4 Р Е Ш Е Н И Е № 501/2011 СОФИЯ, 17.05.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шести декември две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Н. изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 675/09 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. В. Д., М. А. Д., Б. В. Н. и И. И. Н., действуващи чрез адв. Д. П., срещу решение № 47 от 30.01.2009 г. по в.гр.д. № 560/08 г. на Окръжен съд Добрич. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата по касация М. П. Ч. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адв. М. К., е изразила становище , че обжалваното въззивно решение не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на въззивното решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: С обжалваното въззивно решение е признато за установено по отношение на Ж. В. Д., М. В. Д., Б. В. Н. и И. И. Н., че М. П. Ч. е собственик по наследство на недвижим имот, представляващ ПИ № 58596.501.86 по кадастралната карта на [населено място], общ. Ш., с площ 1004 кв.м. с участие в УПИ ІІІ-70 в кв. 15 с 650 кв.м., и в УПИ ІV-70 в кв. 15 с 354 кв.м. по плана на селото от 1953 г., оцветен в жълт цвят на скицата на вещото лице, неразделна част от решението, ведно с построената в имота къща за живеене с идентификатор 58596.501.86.1 и ответниците са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат владението върху този имот. Прието е, че наследодателят на М. Ч. - П. Щ. К., поч. през 1946 г., е бил собственик на дворно място с площ 9 000 кв.м., ведно с изградената в него къща от три стаи и помощни помещения. По одобрения през 1953 г. регулационен план на [населено място] за този имот били отредени парцели І, ІІ, ІІІ, ІV, VІ и ХІ в кв. 15 и парцели Х и ІХ в кв. 16. След смъртта на П. К., през 1957 г. неговата съпруга и майка на ищцата - Ж. В., продала на родителите на ответниците В. и В. Д. с неформален договор около 1 дка от дворното място и къщата. През 1969 г. В. Д. бил признат за собственик по давност на дворно място с площ 920 кв.м., съставляващо парцел VІ - 70 в кв. 15. Изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че процесният недвижим имот с идентификатор 58596.501.86 по одобрената през 2006 г. кадастрална карта не е идентичен с парцел VІ - 70 в кв.15, а включва 650 кв.м. от парцел ІІІ и 354 кв.м. от парцел ІV по ПУП на [населено място], както и че в парцел VІ- 70 няма жилищна сграда. При така установените факти по делото съдът е направил извод, че наследодателите на ответниците не са придобили правото на собственост върху процесния имот по давност. Изводът е обоснован с това, че при действието на ЗПИНМ /отм./ и З./ отм./ не е било допустимо придобиване по давност на реални части от парцели. Съдът е приел, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 181, ал.1 З./ отм./, тъй като от владяните реалните части и от оставащите части от парцелите не могат да се образуват самостоятелни парцели, отговарящи на минималните законови изисквания за лице и повърхност. Съдът не е дал отговор на наведения във въззивната жалба довод, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 181, ал.3 З.. Не е изложил съображения за уважаване на иска за ревандикация на жилищната сграда. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване във връзка с приложението на чл. 181, ал.3 З./ отм. Принципно правилно и съобразено с константната съдебна практика е становището на въззивния съд, че при действието на чл. 40, ал.2 ЗПИНМ в редакцията след изм. ДВ бр. 68 /59 г., е било недопустимо да се извършват разпоредителни сделки и да се придобиват по давност реални части от парцели, ако тези части и оставащите части от парцела не отговарят на изискванията на действуващите разпоредби за обособяването им в самостоятелни парцели, както и че при действието на З. до изм. ДВ бр. 34/2000 г. придобиването на собственост върху реално определена част от дворищно регулационен парцел и било изключено напълно и безусловно. Приемствеността между новата и старата правна уредба, касаеща придобиването на реални части от дворищнорегулационен парцел, е осъществена чрез разпоредбата на чл. 181, ал.1 З., с която е зачетено действието на изтеклата до влизане на този закон в сила придобивна давност върху реално определените части, ако от тях и от останалата част от парцела могат да се обособят самостоятелни парцели при спазване на действуващите дотогава правила или съгласно З. и правилника за приложението му. С чл. 181, ал.3 З. са уредени заварените при влизане на закона в сила случаи, в които владението е осъществявано върху реално определени части от парцели, които не отговарят на изискванията за образуване на самостоятелни парцели, като владението върху реалната част е приравнено на владение върху идеална част. При тази правна уредба следва, че владението върху реална част от урегулиран имот, от която, както и от останалата част от имота, не могат да бъдат обособени самостоятелни парцели при спазване на съответните законови изисквания, не е без правно значение, а има за последица придобиването от владелеца на право на собственост върху идеална част от парцела, ако давността е изтекла до влизане в сила на З.. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че през 1957 г. майката на ищцата - Ж. В., продала на родителите на ответниците В. и В. Д. с неформален договор около 1 дка от дворното място с къщата и оттогава до смъртта си през 1983 г. живяли в него, а след това имотът бил поддържан от техните наследници. При тези данни въззивният съд е следвало да се произнесе дали са били налице предпоставките на чл. 181, ал.3 З. за придобиване на идеални части от правото на собственост от парцели ІІІ- 70 и ІV- 70 по регулационния план на [населено място] от 1953 г., съответствуващи на площта на владяната реална част, отнесена към площта на всеки от парцелите, още повече, че такъв довод е бил наведен изрично с въззивната жалба. Този въпрос е от съществено значение за изхода на спора, тъй като при положителен отговор ще следва, че върху двата парцела е възникнала съсобственост между страните, а след като това е така, то и поземленият имот с идентификатор 58596.501.86 по одобрената през 2006 г. кадастралната карта на селото, включващ реални части от двата парцела, също ще бъде съсобствен между тях. По изложените съображения въззивното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон следва да бъде отменено и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът следва изясни площта от двата парцела, владяна от ответниците и техните родители, както и да се произнесе относно предпоставките на чл. 79, ал.1 ЗС за придобиване на собственост върху жилищната сграда, която е самостоятелен обект на правото на собственост и може да бъде предмет на придобивна давност отделно от дворното място. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 47 от 30.01.2009 г. по в.гр.д. № 560/08 г. на Окръжен съд Добрич. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: