О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 575 София, 09,07,2010 г.              Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Никола Хитров                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева                                                                             Емил Марков   при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 409 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:   Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „У” А. – София с вх. № 1486/9.ІІ.2010 г., подадена против въззивното определение № 29 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от з.з. на 15.І.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 19/2010 г., с което е било отменено първоинстанционното разпореждане № 3* на РС-Ловеч от 2. Х.2009 г. по ч. гр. д. № 1396/09 г. в частта му за незабавно изпълнение и за издаване на изп. лист срещу солидарния длъжник К. Д. К. от гр. Л. в полза на Банката настоящ частен касатор въз основа на изп. основание по чл. 417, т. 2 ГПК за сума в размер на 54 650 лв., произтичаща от неизпълнено задължение по сключен на 29.ІІІ.2006 г. договор за банков кредит с представляваното от К. „Б” ООД-гр. Ловеч и три последователни анекса към него, законната лихва върху тази главница, считано от подаване на заявлението /26.ІХ.2009 г./ и до окончателното й изплащане, а също и мораторна лихва в размер на 5 572.99 лв. съответно за периода от 20.ІІІ.2009 г. и до 25.ІХ.2009 г., както и общо 2261.69 лв. разноски по делото. Оплакванията на Банката частен касатор са както за неправилност /незаконосъобразност/, така и за процесуална недопустимост на атакуваното въззивно определение на Ловешкия ОС, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдат потвърдени издадените от първостепенния съд в полза на Банката заповед за изпълнение и изпълнителен лист в частта им досежно солидарната отговорност на длъжника К. Д. К. от гр. Л., като последният бъде осъден да заплати и направените за настоящето частно пр-во разноски в размер на 2 893.45 лв., от която сума част в размер на 1 654.45 лв. представлява юрисконсултско възнаграждение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Банката частен касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие и на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно определение Ловешкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос досежно това дали в съдържанието на извлечението от счетоводна книга, с което се установява вземане на банка, следва като основен реквизит да се включват и данни „касателно трети задължени лица- солидарни длъжници и/или поръчители, за да може същите да бъдат осъдени солидарно с главния длъжник за съответното задължение”. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната касационна жалба К. Д. К. от гр. Л. писмено е възразил чрез процесуалния си представител адв. С от АК-Ловеч единствено по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Ловешкия ОС, частната касационна жалба на „У” А. – София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение /или определение/ правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ-обн. ДВ, бр. 59 от 22.VІІ.1994 г. /отм./; с тълкувателни решения на ОСГТК, на ОСГК, на ОСТК на ВКС или на решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В случая достатъчно е, че по повод твърдението си за наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК Банката частен касатор се позовава на едно влязло в сила определение на състав от Първото отделение на ТК на ВКС, което е било постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, а именно това под № 112 от 25.І.2010 г. по ч. т. д. № 866/09 г. С него касационното обжалване е допуснато във връзка с произнасянето на съответния въззивен съд по процесуалноправния въпрос относно „възможността да се издаде заповед за незабавно изпълнение и срещу солидарните длъжници въз основа на извлечението от счетоводните книги, когато солидарността произтича от договора за кредит, а с/ката по кредита в банката е на името единствено на главния длъжник”. Налага се констатацията за идентичност на въпросите по настоящето дело и по приложеното определение № 112/25.І.2010 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 866/09 г., поради което касационното обжалване е допустимо. Разгледана по същество частната касационна жалба на „У” А. – София е основателна, но само досежно оплакването за незаконосъобразност – не и за процесуална недопустимост на атакуваното с нея въззивно определение № 29 на Ловешкия ОС, ГК, от з.з. на 15.І.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 19/2010 г. За да отмени частично първоинстанционното разпореждане по чл. 417, т. 2 ГПК въззивната инстанция е приела в мотивите си, че       Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ въззивното определение № 29 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от з.з. на 15.І.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 19/2010 г. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1 2