Р Е Ш Е Н И Е № 37 Гр.София, 02 май 2012 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и в присъствието на прокурор КОЛОВА изслуша докладваното от съдията /председател/ ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело № 3056/2011 г., за да се произнесе, взе предвид Касационното производство е образувано по жалби против решение № 415/2.11.2011 г. по въззивно нохд № 909/2011 г. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, V-ти въззивен състав. Защитникът на подсъдимия О. Л. М. поддържа, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствени източници и е нарушен закона с извода за наличие на умисъл и уважаване на гражданския иск, поради което е постановена явно несправедлива присъда. С касационните основания по чл.348 ал.1 НПК обосновава искането си за отмяна, признаване на подсъдимия за невинен и отхвърляне на гражданския иск. В жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец А. Ц. Д. се поддържа искане за отмяна на решението в оправдателната му наказателна част и в частта, в която е отхвърлен гражданския иск. Обоснова се с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата на подсъдимия и поддържа, че в оправдателната част, чиято законосъобразност оспорва частният обвинител и граждански ищец, жалбата е основателна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Окръжният съд в гр.Монтана, наказателно отделение признал подсъдимия М. за виновен в това, че през периода м.октомври-м.декември 2008 г. в с.М. противозаконно присвоил чужди движими вещи-царевица и пшеница на обща стойност 61 759 лв., собственост на св.Д., които пазел, като обосебването е в големи размери. На основание чл. 206, ал. 3, вр.ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което на осн.чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила. Признал подсъдимия за невинен и го оправдал по първоначалното обвинение по чл.203 ал.1 вр.чл. 201 НК Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 61 759 лв. със законните последици и осъдил подсъдимия да заплати държавна такса и разноски в определения размер. Софийският апелативен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 909/2011 г. изменил присъдата като е оправдал подсъдимия за обсебване на пшеница на обща стойност 44 000 лв. намалил размера на гражданския иск до 17 759 лв. и отхвърлил за разликата до пълния предявен размер, а срока по чл.66, ал.1 НК - на 3 години. Потвърдил присъдата в останалата й част. Въззивното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия, съдържаща искане за оправдаване и отхвърляне изцяло на предявения граждански иск. Въззивният съд приел, че няма основание за допускане на нови доказателствени източници или преразпит на вещи лица и свидетели. Извършил цялостна проверка на обжалвания съдебен акт. Установил, че са събрани по предвидения процесуален ред доказателствени средства в обем, който е достатъчен, за да бъдат изяснени относимите към предмета на доказване обстоятелства. Приел като правилен подхода да бъде събран допълнително доказателствен материал във връзка с поддържаните от страните доводи и възражения, както и да извърши обоснована цялостна оценка в съответствие с действителния смисъл и по съображения, чието съдържание отговаря на изискванията по чл.305, ал.3 НПК. Направил извод, че фактическите обстоятелства са правилно установени и че възприема изцяло фактическите изводи като повторно изложил приетата фактическа обстановка. Изложил правни съображения в подкрепа на решението си да потвърди присъдата в осъдителната й част за извършено престъпление по чл.206, ал. 3 вр. ал.1 НК за зърното от царевица и за уважаване на гражданския иск за имуществени вреди в размер, съответстващ на стойността му. Тези съображения настоящият състав изцяло споделя и не намира основание да ги повтаря или допълва. С допълнителни съображения е заявил съгласието си с изводите за наличието на умисъл у подсъдимия като се е обосновал с конкретното му обективирано поведение. По отношение на обвинението за обсебване на 200 тона пшеница въззивният съд въз основа на установената фактическа обстановка е направил различни правни изводи, основавайки се на показанията на св.Д., че е позволил на подсъдимия „да оперира с нея” по повод на която последваща уговорка е продажбата, извършена директно, без да бъде разтоварена в складовете му за съхранение. При тези безспорни факти и независимо от допълнителната уговорка за връщане на същото количество и качество пшеница при поискване въззивният съд правилно е приел, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението. В този смисъл е изложил подробни съображения за липсата на умисъл и след като не са налице елементите от състава на престъплението по чл.206 от НК подсъдимият не може да бъде признат за виновен. Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия и след като съдът е приел, че няма извършено престъпление правилно е отхвърлил предявеният граждански иск за имуществени вреди в размера, представляващ стойността на пшеницата, защото те не са резултат от деянието, предмет на обвинението. Неоснователно в жалбата на подсъдимия се поддържа, че неправилно като основно доказателствено средство за доказване вината на подсъдимия по отношение на зърното от царевица е приета декларация и са пренебрегнати договори за покупко-продажба с фирма [........] в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. От съдържанието на мотивите на въззивното решение, в които са описани приетите за установени фактически обстоятелства следва, че такова възражение е поддържано пред двете инстанции по същество. Подробният и задълбочен анализ на тези писмени доказателствени средства, на показанията на свидетелите Д. и К. и правилната им оценка е обосновала извода, че възражението на подсъдимия е опровергано и че е направено единствено с цел да подкрепи позицията си на защитата. Изложените подробни съображения в този смисъл настоящият състав изцяло споделя. Приема като правилна и процесуалната дейност по оценка на показанията на свидетелите К.С. и В.К., осъществена според изискванията на чл.305, ал. 3 НПК, на която е основан отказа да ги приеме за достоверни и безпротиворечиви. Не е вярно и твърдението в жалбата, че съдът е допуснал нарушение на закона като е приел, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за поведението си, вместо наличието на гражданско-правни отношения между страните. Това възражение също подробно е обсъдено от въззивния съд, който е обосновал отказа си с установеното за действителните отношения между подсъдимия и частния обвинител – на лично основание между тях, а не в резултат на междуфирмени отношения двамата устно са договаряли временно използване на складовете на подсъдимия за съхранение на зърното. Не са налице основания за извод, че отговарят на специфичните изисквания на Закона за съхранение и търговия със зърно и на разпоредби от Търговския закон. Между страните не е сключван договор, а има само документ, наименован „декларация”, която доказва единствено предаване на зърното от царевица, няма уговаряне на възнаграждение за съхранение, нито са налице данни да са изпълнени условията за осъществяване на дейността по съхранение и търговия със зърно, нито осъществяване на права и задължения на физическите и юридически лица от предвидените в цитирания специален закон. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец неоснователно се поддържа, че въззивният съд, за да обоснове решението си за оправдаване на подсъдимия по отношение на пшеницата, неправилно е оценил събрания доказателствен материал. От съдържанието на показанията на св.Д. пред първоинстанционния съд следва, че безспорно е установено, както правилно са приели инстанциите по същество, че уговорката между двамата е да се превози пшеницата от складовете на Д. след измерване, както и че са водени разговори между тях да стои в складовете на съхранение, но „ако ми предложи хубава цена-да го вземе”, както и че му е позволил да оперира с нея. Това заявено съгласие е основанието подсъдимият да продаде пшеницата. По-нататъшните отношения, свързани с допълнителни уговорки пострадалия да получи при поискване същото количество и качество зърно са извън обстоятелствата, имащи значение за наказателната отговорност, а за гражданска за причинените вреди, които обаче не са резултат от деянието, предмет на обвинението. Изложеното дава основание за извод, че оценката на показанията на св.Д. е направена с оглед действителния им смисъл за относимите обстоятелства и според изискванията да не е едностранна, изолирана от тази на останалия доказателствен материал и във вреда на някоя от страните. Предвид изложеното за неоснователност на поддържаните в жалбите доводи за допуснати нарушения решението следва да бъде оставено в сила и на осн.чл. 354,ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 415/2.11.2011 г. по въззивно нохд № 909/2011 г. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, V-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: