Р Е Ш Е Н И Е № 244 гр. София, 21.01.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Захарова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Атанасова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 705 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия В. М. В. против решение № 69 от 28.03.2018 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 32/2018 г. С жалбата е въведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че въззивния съд е нарушил правото на защита на подсъдимия В., тъй като е разгледал делото в негово отсъствие без редовно призоваване и щателно издирване, чиято продължителност съдебната практика приемала около три месеца; че протоколът от съдебното заседание не съдържал отбелязване съдът да е докладвал дали подсъдимият е търсен на адреса, на който живеят неговата съпруга и роднини (родители и дъщеря), както и по делото да е постъпила справка от младшия районен инспектор по местоживеене – докладвал единствено поисканата и постъпила информация за пътуванията извън България; че подсъдимият нямал забрана за напускане на страната, лично е сезирал с жалба Великотърновския апелативен съд и затова е очаквал да бъде призован по надлежния процесуален ред; че приетото от въззивния съд - „местоживеенето му не е известно” не отговаря на фактическата обстановка в разглеждания случай, защото според справката подсъдимият В. е напуснал страната, но не и Европейския съюз, в чиито рамки адресът и местоживеенето му са били известни. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. Ц.) поддържа жалбата с обема от доводи, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 60 от 18.12.2017 г. на Плевенския окръжен съд по н. о. х. д. № 1085/2017 г. подсъдимият В. М. В. е признат за виновен в това, през периода 1.01.2001 г. – 13.07.2006 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление да е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 258 829,95 лева, като потвърдил неистина в справка-декларация по ЗДДС пред ТД на НАП-Плевен, поради което и на основание чл. 257, ал. 1 вр. чл. 255, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2 НК и чл. 58а НК е наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В тежест на подсъдимия са възложени разноски по делото. С решение № 69 от 28.03.2018 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 32/2018 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Оплакването за допуснато нарушение, което е ограничило правото на защита се отнася единствено до проведеното съдебно производство пред въззивния съд. Пред първата инстанция то е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, при хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, в присъствието на подсъдимия В. и неговия защитник. Доводите на жалбоподателя не могат да бъдат възприети. От данните по делото се установява, че Великотърновския апелативен съд е бил сезиран с жалба, изготвена лично от подсъдимия, чийто недостатъци с молба от 11.01.2018 г. той е отстранил. За насроченото на 26.02.2018 г. съдебно заседание му е била изпратена призовка на заявения по делото адрес в [населено място], ул. В.” № **, която се е върнала подписана от лице, определило се като дъщеря на подсъдимия, поемайки задължението да я предаде. Съдът счел, че непълната информация относно възрастта на лицето не покрива изискванията по чл. 180, ал. 2 НПК, затова отложил делото за друга дата – 19.03.2018 г. Постановил принудително довеждане, което обаче останало неизпълнено. Според постъпилата докладна записка, подсъдимият, потърсен на 8.03.2018 г., не бил намерен на посочения адрес в [населено място] и по твърдение на неговата майка А. З. се намирал от около месец на работа в Република Кипър. Предоставената справка за задграничните пътувания на подсъдимия В. през периода от 1.01.2018 г. – 15.03.2018 г. показала единствено регистрирано излизане на 16.01.2018 г. При наличните данни Великотърновският апелативен съд намерил, че са налице предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а” НПК и разгледал делото в отсъствието на подсъдимия, с участието на защитника. Вярно е, че при формално изследване на съдебния протокол действително липсва отразяване на сведенията, съдържали се в приложената докладна записка относно причината за невъзможността подсъдимият да бъде принудително доведен в съдебното заседание. Пропускът обаче те да се посочат в протокола не е от естество да подкрепи съществено процесуално нарушение, респ. и да доведе до последиците, които свързва с това жалбоподателят, при условие че проверката на въззивния съд за наличието на законните условия за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия В. е обхващала целия обем от материали, приложени по делото. Съвкупността от данни (отсъствието на подсъдимия на 8.03.2018 г. на заявения адрес, постъпилата информация чрез неговата майка, живуща на същия адрес, за пребиваването му извън страната и с продължителност, която не показва краткотраен характер, а като цяло се съчетава и с регистрираното му задгранично излизане) са мотивирали направения от съда извод, че подсъдимият В. се е намирал с неизвестно местоживеене в чужбина. Доводът, с който защитникът се противопоставя, че според справката той бил напуснал страната, но не и Европейския съюз, поради което местоживеенето му било известно, е напълно неприемлив. Твърдението не отговаря нито на съдържанието на справката, нито на други данни, с които съдът да е разполагал, и основа на тях да е било възможно призоваването. Ето защо Великотърновският апелативен съд неоснователно е упрекван, че не е осигурил личното присъствие в съдебно заседание и пълноценното осъществяване на правото на защита от страна на подсъдимия В.. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69 от 28.03.2018 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 32/2018 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: