13
Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
[населено място] , 13.03.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Александра Ковачева, като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2095/23г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Миген“ЕООД срещу решение №3721/07.07.23г. по в.гр.д.№11687/22г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение №8718/28.07.22г. по гр.д.№67597/21г. по описа на Софийски районен съд в частта,с която са отхвърлени предявените от дружеството срещу „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД искове с правно основание чл.405 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД вр. чл.409 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС над 6 252,20 лв. до 20 241,17 лв., ведно със законната лихва и за обезщетение за забава върху сумата 114 864 лв., начислена за периода от 21.12.2018г. до 07.03.2019г. в размер над 1849,38 лв. до 2456,81 лв. и върху сумата 20 241,17 лв., начислена за периода от 08.03.2019г. до 02.12.2020г. в размер над 1104,55 лв. до 3581,56 лв.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Касаторът счита,че съдът неправилно е приложил закона, като при определянето на обезщетението незаконосъобразно е приспаднал като стойност на запазени части 10% от стойността на застрахователното обезщетение, при липса на съответна кореспондираща с такъв подход разпоредба в Кодекса за застраховането, както и като не е съобразил и приложил нормата на чл.386 ал.2 от него в отношение към методологията за изчисляване на обезщетението, възприета от самия застраховател. Поддържа,че при постановяване на решението си въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, като не е обсъдила доводите и възраженията му, както и събраните във връзка с тях доказателства, във връзка със заключението по т.3 на основната АТЕ, където действителната стойност е определена по методиката на застрахователя при сключването на застраховката и по т.1 от заключението по допълнителната АТЕ, според което стойността на запазените части по цени за скраб е 2250 лв.; не е съобразила възраженията му срещу начина на определяне на действителната стойност, игнорирайки установеното по делото, че погиналият застрахован при ответника автомобил е бил закупен от ищеца от официален дилър на марката, бил е в гаранция и има сервизна история, поради което цената му е следвало да се завиши с 4-5%, съгласно установеното от вещото лице; не е обсъдила и взела предвид представената от страната и неоспорена от ответника фактура от 06.08.2018г., установяваща, че пазарната цена на автомобил с аналогични характеристики е почти същата, като определената от застрахователя девет дни преди застрахователното събитие застрахователна сума. Оплакването за необоснованост на въззивното решение касаторът основава на твърдения за липса на мотиви защо съдът е приел,че действителната стойност на застрахованото имущество следва да се определи по приетата от вещото лице в т.4 от заключението средна пазарна цена, а не според посочената в т.3 от него, както и защо и на какво основание приспада 10% от стойността за запазени части, а не взема предвид ,че поради термичното влияние от пожара, частите, извън посочените от застрахователя като унищожени, не са годни да бъдат продадени за втора употреба. По тези съображения касаторът претендира отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковете за посочените разлики до пълните им предявени размери. Прави искане за присъждане на разноски за всички инстанции.
В открито съдебно заседание касаторът не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба „Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД не се е ангажирал с отговор.
В открито съдебно заседание заявява,че оспорва касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд го е определил като правилно. Посочил е,че основателността на предявения иск с правно основание чл.405 ал.1 КЗ се обуславя от установяване от ищеца наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско стандарт“; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие по застрахования риск пожар; причинна връзка между него и настъпилите вреди; изпълнение на задълженията на застрахования да уведоми застрахователя за настъпилото събитие в предвидения срок. Приел е,че от ангажираните пред първата инстанция доказателства тези предпоставки са доказани, като е установено в производството наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско стандарт“, по който е застрахован собствения на ищеца влекач; правоотношението е възникнало по силата на застрахователна полица от 10.10.2018 г., в срока на валидност на която на 28.10.2018 г. е настъпил покритият от застраховката риск „пожар“, в резултат на което застрахованото имущество изцяло е погинало; че застрахованият е уведомил своевременно застрахователя, който извънсъдебно му е признал и заплатил застрахователно обезщетение в размер на 94 622,83 лв. /след приспадане на втората вноска от застрахователната премия в размер на 1021,97 лв./.
Като спорен между страните, съдът е определил въпроса относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. Посочил е, позовавайки се на разпоредбата на чл.386 ал.2 КЗ и на практика на ВКС по приложението му, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност; че обезщетението се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането; размерът на вредата се определя към деня на събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество; че при изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност,а при определяне на дължимото застрахователно обезщетение в настоящия случай първионстанционният съд е съобразил и приложил правилно материалния закон.
Декларирал е, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение съставът съобразява представените пред първата инстанция фактура от 06.08.2018 г. за закупен от същия дилър влекач с идентични характеристики на процесния два месеца преди сключване на застрахователния договор; намиращото се в кориците на първоинстанционното дело писмо от „Волво Груп България“ ЕООД от 29.03.2022 г., в което е посочена продажна цена на имуществото, която е послужила за дадените констатации по допълнителната САТЕ; посочената в застрахователния договор застрахователна сума и констатациите на експерта по основната САТЕ. На базата на посочената от експерта в т.2 на основното му заключение средна пазарна стойност на процесния влекач към датата на събитието 113 219 лв.,съдът е определил като негова действителна стойност сумата 100 875,03 лв., след като е приспаднал сумата 11 322 лв. като стойност на запазени части /10% от пазарната стойност на влекача/ и дължимата втора вноска от премията по договора за имуществено застраховане в размер на 1021,97 лв. От тази сума съдът допълнително е приспаднал платеното от ответника извънсъдебно застрахователно обезщетение в размер на 94 622,83 лв., при което е направил извод,че същият е останал задължен за разликата от 6 252,20 лв., до който размер предявеният главен иск е намерил за основателен.
Оплакванията на въззивника, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение съдът не е съобразил фактурата от 06.08.2018 г., в която е посочена стойност на друго имущество с идентични характеристики, съдът е посочил,че ги намира за неоснователни по „изложените по-горе изводи“ /цит./. По съображения,че „в представената основна САТЕ е посочен размер на запазените части 10% или 11 322 лв., която стойност е обоснована от експерта с оглед ангажираните по делото доказателствата, без извършен оглед на автомобила“ /цит./ съдът е намерил за неоснователни и оплакванията на въззивника, свързани с приспадането на суми за запазени части на автомобила.
В останалата част от решението съдът е изложил разяснения относно начина на изчисляване на дължимата лихва върху застрахователното обезщетение.
С определение №2326/26.08.2024г. решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по правния въпрос, обусловил изхода на делото Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения кои от тях кредитира и защо не кредитира други, както и да обсъди наведените от страните релевантни за спора доводи и възражения, като изложи мотиви кои от тях намира за неоснователни и защо?
Отговор на този въпрос е даден в практиката на Върховния касационен съд, формирана с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, с множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - по гр.д.№ 3973/2008 г. на ІV г.о., по гр.д.№ 748/2011 г. на ІІ г.о., по гр.д.№ 891/2010 г. на І г.о., по гр.д.№ 1318/2010 г. на ІV г.о., по гр.д.№ 761/2010 г.на ІV г.о., по гр. д. № 2184/2015 г. на ІІІ г. о., по гр. д. № 811/2018 г. на ІІ г. о., по гр. д. № 4190/2014 г. на ІV г. о., по т. д. № 2624/2016 г. на ІІ т. о., по гр. д. № 1332/2015 г. на IV г. о. , по гр.д.№4564/19г. на IV г.о., по т.д.№1115/17г. на I т.о., по гр.д.№1163/10г. на IV г.о. и др.,както и в посочените от касатора решения по т.д.№1245/13г. на І т.о. на ВКС, по т.д.№674/14г. на ІІ т.о. на ВКС, по гр.д.№1060/14г. на І г.о. на ВКС. С нея константно и безпротиворечиво се приема, че задължението на съда да обсъди всички доводи и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл.121 ал.2 на Конституцията на Република България, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК, като въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича защитимото право, да обсъди в мотивите на решението си, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, доказателствата, въз основа на които намира едни от тези факти за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Правораздавателната дейност на въззивната инстанция не се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, а е насочена към разрешаване на правния спор, аналогично на дейността на първата инстанция.За да се произнесе по спора, въззивният съд трябва да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението. При формирането на вътрешното си убеждение, осъществявайки тази своя решаваща дейност, съдът следва да се съобрази с и приложи правилата на формалната и правна логика, опита и научното знание, като само тогава фактическите му констатации и правните му изводи следва да се считат за обосновани.
В обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е изложил схематични мотиви, без да направи анализ и преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Във въззивната си жалба ищецът е навел конкретни оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които въззивният съд е разгледал избирателно и отхвърлил като неоснователни с лаконични мотиви без да изложи свои мотиви по релевантните за изхода на делото възражения и доводи на ищеца и без да посочи конкретно от кои доказателства какви факти приема за установени. С препращане към липсващи в решението мотиви въззивният състав е приел за неоснователно оплакването на въззивника за игнориране от първоинстанционния съд на представените от него талон и фактура от 06.08.2018г., с които е целял да установи,че само два месеца преди събитието е закупил от същия дилър употребяван автомобил с марка и характеристики, като тези на погиналия в пожара за цена, близка до определената с полицата застрахователна сума. Съдържанието на самите доказателства и значението им за предмета на спора са останали необсъдени и непреценени,както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Аналогично, без да се задълбочи в същността на оплакването на въззивника, касаещо безмотивно приспаднатата от застрахователното обезщетение с решението на първата инстанция стойност на запазени части от влекача и без да обсъди изложените от него доводи /че клаузата в общите условия на застраховката, предвиждаща приспадане от застрахователното обезщетение на стойност на запазени части при тотална щета е нищожна; че липсват предпоставки за определянето й в максималния предвиден размер от 10%; че съществува единствено възможност ако има такива части, те да бъдат калкулирани по цени за скраб, но същевременно във Франция, където е останал на паркинг опожареният влекач, такава не може да бъде получена, тъй като се плаща, за да бъде предадено ППС за скраб/, въззивният състав е посочил общо, че в основната автотехническа експертиза размерът от 11 332 лв. е обоснован от експерта, „с оглед ангажираните по делото доказателства и без извършен оглед на автомобила“. По този начин въззивният съд, без да се мотивира, се е позовал на една част от констатациите в основното и допълнителното заключения на автотехническата експертиза /относно оценката за действителната стойност на погиналия автомобил и за стойност на запазени части/ и без да изложи конкретни съображения защо не кредитира заключенията в другата им част /въпреки наличието на съответни оплаквания във въззивната жалба/ , преценявайки ги наред с останалите доказателства по делото. С тази липса на мотиви при кредитирането на заключенията в едната им част съдът се е отклонил от друга практика на Върховен касационен съд, възприета с решения по чл.290 ГПК по гр.д.№588/2011 г. на III г.о., по гр.д.№3194/2013 г. на I г.o., по гр.д.№1814/2009 г. на IV г.о., по гр.д.№1271/2015 г. на III г.о., по гр.д.№7493/2013 г. на II г.о. и др., според която заключението на вещото лице като всяко доказателствено средство, следва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото; съгласно чл.202 ГПК съдът не е длъжен да го възприема, дори страната да не е направила възражение срещу него, като дължи да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и съответствието му с установени с други доказателствени средства правнорелевантни факти; независимо дали съдът възприема или не възприема експертното заключение, той следва да изложи мотиви защо счита същото за достатъчно или недостатъчно аргументирано; в резултат на тази преценка съдът е свободен да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането поотделно и в съвкупност с него на всички обстоятелства по делото.
Тъй като при формирането на решаващите си изводи въззивният съд се е отклонил от дадените с посочената съдебна практика разрешения относно дейността на въззивната инстанция, които настоящият състав напълно споделя, допускайки процесуално нарушение, обусловило крайния изход на делото пред въззивната инстанция, решението му се явява неправилно по смисъла на чл.281 т.3 предл.2 ГПК.
По основателността на касационната жалба :
Съгласно разпоредбата на чл.386 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпването на събитието в рамките на уговорената застрахователна сума. В практиката си по приложението на посочената норма /и на аналогичната й по чл.208 ал.3 КЗ/отм./ касационната инстанция приема,че стойностният еквивалент на претърпяната вреда не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,респ. – стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. При определянето й съдът съобразява всички доказателствени средства, доколкото в закона липсват ограничения в начина на доказване. Обичайно за установяването на пазарната стойност на увреденото имущество е да се ползват специалните познания на вещо лице, но съдът не е обвързан от заключението му, като следва да го кредитира критично - с оглед оспорванията на страните и в съвкупност с останалите доказателства по делото, съгласно императива на чл.202 ГПК и установената по приложението му практика на ВКС.
Въз основа на сключения между страните на 19.10.2016г. /ежегодно подновяван/ застрахователен договор ищецът безспорно се легитимира като носител на материалното право на застрахователно обезщетение, платимо при настъпване на застрахователно събитие, осъществяващо включеното в застраховката „Каско Стандарт“ на „Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД покритие „пожар“ по отношение на застрахованото имущество – влекач рег. [рег.номер на МПС] с марка и модел Рено Т 460 4Х2 /Traktor/ E6 с обем на двигателя 10837 куб.см. и мощност 345 kW (469 к.с.). Според приетите по делото фактура от 04.10.2016г. и регистрационен талон на автомобила, автомобилът е бил закупен от „Миген“ЕООД от Renault trucks SAS – официален представител на марката, в ново състояние за 70 000 евро /без ДДС/; на 10.10.2016г. влекачът е регистриран в КАТ; в сключения на 19.10.2016г. договор за застраховка с ответника е посочен пробег на автомобила 0 км и е определена застрахователна сума 164 290 лв. /отговаряща на левовата равностойност на покупната цена с включен ДДС, което опровергава възражението на застрахователя, че е налице надзастраховане/; застраховката е била подновявана ежегодно със сключването на последващи застрахователни полици от 17.10.2017г. - при осъществен пробег 65 000 км и определена по съгласие на страните застрахователна сума 144 575 лв. /с приспадане на 12% овехтяване/ и от 10.10.2018г. - без посочване на пробег и при застрахователна сума 130 120 лв. /с приспадане на 10% овехтяване/.
В осъществената писмена кореспонденция между страните се съдържа твърдение на ищеца, че към датата на настъпване на застрахователното събитие 28.10.2018г. автомобилът е бил с пробег 269 000 км. Това твърдение, не е оспорено от ответника с възражения за по-голям от посочения пробег, а по косвен път може да се приеме и за доказано, като се вземе предвид, че за първата година от експлоатацията му е реализиран пробег от 65 000 км и че, според приетото по делото удостоверение за техническа изправност на същото пътно превозно средство, към 28.03.2018г., когато е извършен техническият му преглед, пробегът на автомобила е бил отчетен на 210 656 км.
При определянето на застрахователното обезщетение, изплатено от застрахователя, са ползвани данни за пазара на автомобили, според германския сайт за продажба на употребявани автомобили www.mobile.de, като са ползвани данните от 15 обяви за продажба с ценови диапазон от 45 012 евро до 74 917 евро, в които са включени и различни от този на погиналия влекач модели на марката Рено, съответно – с различна мощност от неговата. При съобразяване само цените на аналогичните на характеристиките му влекачи - тези с обявена пазарна цена 52 070 евро, 54 329 евро, 56 882 евро, 62 463 евро и 74 917 евро, осреднената пазарна стойност на увреденото имущество,според тези данни, би възлязла на 60 132 евро или 117 609 лв.
Основното заключение на вещото лице по назначената и изслушана автотехническа експертиза в частта, в която е посочена пазарна стойност на опожарения автомобил в размер на 113 219 лв., съдът не е следвало да кредитира безкритично като меродавно. Тази стойност е определена от вещото лице не въз основа на релевантни за момента цени, а чрез допълнително направени изчисления /по формула/, според обявени към по-късен момент от датата на настъпването на застрахователното събитие цени от сайтове за продажба на употребявани автомобили /без отчитане на съответни колебания в пазара/; съпоставяните с погиналия влекачи са със значително по-голям от приблизителния му пробег към датата на застрахователното събитие и при констатирана от вещото лице невъзможност да бъде установено дали те са били в гаранция, дали са били притежавани само от един собственик и дали са били сервизно обслужвани. Тези обстоятелства, при които е изготвено заключението разколебават доказателствената му стойност и представляват пречка /при направено изрично оспорване на заключението от ищеца/ решението на съда относно дължимия размер на обезщетение да бъде основано само на тази оценка. Съдът е следвало да съобрази отговора на вещото лице, даден в съдебно заседание на поставен от ищеца допълнителен въпрос,че в случай,че ползваните като база за сравнение влекачи са с безспорните характеристики на погиналия – със срок на експлоатация от 2 години и 18 дни, в гаранция и със сервизна история, осреднената пазарна стойност би се увеличила с 4-5%. Вземайки предвид такова осреднено увеличение от 4,5% съдът е следвало да отчете като база за определяне действителната стойност на погиналото застраховано имущество и сумата 118 313,85 лв.
Представеното от ответника в хода на делото пред първата инстанция писмо от 29.03.2022г., с което същият се домогва да докаже,че към датата на настъпване на застрахователното събитие действителната стойност на опожарения влекач е била в рамките на 37 000 – 44 000 евро не се ползва с материална доказателствена сила. Това писмо е частен свидетелстващ документ, който удостоверява единствено, че такова изявление е направено от подписалите се под съдържанието му служители на „Волво груп България“ЕООД, но не и,че то е вярно. Верността на съдържащото се в него изявление е опровергана от издадената от това дружество фактура от 06.08.2018г., въз основа на която съдът е следвало да установи, че само два месеца преди настъпването на застрахователното събитие ищецът е закупил от „Волво груп България“ЕООД друг употребяван влекач Рено Т 460 4Х2 /Traktor/ E6 на цена с ДДС 129 084,78 лв. Същевременно от приложения към фактурата талон, отнасящ се за същото това пътно превозно средство /видно от съвпадението в номерата на рама и шаси/ съдът е следвало да приеме, че закупеният влекач е с абсолютно идентични на погиналия характеристики и с по –ранна дата на първа регистрация – 14.04.2016г., противно на направеното от ответника възражение за неотносимост на тези доказателства към предмета на спора. Фактурираната като цена стойност на имущество със същото качество съдът е следвало също да съобрази като пазарен аналог, относим към установяването на действителната стойност на увреденото ППС.
Така извършеният анализ на доказателствата по делото определя като меродавни сумите 117 609 лв., 118 314 лв. и 129 085 лв., средната между които, възлизаща на 125 003 лв. следва да бъде приета за действителна стойност на увреденото при настъпилото застрахователно събитие имущество, като по нея настоящият състав приема,че е подлежал на обезщетяване собственикът му. Аргумент в полза на извод,че дължимото застрахователно обезщетение би следвало да е в размер, близък до застрахователната сума по полицата, основан на правилата на формалната логика, може да бъде извлечен и от факта,че застрахователното събитие е настъпило само 18 дни след подновяването на договора за застраховка. В тази връзка съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.400 ал.3 КЗ, отчитайки липсата на изрична, различна от разписаното в нея, уговорка между страните, като приеме, че застрахователната сума от 130 120 лв., посочена в полицата от 10.10.2018г., е била определена според действителната стойност на автомобила към датата на сключването й. Пак, съобразявайки правилата на формалната и житейска логика е следвало да прецени, че, при липса на твърдения и данни за настъпили съществени промени и повреди по застрахованото имущество в рамките на 18-те дни след сключването на полицата с определената в нея действителна стойност към 10.10.2018г., не би могло да настъпи овехтяване в размер на повече от 18% /каквото е приел на практика застрахователят, оценявайки погиналото имущество на 106 272 лв./.
Неправилен е и необоснованият извод на въззивния съд,че от действителната стойност на увредения влекач следва да бъдат приспаднати 10% като стойност на запазени части. В клаузата на т.2 от разд.V на глава V от раздел „Каско“ от Общите условия по застраховка „Каско стандарт“ на „Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД е предвидено,че при пълна загуба вследствие на пожар застрахователното обезщетение се намалява със стойността на запазените части, възли и агрегати, като намалението не може да надвишава 10%. Неоснователно е възражението на касатора за нищожност на клаузата поради противоречието й със закона, доколкото в Кодекса на застраховането липсва императивна норма, забраняваща такава уговорка. Целта на подобна клауза е да не се допусне неоснователно обогатяване на застрахования, но същевременно принципното й прилагане към всеки случай, без съобразяването на конкретните обстоятелства, които биха наложили това, би довело също до неоснователно обогатяване, но в полза на застрахователя със спестяване на средства, дължими от него за пълното обезщетяване на вредата.
При изплащането на застрахователното обезщетение клаузата е приложена от застрахователя, в т.ч. и от съда, необосновано и то в максималния размер на предвиденото намаление - само на базата на съставен от самия застраховател, по снимков материал на ищеца, опис на претенция, в който са отразени нуждаещите се от подмяна части, обосноваващи извода за настъпила тотална щета,но при липса на каквито и да било данни за наличие на запазени части, възли и агрегати. Оглед на влекача не е правен нито от застрахователя, нито от вещото лице от съдебната автотехническа експертиза. Няма данни ищецът да се е възползвал от такива части, нито, че те биха били евентуално реализируеми на вторичен пазар. Твърденията на ищеца,че такъв в конкретния случай липсва, не са оборени с нужните доказателствени средства от насрещната страна. Основното заключение на вещото лице в частта относно дадената от него 10%-тна стойност на евентуално частично запазени части /шаси, окачване и задни светлини/ в размер на 11 322 лв. почива на предположения, а не на конкретни факти /което е видно и от признатата в допълнителното заключение липса на съответни изходни данни за определянето на стойността на запазените части по цени на вторичен пазар/. Поради това, при неангажирането на подкрепящи тази оценка други доказателства, тя не може да служи за основа на съответни правни изводи на съда. Същото е важимо и по отношение на допълнителното заключение в частта, установяваща стойност на евентуално запазени части от влекача по цени за скраб, приложими в България, доколкото не се твърди останките от погиналото имущество да са транспортирани в страната, нито се оспорва фактът,че те продължават да се намират във Франция.
От сумата по застрахователното обезщетение следва да бъдат приспаднати само втората вноска от премията в размер на 1021,97 лв. и уговореният франшиз от 250 лв., при което размерът му възлиза на 123 731,03 лв. От тази сума ответникът е изплатил извънсъдебно на ищеца 94 622,83 лв. Дължимият неизплатен остатък възлиза на 29 108,20 лв. Тъй като съдът е ограничен при произнасянето си от заявения от ищеца размер на претенцията от 20 241,17 лв., искът му се явява основателен в пълния му размер.
Въззивното решение в обжалваната му от „Миген“ЕООД част – по иска по чл.405 ал.1 КЗ – за разликата от 6 252,20 лв. до 20 241,17 лв., като неправилно,следва да бъде отменено и искът уважен за допълнителната сума от 13 988,97 лв., ведно със законната лихва.
С исковата молба ищецът е претендирал на основание чл.409 КЗ вр. чл.86 ЗЗД обезщетение за забава в плащането на част от сумата по застрахователното обезщетение от 114 864 лв. за периода 21.12.2018г. – 07.03.2019г., което е определил в размер на 2456,81 лв., както и обезщетение за забава в плащането на сумата 20 241,17 лв. за периода 08.03.2019г. /датата на частичното плащане на застрахователно обезщетение/ – 03.12.2020г. /датата на завеждането на исковата молба/, определено в размер на 3581,56 лв.
От данните по делото е установено,че ищецът е изпълнил задълженията си по чл.106 КЗ към 05.12.2018г.,от която дата е започнал да тече срокът по чл.108 ал.1 КЗ за застрахователя да плати застрахователното обезщетение.Този срок е изтекъл на 31.12.2018г., като от 01.01.2019г. той е изпаднал в забава.
За периода 01.01.2019г.-07.03.2019г. дължи да обезщети ищеца в размер на законната лихва, която, начислена върху сумата 114 864 лв. за периода възлиза на 2105,84 лв. От тази сума първата инстанция е присъдила на ищеца 1849,38 лв., като в тази му част решението на СРС е влязло в сила. Остатъкът от 256,46 лв. е дължим, поради което в тази му част въззивното решение подлежи на отмяна, а искът – на уважаване. За разликата от 2105,84 лв. до предявения пълен размер на тази претенция от 2456,81 лв. въззивното решение следва да бъде потвърдено.
За останалия период – от 08.03.2019г. до 03.12.2020г. застрахователят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 20 241,17 лв., което възлиза на 3581,56 лв. От тази сума първата инстанция е присъдила на ищеца 1104,55 лв., като в тази му част решението на СРС е влязло в сила. Остатъкът от 2477,01 лв. е дължим, поради което в тази му част въззивното решение подлежи на отмяна, а искът – на уважаване.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за всички инстанции в размери съответно – 1639,76 лв. за производството пред СРС, 1641 лв. за производството пред СГС и 1671 лв. за производството пред ВКС.
Така мотивиран, съставът на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №3721/07.07.23г. по в.гр.д.№11687/22г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение №8718/28.07.22г. по гр.д.№67597/21г. по описа на Софийски районен съд в частта,с която са отхвърлени предявените от „Миген“ ЕООД срещу „Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД искове с правно основание чл.405 ал.1 КЗ и чл.409 КЗ вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС за разликата над 6 252,20 лв. до 20 241,17 лв., ведно със законната лихва и на обезщетение за забава върху сумата 114 864 лв., начислено в размер на законната лихва за периода от 01.01.2019г. до 07.03.2019г. за разликата над 1849,38 лв. до 2105,84 лв. и върху сумата 20 241,17 лв., начислена за периода от 08.03.2019г. до 02.12.2020г. в размер над 1104,55 лв. до 3581,56 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на „Миген“ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление обл.Варна общ.Провадия [населено място] ул.“№ 13“ на основание чл.405 ал.1 КЗ и чл.409 КЗ вр. чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 13 988,97 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС, ведно със законната лихва от 03.02.2020г. до окончателното й изплащане; сумата 256,46 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено в размер на законната лихва върху сумата 114 864 лв., начислено в размер на законната лихва за периода от 01.01.2019г. до 07.03.2019г.; сумата 2 477,01 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено в размер на законната лихва върху сумата 20 241,17 лв. за периода от 08.03.2019г. до 02.12.2020г., както и сумите за разноски,както следва: 1639,76 лв. за производството пред СРС, 1641 лв. за производството пред СГС и 1671 лв. за производството пред ВКС.
ПОТВЪРЖДАВА решение №3721/07.07.23г. по в.гр.д.№11687/22г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение №8718/28.07.22г. по гр.д.№67597/21г. по описа на Софийски районен съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от „Миген“ ЕООД срещу „Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД иск с правно основание чл.409 КЗ вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху сумата 114 864 лв., начислено в размер на законната лихва за периода от 21.12.2018г. до 01.01.2019г. в размер на разликата от 2105,84 лв. до предявения размер на тази претенция от 2456,81 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |