължения. Тук е мястото да се отбележи обаче, че въззивният съд и защитата неправилно характеризират инкриминираните пет фактури като истински, но с невярно съдържание. Безспорно е, че всички документи са издадени от името на [фирма] и като съставител е посочен М. И.. Текстът и подписът обаче са на подсъдимия Б. П. т.е. на фактурите е придаден вид, че представляват писмено изявление на едноличния търговец И., а не на този , който ги е попълнил и подписал - П.. Не съществува спор, че законът свързва неистинността на документа единствено с неговия автор. В конкретния случай манифестираният автор е лице, различно от действителния съставител, поради което инкриминираните фактури са христоматиен пример за неистински документи по смисъла на чл.93, т.6 от НК и ППВС №3/1982 г. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 216 от 28.12.2015 г. по внохд № 175/2015 г. на Апелативен съд - гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.