Р Е Ш Е Н И Е № 170 Гр.С., 12.10.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1952 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. В. срещу решение №.143/4.01.16 по г.д.№.386/15 на Видински окръжен съд – в частта, с която е потвърдено решение №.182/12.06.15 по г.д.№.1370/14 на Видински районен съд за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците за 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди. Ответните страни В. К. Й. и Л. В. Б. оспорват жалбата. С определение №.481/25.05.16г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпрос относно значението на прокурорски преписки и досъдебни производства за доказването по граждански дела. С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен. Приел е, че фактическият състав на чл.45 ЗЗД не е налице, доколкото не е установено, че деянието е извършено именно от ответниците, както и конкретното твърдяно противоправно поведение. Посочил е, че недоказан е останал факта, че точно ответниците са причинили щетите, както и че е налице причинно-следствена връзка между причинената щета и тяхно виновно действие. Мотивирал се е с това, че е установено, че е имало конфликт между страните, но не и какво точно е станало между тях. Отразил е, че събраните по прекратената прокурорска преписка обяснения на страните не могат да се ползват от гражданския съд като безспорни доказателства, няма задължителен за последния влязъл в сила съдебен акт по наказателното производство, а в настоящото доказателства относно това какво се е случило не са ангажирани. Същевременно доказателствената тежест е била правилно разпределена и не са налице твърдяните във въззивната жалба процесуални и материалноправни нарушения. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Приобщените по гражданските дела прокурорски преписки, респективно водено досъдебно производство, следва да се ценят в гражданското производство ведно с всички доказателства по делото с оглед вида и естеството на съдържащите се в тях документи. Писмените доказателства по приложени към делото други дела и преписки се считат представени и събрани от съда с прилагането на делото. По този начин съдът събира и извънсъдебните признания на факти, които някоя от страните е правила пред други органи. Съставените протоколи от други органи са надлежно доказателство за извършването на съответните признания /в този смисъл и реш.№.265/10.09.12 по г.д.№.703/11, ІV ГО на ВКС/. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че изясняването на релевантните по делото факти трябва да се извърши на база всички доказателства - в това число изслушаните от районния съд експертизи и свидетелски показания и съдържащите се в приложената прокурорска преписка /№.02633/12 по описа на РП В./ документи - които следва да се ценят с оглед техния вид и характер. Подписаните пред орган на полицията „сведения” от ответниците – които съставляват неоспорени подписани от тях документи, трябва да се ценят наред с останалите доказателства доколкото съдържат неизгодни за ответниците факти за участието им в настъпилия на 11.10.12г. конфликт /т.е. в частта им, съдържаща тези неизгодни факти/. Аналогичното важи и за съдържащите се в исковата молба признания на ищеца - относно неизгодни за него факти, свързани с инцидента. Изхождайки от горното, съдът приема за установени следните факти: На 11.10.2012г. около 13ч. ищецът посетил офиса на фирма [фирма] с база В. в сградата на [улица].27, ет.2. Посещението било предшествано от продължително /8месеца/ непоставяне на кофа за боклук /след изчезването на старата/ от „Т. АС” пред производствения цех на управлявано от ищеца дружество на баща му /което ги принуждавало сами с камион и работници да извозват боклука/, многократни посещения на място с молби за поставянето й и поредното неспазено обещание за доставянето й. В офиса се намирали ответниците – Л. Б., управител на фирмата, В. Й., служител – който си бил взел пица да обядва, и служителите А. С. и П. П.. Ищецът попитал с кого е говорил по телефона за кофа за боклук; ответникът Й. потвърдил, че е разговаряно с него. Ищецът се ядосал и избутал пицата от ръцете на В.Й.. Ответниците и П. П. скочили и го съборили на земята. Натиснали лицето му към земята докато се успокои и, след кратко пускане, отново продължили да го държат в същото положение до пристигането на полицията - междувременно извикана от тяхна колежка. Пред съответно длъжностно лице от полицията ответниците дали писмени подписани от тях „сведения” относно случилото се при инцидента между тях и ищеца - които съдържат признания за горните неизгодни за тях факти относно участието им в него. Били са им връчени и протоколи за полицейско предупреждение-да не влизат в пререкание с М. В., да не му нанасят телесни повреди, да не го заплашват с убийство и да решават всички спорни въпроси по законоустановения ред. М. В. подал писмена молба до Началника на РУ Полиция В. - вх.№17311/11.10.12, в която заявил, че на 11.10.12 в Офиса на фирма Т. В. около 13ч. му е нанесен побой от три лица – нейни служители, вследствие на което му е причинена телесна повреда и материални щети /разкъсани дрехи/ на стойност 1100лв.; поискал съдействие за установяване на извършителите и предаването им на съд. След приключване на съответните действия от полицейските органи и предвид състоянието му след инцидента, ищецът бил заведен на преглед в спешното отделение на болницата в града. Окото му било подуто, имало петно и не можел да вижда; течала му кръв; имал синини. Дрехите му били в кръв, скъсани и раздрани /ризата-скъсана на яката, панталоните – леко раздрани, якето - скъсано на рамената/. В съставения лист за преглед на пациент М.В. в Спешното отделение е отразено, че същият е постъпил на 11.10.12 в 13.40ч., с диагноза повърхностна травма на главата с неуточнена локализация, анамнеза - „след нанесен побой има оток под ляво око, кръв от носа и временна загуба на съзнание; по обективно състояние: добро общо състояние, в областта на лицето хематом под ляво око, кървене от носа”. На следващия ден преглед на ищеца е извършен и в МБАЛ „А.”, [населено място] /съд. удостоверение №.965/12/. Отразено е, че предварителните сведения на пациента са за нанесен побой предния ден около 13ч. от три лица чрез множество удари с ритници и юмруци. Установено е кръвонасядане и силно изразен оток на двата клепача на ляво око /на площ съответно 3,5/1см и 5,5/1 до 3 см/, причиняващи значително стеснение на очната цепка; кръвонасядане /с размери около 1/0,5см/ вляво от ириса на ляво око; оток и кръвонасядане на лява скулна област /с размери 3/3см/ и долна половина на лява буза /на площ около 4/4см/; кръвонасядане по вътрешната повърхност на долната устна /с размери около 1,5/1см/. Отразено е, че тези увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар с или върху такива, и могат да бъдат получени по начин, както съобщава прегледания. Причинили са му временно разстройство на здравето, неопасно за живота. С постановление №.02633/12 от 15.12.12 на РП В., потвърдено с постановление от 8.07.14 на ОП В., е постановен отказ за образуване на досъдебно производство срещу ответниците тъй като липсват данни за извършено престъпление от общ характер /упражненото върху М. В. насилие от Л. Б. и В. Й., в резултат на което са му били причинени увреждания, съставлява лека телесна повреда/. Ищецът /32г./ по принцип е добър, спокоен човек; юрист, специализирал в Х.. След случая се променил, станал раздразнителен, затворил се в себе си, дистанцирал се, било му тежко, останал да се възстановява в С. и не искал да се връща във В.. Вземал лекарства, два месеца имал белези, а самото излекуване на окото и отока продължило 6 месеца. Освен физическата болка и дискомфорт, физическото насилие отключва емоционални и психологически проблеми - ако за преодоляване на физическата травма са били необходими 3-4месеца, то за преодоляване на психическите проблеми е нужен по-продължителен период; ако главоболието и трудното заспиване, затруднената концентрация на внимание с времето са преодолени, то чувството за обида поражда гняв, възмущение, срам, търсене на усамотеност и бягство от създалата се ситуация. Нанесените психологически травми съответстват на механизма на причинването им и за да бъдат преодолени е необходима професионална помощ от психолог. За да се ангажира деликтната отговорност на ответниците, следва да е налице тяхно виновно противоправно поведение, което да е в причинна връзка с претърпени от ищеца вреди /чл.45 ЗЗД/. В случая се твърди, че вредите са настъпили от нанесен побой – удряне и блъскане, поваляне на земята, притискане с лице към пода и привеждане в състояние на невъзможност за съпротива, продължаване при това положение на нанасянето на удари и ритници, в това число в главата и причиняване на неистова болка и потичане на кръв, усукване на якето около врата и душене до степен недостиг на въздух и задушаване, продължаване на побоя след виковете за оказване на помощ и задушаване – като тези действия са причинили физически и психически травми. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е претърпял описаните по-горе вреди - физически травми и психически страдания. От друга страна, същите са в резултат на настъпилия на 11.10.12г. инцидент и виновно противоправно действие на ответниците - в нарушение на забраната да не се вреди другиму. Безсъмнено физическото стълкновение, конфликтът, при който са били нанесени вредите, е настъпил именно между ищеца и ответниците при посещението му в офиса им на 11.10.12. Той е започнал между тези лица и е завършил между тях при идването на полицията; именно по повод на този конфликт ответниците са подписали пред полицейски орган „сведения” – в които са признали, че след избутването на пицата от ищеца те са го повалили на земята и са го държали в това положение до идването на полицията с помощта на още един мъж /признавайки тези неизгодни за тях факти/; именно по повод на този конфликт ищецът е подал оплакване за нанесен побой и на ответниците са били съставени протоколи за полицейско предупреждение; именно във връзка с този конфликт е била образувана прокурорска преписка – приключила с отказ за образуване на досъдебно производство срещу ответниците поради това, че се касае за лека телесна повреда и следователно липсват данни за извършено престъпление от общ характер. Същевременно няма спор, че към момента на началото на инцидента ищецът е бил в добро здраве – без синини по лицето, оток на окото и течаща кръв, респективно със здрави и неизцапани от кръв дрехи. При това положение и доколкото преди повалянето му и задържането му чрез привеждане в безпомощно състояние от ответниците с помощта на трето лице /т.е. от числено превъзхождаща го група/ до идването на полицията ищецът е бил в добро здравословно състояние, а след освобождаването му се установяват телесни увреждания, ответниците, под чийто физически контрол е бил, трябва да представят достоверно обяснение на причините за нараняванията /виж mutatis mutandis Т. срещу България/. В случая те не са дали такива; не са ангажирали и съответни доказателства - в това число, че нараняванията се дължат на причина извън тяхното поведение. Обратно - от събраните по делото доказателства се установява, че нанесените увреждания се дължат на действие на твърди и тъпи предмети по механизма на удар с или върху такива и могат да бъдат получени по време и по начин, както съобщава пострадалия. Дори да се приеме, че първоначално ищецът е проявил неуместно държание спрямо ответниците, нараняванията му подсказват, че вероятно те са използвали прекомерна физическа сила за овладяване на ситуацията. Предвид изложеното следва да се приеме, че съвкупната преценка на доказателствата сочи на безсъмнен извод, че именно в резултат на извършените действия от ответниците по време на инцидента на 11.10.12г. ищецът е получил констатираните при отвеждането му в болницата физически травми, респективно, съпътстващите ги психически такива. Налице е противоправно деяние на ответниците в причинна връзка с така претърпените вреди. Вината се презумира - чл.45 ал.2 ЗЗД /възражения и доказателства за изключващи я обстоятелства, респективно действия при неизбежна отбрана и съпричиняване по делото липсват и не биха могли да бъдат обсъждани/. При тези обстоятелства настоящият състав намира, че всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД са налице и деликтната отговорност на ответниците следва да бъде ангажирана. При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът съобразява от една страна характера на нанесените травматични увреждания и последиците им - кръвонасядане и оток на двата клепача на ляво око, причиняващи значително стеснение на очната цепка и кръвонасядане вляво от ириса на ляво око; оток и кръвонасядане на лява скулна област и долна половина на лява буза; кръвонасядане по вътрешната повърхност на долната устна, а от друга - претърпените във връзка с тях болки и страдания - физически болки и страдания, неудобство, дискомфорт и негативни изживявания, техния интензитет и продължителност, необходимото време за отшумяване, изчезване на белезите и пълното излекуване. Съобразява и психическата травма, която е била нанесена на ищеца предвид привеждането му в безпомощно състояние, изживения стрес, съпътстващите състоянието обида и унижение и последиците от травмата, в това число затвореност и отчужденост. При тези обстоятелства намира, че дължимото обезщетение възлиза на 6000лв. За тази сума искът следва да се уважи солидарно срещу двамата ответника /чл.53 ЗЗД/, ведно със законната лихва от датата на увреждането /11.10.12г./ до окончателното изплащане, а за разликата до пълния предявен размер от 15000лв. – да се отхвърли. С оглед изхода на спора и съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска, ищецът има право на 1451,20лв. разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответниците – на 294лв. на основание чл.78 ал.2 ГПК, или при условията на компенсация на М.В. трябва да се присъдят 1157,20лв Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №.143/4.01.16 по г.д.№.386/15 на Видински окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №.182/12.06.15 по г.д.№.1370/14 на Видински районен съд в частта му за отхвърляне на предявения от М. М. В. срещу В. К. Й. и Л. В. Б. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за солидарно заплащане на 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди и в частта му за осъждане на М. М. В. да плати на В. К. Й. 470лв. разноски, както и потвърденото с въззивното решение решение №.182/12.06.15 по г.д.№.1370/14 на Видински районен съд в описаните по-горе части, вместо което постановява: ОСЪЖДА В. К. Й., [населено място], [улица].13,, ет.2, ап.5, и Л. В. Б., [населено място],[жк].2, вх.А, ет.3, ап.9, да платят солидарно на М. М. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] със съдебен адрес [населено място], [улица].15, адв. М. Д., на основание чл.45 ЗЗД 6000лв. /шест хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 11.10.12г. до окончателното изплащане – като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 15000лв., както и на основание чл.78 ал.1 ГПК 1157,20лв. /хиляда сто петдесет и седем лева и двадесет стотинки/ разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: