Р Е Ш Е Н И Е № 410 София, 29.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 29.09.2010 две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело №292/2010 година Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Е. Н. Г.,Л. Н. С.,В. А. М.,С. В. М.,Д. С. С.,П. Е. С.,Е. С. Т.,Б. П. Т.,А. И. Т.,Р. А. Р.,Е. И. Н. и Д. М. Н. против решение №368/10.01.2010г. на С. градски съд,ІІ Г състав,постановено по гр.д.№4086/2009г. по описа на същия съд,с което е отменено решение от 13.06.2008г. на С. районен съд,31 състав по гр.д.№14330/2007г. по описа на същия съд и вместо него е постановено:отхвърля иска с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/,предявен от Е. Н. Г.,Л. Н. С.,В. А. М.,С. В. М.,Д. С. С.,П. Е. С.,Е. С. Т.,Б. П. Т.,А. И. Т.,Р. А. Р.,Е. И. Н. и Д. М. Н. против Л. Г. Л. и С. Л.,като неоснователен. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба Л. Г. Л. и С. К. Л. молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. С определение №553/51.05.2010г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради наличие основанието предвидено в разпоредбата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК.По въпросите,по които въззивният съд се е произнесъл и които са обусловили изводите му за неоснователността на предявеният установителен иск-по приложение на член 67 от ЗС във връзка с член 69 от ЗС и член 20 от ЗС, свързан с характера на договора за учредяване на суперфиция и реализацията му и възможността чрез отчуждителна сделка в полза на трето лице да се дерогира нормата на член 67 от ЗС,както и имат ли собствениците на земята някакви задължения към приобретателите –трети лица,по които съществува противоречива съдебна практика намерила израз в приложеното с изложеното влязло в законна сила решение на С. градски съд по идентичен казус. Върховният касационен съд,ГК,състав на Второ гражданско отделение,като взе предвид доводите на касаторите и извърши проверка правилността на въззивното решение,на основание член 290 ал.2 от ГПК,приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока,предвиден в член 283 от ГПК и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е основателна. С мотивите си,въззивният съд е констатирал,че ищците-настоящи касатори са учредили право на строеж върху собственото им дворно място,обективирано в нот.акт №70 от 14.11.1994г., съгласно т.2 от акта,на дружеството [фирма], за построяване по одобрен архитектурен проект в този парцел на пететажна сграда,като учредителите си запазват съответно правото на строеж върху обектите описани в т. първа от нот.акт,след което с влязло в законна сила решение по гр.д.№6929/2000г. по описа на СРС,28 състав,е признато за установено,че така учреденото в полза на [фирма] право на стоеж е погасено по давност поради неупражняването му в срок.Междувременно ответниците Л. и С. Л.,по силата на нот.акт №68/09.07.1999г.,сключили договор с горепосоченото дружество,в качеството му на продавач,за покупко-продажба на апартамент №1 в незавършено строителство,подробно описан в акт,заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,като ищците твърдят,че ответниците не са титуляри на правото на описания в нотариалния акт обект,предмет на прехвърлителната сделка,поради погасяването му по давност.Съдът е посочил,че не се спори,че има изградена сграда до трети етаж и няма данни за довършването й до настоящия момент.За да отхвърли иска въззивния съд е приел,че по силата на договора за суперфиция,оформен с нот.акт №70/1994г.,последния има за предмет две сделки: „дарение”,с което се прехвърля на посоченото дружество собственост върху недвижимия имот и „взаимно учредяване на право на строеж”,като се позовава на т.3 от договора,съгласно която горепосоченото дружество става изключителен собственик на обектите в сградата,с изключение на обектите собственост на учредителите,поради което погасяването на учреденото му право на строеж не засяга възникналата съсобственост между строителя и собствениците на земята,както върху земята,така и върху изградената до трети етаж сграда.В резултат на това въззивният съд е стигнал до извода,че след като правото на собственост върху земята на търговското дружество,възникнало по силата на „договора за дарение” не се променя,макар и да е погасено по давност учреденото му право на строеж,ответниците са придобили процесния обект от собственик-дружеството-такова по силата на член 92 от ЗС. Становището на настоящата съдебна инстанция,че при постановяване на въззивното решение е допуснато неправилно тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон,произтича от следното: Разпоредбата на член 63 ал.1 от ЗС урежда възможността собственикът на земята да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя,като стане собственик на постройката.Обемът на това право се определя в акта ,с който е учредено,а според член 64 от ЗС собственикът на постройката може да ползва земята само доколкото е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение,освен ако в акта,с който е отстъпено правото е уговорено друго,поради което волята на учредителя определя обема на правото на строеж.Видно от изложеното в мотивите на въззивния съд,последният неправилно е тълкувал съдържанието на сключения договор,с който се учредява правото на строеж,обективирано в нот.акт №70/1994г./лист 13 от делото/,както и неправилно е възприел отразеното в същия,което е довело до неправилни изводи относно характера и съдържанието на този договор.Правото на стоеж представлява по своята правна природа вещно право върху чужда вещ,което се регламентира в нормите на член 63-67 от ЗС ,които въвеждат правила относно възникването,упражняването и прекратяването на суперфицията.Тя съдържа две основни правомощия- да се построи сграда и да се държи сградата на тази земя.С горепосочения нотариален акт,по силата на който е сключен договора за учредяване на право на строеж върху недвижимия имот,собственост на учредителите,тяхната воля ,изразена в т.2 от този акт, ясно очертава обема на отстъпеното право на строеж на посоченото дружество-а именно-за построяване върху този парцел на пететажна сграда,като учредителите си запазват правото на строеж за обектите,описани в предходната точка на акта,а срещу така учреденото му право дружеството поема задължения описани в раздел ІІ от договора.В т.7 от раздел втори на същия се посочва,че след окончателното завършване и предаване на сградата по определения от закона ред [фирма] става изключителен собственик на тази сграда,без обектите на учредителите описани в раздел І т.1 от акта.Следователно,с така сключения договор не се прехвърля право на собственост върху земята,както неправилно е приел въззивния съд в мотивите си че”страните договорили първоначално безвъзмездно прехвърляне на собствеността /дарение/ върху [фирма] върху земята,а след това взаимно учредяване на правото на строеж.Съгласно изложеното в раздел І т.1 от договора съсобствениците на дворното място си учредяват върху същото взаимно и безвъзмездно право на строеж за изброените обекти от предвидената за построяване в същия парцел пететажна жилищна сграда с гаражи,магазини и ателиета,а съгласно т.2 от този раздел на горепосоченото дружество само учредяват право да построи в този парцел пететажна жилищна сграда и никъде в акта не се съдържа договорка за прехвърляне на право на собственост върху процесното дворно място на дружеството,в полза на което е учредена суперфицията с горепосочения нотариален акт.Ето защо, неправилно въззивния съд е приел,че в случая е налице хипотезата на член 92 от ЗС и ответниците са придобили процесния обект от собственик на земята-дружеството [фирма],каквото право дружеството не е придобило по силата на сключения договор.На последното ,съгласно член 66 от ЗС,видно от посоченото в раздел І ,т.3 от нотариалния акт,учредителите дават изричното си съгласие да продажба на находящите се в собственост на дружеството описана в т.2 от акта жилищна сграда обекти,включително и в незавършен вид/съответното право на стореж за тях/,с изключение на описаните обекти в т.1,за които учредителите си са запазили право на строеж и които след построяването им стават тяхна собственост.Въз основа на това си право [фирма] на 09.07.1999г. сключило договор продажба,обективиран в нот.а.№68,т.І,рег.№2264,н.д.№72/09.07.1999г.,според който продава на ответниците Л. съответното право на строеж,което притежава върху конкретния обект,описан като „апартамент №1,в незавършено строителство”.Това право не е било осъществено в продължение на пет години от учредяването му,както от праводателя на ответниците дружеството [фирма],поради което с влязло в законна сила решение по гр.д.№6029/2000г. по описа на СРС е прието,че същото е погасено по давност на основание член 76 ал.1 от ЗС,така и от ответниците Л.,чието право на строеж също е погасено по давност,тъй като от момента на прехвърлянето му с горепосочения нотариален акт 09.07.1999г.,същото не е реализирано в срока по член 67 ал.2 от ЗС-изтекъл към тази дата на 2004г.Ето защо,отрицателните установителни искове,че ответниците Л. не са титуляри на правото на строеж,закупено по силата на договора сключен съгласно нотариален акт №68/1999г. са основателни. В исковата молба е направено искане за отмяна на нотариален акт №68,рег.№2264 от 09.07.1999г. на нотариус Б. Н.,с рег.№142 в регистъра на нотариалната камара,на основание член 431 ал.2 от ГПК/отм/.С този нотариален акт е обективиран договор за покупко-продажба,сключен между [фирма],в качеството му на продавач и ответника Л. Г. Л.,в качеството му на купувач на апартамент №1 в незавършено строителство,находящ се в процесната пететажна жилищна сграда.Това искане е неоснователно,тъй като нотариалните актове,с които се оформят сделки и същите имат правопораждащо действие,те не могат да се отменят,или погасяват по иск за отмяна на нотариален акт,предявен от трето лице/виж решение №483/10 от 15.07.2010г. постановено по гр.д.№991/2009г. по описа на ВКС,Първо гражданско отделение/,поради което същото следва да се остави без уважение. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло решение №368/10.01.2010г. на С. градски съд,постановено по гр.д.№4086/2009г. по описа на същия съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА по отношение на Е. Н. Г.,Л. Н. С.,В. А. М.,С. В. М.,Д. С. С.,П. Е. С.,Е. С. Т.,Б. П. Т.,А. И. Т.,Р. А. Р.,Е. И. Н. и Д. М. Н. ,че Л. Г. Л. и С. К. Л.,не са носители на правото на строеж за построяване в парцел І-19,20 от кв.138 по плана на[населено място],местността „З. Б-3” на [улица]/86 в[населено място] на следния обект:апартамент №1,находящ се в новострояща се пететажна жилищна сграда на [улица],вх.А,ет.1,със застроена площ от 126,75 кв.м,състоящ се от столова,дневна,кухненски бокс,две спални,баня с тоалетна и тоалетна при съседи:север-вход и апартамент №22,изток-вътрешен двор,юг-калкан и запад-ул.”О. П.”,заедно с избено помещение №1 с площ 5,53 кв.м при съседи:север-мазе №3,изток-мазе №2,юг-коридор и запад-ул.”О. П.”,заедно с 3,741% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,учредено им с нотариален акт №68,томІ,рег.№2264,дело №72 от 09.07.1999г. на нотариус Б. Н. с рег №142,поради погасяването му по давност. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отмяна на нотариален акт №68,рег.№2264 ,том І,дело.№72 от 09.07.1999г. на нотариус Б. Н.,с рег.№142 в регистъра на нотариалната камара. ОСЪЖДА Л. Г. Л. и С. К. Л. да заплатят на Е. Н. Г.,Л. Н. С.,В. А. М.,С. В. М.,Д. С. С.,П. Е. С.,Е. С. Т.,Б. П. Т.,А. И. Т.,Р. А. Р.,Е. И. Н. и Д. М. Н.,сумата 106,68 лева/сто и шест лева и 68 ст/ разноски по делото за всички съдебни инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: