Р Е Ш Е Н И Е № 148 Гр. София, 23 април 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. И. и в присъствието на прокурора Чобанова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 218/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения А. П. П. за възобновяване на н. о. х. д. № 1353/2014 год. по описа на Районен съд – гр. Плевен, 13 състав и за отмяна на постановената спрямо него осъдителна присъда. В искането, основаващо се на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК, са изложени доводи, че осъденият не е бил уведомен за образуването на съдебното производство, поради което не е взел участие в него. Твърди се, наред с това, че е считал, че след като по отношение на съучастника му наказателното производство е приключило със споразумение, спрямо него делото е прекратено. Същевременно се излагат и доводи, че осъденият е бил лишен от правото да сключи споразумение и се поддържа искане да бъде намалено наложеното му наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебният защитник на осъдения поддържа искането. В писмени бележки сочи, че са налице основанията на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство, тъй като не е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК и на А. П. не е бил връчен препис от обвинителния акт и от разпореждането на съдията-докладчик. Твърди, че до началото на м. ноември 2013 год. осъденият се е намирал на адреса си в [населено място] и едва след тази дата е напуснал пределите на страната. Поддържа, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на лично участие на осъдения, с оглед на което моли наказателното производство да бъде възобновено, присъдата да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Осъденият А. П. поддържа искането за възобновяване, като моли за намаляване на наказанието. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че доколкото от данните по делото не може да се установи кога точно осъденият е узнал за влязлата в сила присъда, следва да се приеме, че искането е в законния срок. Сочи, че осъденият е знаел за наказателното производство, водено срещу него и е участвал в него, а неизпълнението на процедурата по чл. 254 от НПК се дължи единствено на собственото му виновно поведение, поради което той сам се е поставил в невъзможност да участва в наказателния процес и да се защитава по обвинението. Предвид тези съображения пледира искането за възобновяване на делото да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане и съображенията, развити устно в открито съдебно заседание и в писмените бележки, и след като извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 134/16. 06. 2014 год. по н. о. х. д. № 1353/2014 год. по описа на Районен съд – гр. Плевен П. П. е бил признат за виновен в това, че на 23. 03.2013 год. в [населено място], при условията на опасен рецидив,в съучастие като съизвършител с О. Б. Х. направил опит да отнеме от владението на П. Ц. С. чужди движими вещи на обща стойност 92 лева без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на девет месеца лишаване от свобода. Съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор. Присъдата не е била обект на въззивна проверка и е влязла в сила на 01. 07. 2014 год. Наказателното производство срещу А. П. е образувано на 25. 03. 2013 год. На 29. 03. 2013 год. осъденият е бил привлечен в качеството на обвиняем за посоченото престъпление, като във връзка с определената мярка за неотклонение „подписка” на П. изрично е било разяснено, че е длъжен да не се отклонява от посоченото местожителство без разрешение на органите на наказателното производство, както и да ги известява при всяка промяна на адреса си. Макар да не е било извършено нарочно уведомяване за предпоставките на чл. 269 от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие, с оглед разясняване на основанията за прочитане на обясненията му от досъдебното производство по чл. 279, ал. 1, т. 3 и 4 от НПК, П. е бил уведомен и за възможността за провеждане на задочно производство по делото. На 09. 04. 2013 год. е било извършено ново привличане на осъдения, като отново са били разяснени задълженията му, произтичащи от определената му мярка за процесуална принуда. На същата дата – 09. 04. 2013 год., на А. П. са били предявени и материалите от досъдебното производство. След внасяне на делото с обвинителен акт в съда същото е било насрочено за 23. 05. 2014 год. За това съдебно заседание на осъдения е била изпратена призовка до известния по делото адрес в [населено място], [улица] приложени към нея препис от обвинителния акт и от разпореждането на съдията-докладчик. Призовката е била върната в цялост ведно с докладна записка от служител на ОЗ „Охрана” – [населено място], съгласно която при проверка, извършена на 20. 05. 2014 год., А. П. не е установен на адреса, а по данни на родственик на осъдения – Т. К., П. се намира в Кралство Испания от няколко месеца. При извършена справка от ОД на МВР – [населено място] е било установено, че на 06. 11. 2013 год. в 18,54 часа осъденият е напуснал пределите на Република България през ГКПП „Връшка чука”. След тази дата други пътувания не са били регистрирани в АИС „Граничен контрол”. При тези данни съдът не е дал ход на делото в съдебно заседание на 23. 05. 2014 год., изменил е мярката за неотклонение на осъдения и е поискал от компетентните полицейски органи обявяването му за издирване с цел установяването на адреса му на територията на страната. А. П. е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 22809/10. 06. 2014 год. на ГД „Национална полиция”, като въпреки предприетите издирвателни мероприятия не са били установени данни за адреса и местонахождението му в страната или в чужбина. В съдебно заседание на 14. 06. 2014 год., констатирайки, че подсъдимият е напуснал известния по делото адрес, както и страната и въпреки проведеното издирване не е установено местонахождението му в пределите на Република България или извън нея, съдът е дал ход на делото и след провеждане и приключване на съдебното следствие е постановил проверяваната присъда. В производството пред първата инстанция осъденият е бил защитаван от назначения от досъдебната фаза служебен защитник – адв. В. М.. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. За основателността на искането не е достатъчно делото да е било разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е освен това да се установи, че то не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение, т. е. изобщо не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство, както и че неучастието му не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, а на липса на процесуална активност и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на досъдебното производство или съда. В настоящия казус осъденият е участвал лично в досъдебната фаза на наказателния процес, като е бил запознат не само с обвиненията срещу себе си, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняем. Независимо от това той е заминал за Кралство Испания и не е известил нито разследващия орган, нито прокурора за това. Отклоняването му от известния по делото адрес и напускането на страната без да бъде уведомен ръководно-решаващия орган представлява укриване по смисъла на чл. 423, ал. 1, изр. 2 от НПК и тъй като никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, действията на А. П. съставляват процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство. Неизпълнението на процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК е последица именно от недобросъвестността на осъдения, а не се дължи на немарливо изпълнение на служебните задължения от страна на съда. Напротив, били са предприети необходимите действия за установяване местонахождението на осъдения и едва след като съдът е констатирал, че П. е напуснал страната и вследствие на проведеното общодържавно издирване не е установен негов адрес на територията на Република България или извън нея делото е било разгледано в негово отсъствие при спазване изискванията на чл. 269, ал. 3 от НПК, като правото му на защита е било гарантирано посредством участието на служебен защитник, осъществявал защитата на осъдения още в досъдебната фаза на наказателния процес. Що се отнася до твърденията за нарушено право на осъдения да поиска приключване на делото със споразумение и до искането му за налагане на по-леко по вид наказание, следва да се отбележи, че те намират правното си основание в чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК и доколкото са спазени сроковете по чл. 421, ал. 3 от НПК, те следва да бъдат разгледани. Неоснователен е доводът, че осъденият е бил лишен от правото да поиска приключване на делото със споразумение. Диференцираната процедура по Глава двадесет и девета от НПК не създава право на обвиняемия или подсъдимия за приключване на наказателното производство със споразумение с кореспондиращо му безусловно задължение от страна на съда да реши делото по този процесуален ред. Касае се за правна възможност, чието реализиране зависи не само от волята на осъдения, но и от наличието на насрещни съвпадащи си волеизявления от страна на прокурора и защитника досежно въпросите по чл. 381, ал. 5 от НПК, както и от положителната преценка на съда, че споразумението не противоречи на закона и морала. Отделен е въпросът, че с отклоняването си от известния по делото адрес и с недобросъвестното си поведение, осъденият сам се е поставил в невъзможност да поиска сключването на споразумение. Несъстоятелни са и възраженията за явна несправедливост на наложеното наказание. С оглед правната квалификация на деянието по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК и предвид предвидения в цитираната правна норма специален минимум от две години лишаване от свобода разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК се явява неприложима. Що се отнася до размера на наложеното наказание лишаване от свобода, първата инстанция е била достатъчно снизходителна и е индивидуализирала същото значително под минимума по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК. Отчетени са били ниската стойност на предмета на престъплението и тежкото семейно и имотно състояние на А. П. и тези факти правилно са интерпретирани като смекчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно законосъобразно е преценено, че лошите характеристични данни и предходните осъждания на П. (с уговорката, че става въпрос единствено за трите присъди, неоказващи влияние върху правната квалификация на деянието) са отегчаващи отговорността обстоятелства, които характеризират осъдения като личност със значителна обществена опасност и които не дават основание на настоящия касационен състав да смекчи санкцията, наложена на А. П.. Предвид изложеното искането за възобновяване се явява неоснователно на всички посочени основания, с оглед на което то следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. П. П. за възобновяване на н. о. х. д. № 1353/2014 год. по описа на Районен съд – гр. Плевен, 13 състав и за отмяна на постановената спрямо него осъдителна присъда. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.