Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 407

гр.София, 23 май 2022 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 126/ 2022 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. Н. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 155 от 30.09.2021 г. по гр.д.№ 344/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Сливенски районен съд по гр.д.№ 6793/ 2019 г. и по този начин по предявените от „Стара сокс“ ЕООД, гр.София, срещу касатора и срещу Г. К. Н. искове, квалифицирани по чл.135 ал.1 ЗЗД, са обявени за недействителни по отношение на „Стара сокс“ ЕООД договор между ответниците, обективиран в съставен на 01.11.2017 г. нотариален акт за прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение на парично задължение № 87, том V, рег.№ 8013, дело № 733 от 01.11.2017 г. на нотариус peг. № ***, с който С. К. Н. прехвърлил на сестра си Г. К. Н. правото на собственост върху придобитите от него по наследство недвижими имоти, находящи се в [населено място], представляващи: 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.С., обл.С., одобрени със Заповед РД-18-31/ 19.04.2006 г., с адрес [населено място], местност „Д. р.“, с площ: 907 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор няма, номер по предходен план: ***, съседни поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***. ***., заедно с 1/6 ид.ч. от построените в имота сгради, както следва: Сграда с идентификатор ***, с адрес [населено място] м. „Д. р.“, с площ: 71 кв.м., брой етажи един, предназначение - селскостопанска сграда; Сграда с идентификатор ****, с адрес [населено място], местност „Д. р.“, със застроена площ: 73 кв.м., брой етажи два, предназначение - вилна сграда еднофамилна: Сграда с идентификатор ***, с адрес [населено място], местност „Д. р.“, със застроена площ: 122 кв.м., брой етажи два, предназначение - промишлена сграда: 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес [населено място],[жк]бл.7 вх.В ет.1 ап.1, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, находящ се в сграда N 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, посочена в документа площ: 35,70 кв.м. прилежащи части: избено помещение № 1 с полезна площ 2,41 кв.м, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *** под обекта - няма, над обекта - *** и ***; както и договор за прехвърляне на дружествени дялове на основание чл.129 ТЗ от 17.07.2017 година, с нотариална заверка на подписите и съдържанието per. № 4761 и 4762, том 1, № 196 от 17.07.2017 година на нотариус peг.№ ***, с който С. К. Н. прехвърлил в полза на сестра си Г. К. Н. притежаваните от него 26 дружествени дяла от капитала на “Недин” ООД, гр. Сливен, по тяхна номинална стойност, общо за 2 600 лева.
Касаторът претендира допускане на обжалвания акт до касационен контрол поради недопустимостта му, като в тази връзка формулира процесуалноправен въпрос /неправилно окачествен в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като материалноправен/ „Длъжен ли е въззивният съд при направено искане за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, предвид наличие на преюдициален спор между страните по настоящето дело и по т.д.№ 125/19 на СлОС, образувано по заведен отрицателен установителен иск по смисъла на чл.694, ал.1 ТЗ и по делото няма доказателства за влязло в сила решение по чл.694 от ГПК да спре производството до влизане в сила на преюдициалното решение?“. Освен това поддържа, че въззивният съд разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ процесуалноправният въпрос „Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства , мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не?“. Поставя също така материалноправния въпрос „Предполага ли се знанието за увреждане на кредитора от страна на приобретателя на дружествени дялове в ТД, за задължения на длъжника в други търговски дружества /към датата на разпоредителната сделка/?“, който счита, че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна „Стара сокс“ ЕООД оспорва жалбата. Поддържа, че същата е недопустима в частта, в която е прогласена относителната недействителност на договора за прехвърляне на дружествени дялове, тъй като цената на този иск е 2 600 лв. В останалата част счита жалбата за допустима, но поддържа, че няма основания за допускане на касационното обжалване. Оспорва твърдението за връзка на преюдициалност между настоящето дело и това по т.д.№ 125/ 2019 г. на Сливенски окръжен съд, като поддържа, че страните по двете дела са различни. Излага и съображения за неоснователност на жалбата.
Г. К. Н. не взема становище.
Съдът намира за основателно възражението на „Стара сокс“ ЕООД за частична недопустимост на касационната жалба, в частта, в която се обжалва решението на въззивния съд за обявяване на относителната недействителност на договора за прехвърляне на дружествени дялове. Цената на този иск е посочена от ищеца в размер 2 600 лв, както в исковата, така и в уточнителна молба /л.114 от гр.д.№ 6793/ 2019 г. на Сливенски районен съд/. Възражение срещу тази цена на иска от ответниците не е правено, нито такова е повдигано служебно от съда в законния срок /чл.70 ал.1 изр.1 ГПК/. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК, въззивните решения по граждански дела, с които са разгледани искове с цена до 5 000 лв, не подлежат на касационно обжалване. Следователно жалбата е частично недопустима и в тази част следва да се остави без разглеждане по същество.
В останалата част жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
За да уважи предявените искове, въззивният съд препратил по отношение на установената фактическа обстановка по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция и изложил съображения по доводите във въззивната жалба. Приел за безспорно между страните, че с договор за прехвърляне на вземания от 12.04.2018 година “УниКредит Булбанк” АД прехвърлило на ищеца "Стара сокс" ЕООД всичките си парични вземания към ''Фантазия - 21” ООД и солидарните длъжници Й. Й. и С. Н., произтичащи от договор за овърдрафт кредит за оборотни средства № 24 от 06.12.2012 г. и договор за банков револвиращ кредит № 7 от 21.02.2014 г. Размерът на прехвърлените вземания бил просрочена главница 63 401 лева и дължими лихви 1 940,98 лева по първия договор и просрочена главница 399 967,23 лева и дължими лихви 24 766,17 лева по втория. С договор за прехвърляне на дружествени дялове на основание чл.129 ТЗ от 17.07.2017 година с нотариална заверка на подписите и съдържанието peг. № 4761 и 4762, том I, № 196 от 17.07.2017 г. на нотариус peг.№ ***, ответникът С. Н. се разпоредил в полза на сестра си Г. Н. с притежаваните от него 26 дружествени дяла от капитала на "Недин" ООД срещу сумата 2 600 лв. С нотариален акт № 87, том V, рег. № 8013, дело № 733 от 01.11.2017 година на нотариус peг. № *** ответникът прехвърлил на сестра си правото на собственост върху придобити от него по наследство недвижими имоти, находящи се в [населено място]. При тези фактически установявания съдът извел от правна страна, че ищецът се явявал кредитор на ответника, а извършените от последния разпоредителни сделки го увреждали, тъй като отчужденото имущество можело да послужи за удовлетворяване на вземанията на ищеца, като страните по сделката са действали с намерение за увреждане на кредитора. Посочил, че предвид възмездния характер на сделките, се изисквало съзнаване на увреждането от приобретателя на имуществото. Счел, че по делото се установявало знание на ответницата Н. за това увреждане, тъй като на 25.06.2017 година била определена начална дата на неплатежоспособност на “Фантазия-21" ООД, като с влязло в сила съдебно решение по т.д.№ 113/ 2018 година на Сливенски окръжен съд било прието, че към 25.06.2017 г. затрудненията на дружеството вече били трайни и и непреодолими. В производството по това дело кредитор с прието вземане било дружеството “Недин” ООД, което било собствено на Г. Н. и тя е била наясно за тези обстоятелства. По доводите във въззивните жалби, че е имало основание за спиране на производството до приключване на производството по т.д.№ 125/ 2019 г. на Сливенски окръжен съд, въззивната инстанция посочила, че то не е заявено надлежно пред нея, а и изводите на първата инстанция, че такова основание не е било налице, били правилни.
Не съществува вероятност така постановеното въззивно решение да е недопустимо като постановено при наличие на основание за спиране на производството по делото. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 1/ 09.07.2019 г. по тълк.д.№ 1/ 2017 г., ОСГТК, ВКС, основанието по чл.229 ал.1 т.4 ГПК за спиране на производството по делото е процесуална пречка за надлежното упражняване правото на иск при наличие на връзка на обусловеност между две висящи дела. Законодателят няма предвид всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело. Основанието за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Това предполага страните и по двете дела да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо, в противен случай то не би могло да има значение за тях. С. К. Н. не е страна по делото, което се твърди от него като преюдициално /т.д.№ 125/ 2019 г. на Сливенски окръжен съд/, затова не може да се изведе наличие на връзка на обусловеност. В същия смисъл са изводите на въззивния съд, поради което не съществува вероятност за недопустимост на акта му като постановен при наличие на основание за спиране.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос също не може да послужи като основание за допускане на касационния контрол, тъй като той е необуславящ. Въззивният съд не е посочил в мотивите на акта си, че знанието на ответницата Н., че извършените от брат й /ответника Н./ възмездни разпореждания увреждат негови кредитори, се предполага. Напротив, той изрично е посочил, че това знание не се предполага, а подлежи на доказване от ищеца, но го е приел за доказано от установените по делото факти.
Процесуалноправният въпрос свързан със задълженията на въззивния съд е обуславящ, но е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС, включително посочената от касатора. Съобразено е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него/. Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства /решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр.д.№ 1538/ 2019 г., ІV г.о. и цитираните в него/. Установената практика е съобразена от въззивния съд, поради което по обуславящия въпрос не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. К. Н. срещу въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 155 от 30.09.2021 г. по гр.д.№ 344/ 2021 г. в частта, в която по предявения от „Стара сокс“ ЕООД, гр. София срещу С. К. Н. и срещу Г. К. Н. иск, квалифициран по чл.135 ал.1 ЗЗД, е обявен за недействителен по отношение на „Стара сокс“ ЕООД договор за прехвърляне на дружествени дялове на основание чл.129 ТЗ от 17.07.2017 година, с нотариална заверка на подписите и съдържанието per. № 4761 и 4762, том 1, № 196 от 17.07.2017 година на нотариус peг.№ ***.
В тази част определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 155 от 30.09.2021 г. по гр.д.№ 344/ 2021 г. в останалата част.
ОСЪЖДА С. К. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], местност „Д. р.“ № 84, да заплати на „Стара сокс“ ЕООД, гр.София, бул."Лазар Михайлов" № 29, ЕИК 201339500, 1 200 лв /хиляда и двеста лева/ разноски по касационното производство.
В тази част определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: