Р Е Ш Е Н И Е № 108 София,10.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на осми март през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова Мария Яначкова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1063 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж.”Б. х.”-гр.С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд,ІІ-Г отделение, постановено на 03.05.2010г. по гр.д.№3455/2009г.,с което е отменено частично решението на СРС,в частта,с която П. Н. Н. е осъден да заплати обезщетение за периода 07.09.2005г.-19.05.2006г. и в частта,с която е отхвърлен предявеният от П. Н. Н. иск с правна квалификация чл.97,ал.1 ГПК вр. чл.79,ал.1 ЗС и вместо това е признато за установено по отношение на Ж.”Б. х.”,че П. Н. Н. е собственик по силата на давностно владение,упражнявано в периода от 06.09.1995г. до 06.09.2005г. на апартамент №*,находящ се в [населено място],ж.к.”Г. Д.”,[жилищен адрес]застроен в западната част на стар парцел *,сега парцел * в кв.* по плана на [населено място],м.”К. с.-П. к.”,с площ от 132.17 кв.м.,ведно с мазе №5,находящо се в същата сграда и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена. В срока по чл.287,ал.2 ГПК от П. Н. Н. е постъпила насрещна касационна жалба срещу решението на СГС,постановено на 03.05.2010г. по гр.д.№3455/2009г.,в частта с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което същият е осъден да заплати на Ж.”Б. х.” обезщетение за ползването на процесния недвижим имот по реда на чл.59 ЗЗД за периода 19.05.2001г.-06.05.2005г. С определение №53/21.01.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за възможността да бъде придобит по давност обект,който не е въведен в експлоатация и за който не са били съставени в придобивния период официални документи,удостоверяващи степента на завършеност. Касаторът Ж.”Б. х.” поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че е възможно придобиване по давност на обект,който не е въведен в експлоатация и за който в придобивния период не са били съставени официални документи,удостоверяващи степента на завършеност. Излага съображения,че моментът на завладяването не може да се установява с частни документи,датите на съставяне на които нямат достоверна сила,както и че в периода,в който около сградата е имало строителна ограда и охрана и се влизало с пропуск не може да тече придобивна давност,доколкото владението не е било явно, а скрито. Моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част. По подадената насрещна касационна жалба П. Н. Н. поддържа,че неправилно въззивният съд е приел,че за период,през който е текла придобивна давност,т.е. е своил имота,може да бъде осъден да заплати обезщетение за лишаване от ползване. Моли в тази част решението на въззивния съд да бъде отменено и вместо това предявеният от Ж.”Б. х.” по реда на чл.59 ЗЗД иск бъде отхвърлен и за периода 19.05.2001г.-06.05.2005г. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК П. Н. Н. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Поддържа,че след като не е направено оспорване на датата на съставяне на представените по делото частни документи, удостоверяващи момента на завладяването на имота,отразения в тях момент следва да бъде възприет,като същият е установен и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Излага съображения,че завършването на сградата в груб строеж подлежи на доказване с всички доказателствени средства,като по делото точният момент на настъпването на този юридически факт е установен от показанията на разпитания от въззивния съд свидетел. Поддържа,че е установил владение върху имота спокойно, без насилие,като същото е било явно и необезпокоявано и с намерение да държи вещта като своя.Моли в тази част решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Ж.”Б. х.” е предявило срещу П. Н. Н. иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на апартамент №*,находящ се в [населено място],ж.к.”Г. Д.”,[жилищен адрес] за периода 19.05.2001г.-19.06.2006г. В същото производство П. Н. Н. е предявил срещу Ж.”Б. х.” инцидентен установителен иск за установяване,че той е собственик на апартамент №*,като твърди,че е придобил правото на собственост по давност-упражнявал е фактическа власт върху имота от 06.09.1995г. до 19.05.2006г. С обжалваното решение Окръжен съд-Монтана,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд,в частта,с която предявеният от Ж.”Б. х.” по реда на чл.59 ЗЗД иск е уважен за периода 07.09.2005г.-19.05.2006г. и в частта,с която е отхвърлен предявеният от П. Н. Н. инцидентен установителен иск и вместо това е признал за установено по отношение на Ж.”Б. х.”,че П. Н. Н. е собственик на процесния апартамент по силата на давностно владение,упражнявано в периода 06.09.1995г.-06.09.2005г. и е отхвърлил като неоснователен предявения от Ж.”Б. х.” срещу П. Н. Н. иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване за периода от 07.09.2005г. до 19.05.2006г. В частта,с която П. Н. Н. е осъден да заплати обезщетение за лишаване от ползване за периода от 19.05.2001г. до 07.09.2005г. решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. Прието е,че за уважаване на установителен иск при квалификация чл.97,ал.1 ГПК/отм./ вр. с чл.79,ал.1 ЗС в доказателствена тежест на ищеца е да установи чрез пълно и главно доказване правопораждащия правото му на собственост факт в рамките на очертаните с исковата молба предели. В доказателствена тежест на ответника по иска е,в случай,че противопостави правоизключващи възражения за притежавани права върху имота е да установи фактите,от което произтичат. Прието е,че за да се признае на едно лице право на собственост върху недвижим имот,разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС установява,че претендиращият собствеността следва да е упражнявал в период по-дълъг от 5г.,респ.10г. фактическата власт върху конкретната вещ явно,спокойно и без прекъсване за период по-дълъг от 6 месеца с намерение за своене на вещта. Прието е,че в случая П. Н. е получил фактическата власт върху жилището на основание сключен с [фирма] предварителен договор за покупко-продажба,който договор няма вещно-транслативен ефект,не е основание,годно да го направи собственик,поради което е недобросъвестен владелец. Упражнявал е обаче непрекъснато фактическо господство върху жилището от 06.09.1995г.,когато е получил ключовете и до настоящия момент,като през този период е извършвал редица ремонтни работи и липсват каквито и да са доказателства Ж.”Б. х.” да е прекъсвала течението на придобивната давност преди 19.05.2006г. /датата на предявяване на иска с квалификация чл.59 ЗЗД/. Владението е продължило от 06.09.1995г. до 06.09.2005г. непрекъснато и необезпокоявано като субективният елемент се презюмира от закона и при липса на проведено обратно доказване от страна на Ж. презумпцията е необорена и приложима. Прието е,че действалата от 1991г. до 1999г. разпоредба на чл.31,ал.3 ЗК/отм./,съгласно която е съществувала забрана да се придобива по давност вещ,която е собственост на кооперация,е неприложима към обектите на Ж. поради спецификата на имуществените отношения,които ЗК е уреждал,а и поради материалноправния характер на тази норма. По въпроса за възможността да бъде придобит по давност обект, който не е въведен в експлоатация и за който не са били съставени в придобивния период официални документи,удостоверяващи степента на завършеност в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика. В решение №304/29.01.2009г. по гр.д.№549/2008г. на СГС е прието, че придобиване по давност може да има само по отношение на завършен до фаза груб строеж имот като наличието на забрана от компетентните органи по строителен контрол,с която е наредено да се преустанови обитаването на сградата,представлява пречка имотът да бъде придобит по давност,тъй като осъществяваната фактическа власт не е била явна,а скрита,което препятства изтичането на давностния срок. Така изразеното становище противоречи на възприетото от СГС в обжалваното решение,а именно,че от момента на завършването на сградата в груб строеж е възникнал годен обект на вещно право независимо,че сградата не е била въведена в експлоатация. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираното решение и в постановеното от СГС решение,което е допуснато до касационно обжалване по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището, изразено в решението на СГС,ВО,ІІ-Г състав,постановено на 03.05.2010г. по гр.д.№3455/2009г., като аналогично становище е изразено и в решение №117/26.04.2011г.,постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК от тричленен състав на І ГО по гр.д.№718/2010г.,което настоящият състав напълно споделя поради следните съображения: Владението представлява осъществяване на фактическа власт върху една вещ с намерението вещта да се държи като собствена. Тази фактическа власт се изразява не само в пряко ползване на вещта според нейното предназначение,но и в извършване на действия по опазване на вещта, по нейното поддържане в добро състояние,по извършване на поправки, а по отношение на недвижим имот и по извършване на довършителни и ремонтни работи и подобряване на същия. Разпоредбата на чл.177 ЗУТ съдържа забрана обектът да се ползва преди да е въведен в експлоатация,но не и забрана за опазването,поддържането,подобряването, ремонтирането и извършването на довършителни работи в същия и следователно не препятства извършването на останалите действия, посредством които се осъществява фактическата власт върху един недвижим имот. Не съществува пречка върху имот,който не е въведен в експлоатация,да бъде установено владение по смисъла на чл.68,ал.1 ЗС чрез действия,различни от прякото му ползване по предназначение,още повече,че владение може да бъде установено и върху право на строеж,т.е. върху ограничено вещно право,даващо възможност за придобиване право на собственост върху построеното. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години като не съществува пречка по този ред да бъде придобито право на собственост върху имущество на Ж.,в който смисъл е възприетото по реда на чл.290 ГПК становище в решение №527/16.06.2010г. по гр.д.№1136/2009г. на І ГО и в решение №434/11.11.2010г. по гр.д.№387/2010г. на ІІ ГО на ВКС. Владение по смисъла на чл.68,ал.1 ЗС може да бъде установено и върху обект,който не е въведен в експлоатация по реда на ЗУТ и ако същото е осъществявано явно,необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години,може да доведе до придобиване по давност на правото на собственост върху този обект. В случая фактическата власт върху процесния апартамент е установена от П. Н. през 1995г.,осъществяването й е продължило необезпокоявано до предявяване на иска за заплащане на обезщетение по реда на чл.59 ЗЗД /19.05.2006г./,поради което правилно въззивният съд е приел,че с изтичането на предвидения в закона 10 годишен срок правото на собственост е придобито от владелеца по давност. Неоснователни са доводите на касатора Ж. “Б. х.”, че началният момент на придобивната давност не е установен. Както правилно е приел въззивният съд,не съществува пречка моментът на установяване на фактическа власт върху един недвижим имот да бъде доказан и с гласни доказателства,в какъвто смисъл е и трайно установената съдебна практика. И след като от показанията на разпитаните по делото свидетели А.,С.,С.,П. се установява,че П. Н. още през 1994г. получил ключ от процесния апартамент,започнал да извършва довършителни работи ,да плаща ток и вода,правилно е прието, че посредством тези действия е установил фактическа власт върху имота по смисъла на чл.68,ал.1 ЗС. Неоснователни са доводите на касатора Ж.”Б. х.” че така установената фактическа власт е била скрита по причина установения до 1999г. ограничен пропускателен режим за сградата. Фактическата власт на едно лице върху недвижим имот може да бъде определена като скрита само ако това лице извършва действия,имащи за цел прикриване факта на владението от друго лице,претендиращо самостоятелни права върху същия имот. В случая по делото не е установено П. Н. да е предприел подобни действия спрямо Ж. “Б. х.”-оградата е поставена от друго лице,което е установило и особен пропускателен режим за сградата. Освен това обстоятелството,че върху отделните обекти в сградата се осъществява фактическа власт от лица, които нямат качеството член-кооператори е било известно на Ж. и същата е разполагала с възможност да отблъсне владението по реда на чл.126ж ГПК/отм./,вкл. и спрямо неизвестен извършител /чл.126ж,ал.5 ГПК/отм./. Още повече,че през 1999г.,т.е. само 4 години след установяване на владението, ограничителният пропускателен режим е бил преустановен. С оглед на това правилно въз основа на установените по делото факти въззивният съд е приел,че П. Н. е упражнявал фактическа власт върху апартамент №* явно,спокойно и непрекъснато с намерение за своене,доколкото установената в чл.69 ЗС презумпция не е оборена. Изводът на въззивния съд,че към датата на предявяване на иска по чл.59 ЗЗД в полза на П. Н. е изтекла придобивна давност по смисъла на чл.79,ал.1 ЗС и същият е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот е правилен,поради което по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в частта,с която е признато по отношение на Ж.”Б. х.”,че П. Н. е собственик на апартамент №*,находящ се в [населено място],[жк],[жилищен адрес]. Правилно е и решението на въззивния съд в частта,с която П. Н. е осъден да заплати на Ж. обезщетение за лишаване от ползване за периода от 19.05.2001г. до 06.09.2005г. Правото на собственост върху недвижим имот принадлежи на определено лице до момента,в който друго лице придобие това право. Обстоятелството,че едно лице упражнява фактическа власт върху недвижим имот с намерение за своене не лишава притежаващия собствеността от правото да получава плодовете от тази вещ до момента на осъществяване на фактическия състав на чл.79,ал.1 ЗС. В случая П. Н. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот едва през 2005г.,поради което правилно е прието,че до този момент същият дължи обезщетение за лишаване от ползването. Правилно е и решението на въззивния съд в частта,с която предявеният от Ж.”Б. х.” по реда на чл.59 ЗЗД иск е отхвърлен за периода от 07.09.2005г. до 19.05.2006г. Правото на ползване принадлежи на собственика на веща,освен ако друго не е установено в нормативен акт или чрез договор между собственика и ползващото вещта лице. Ако правото на собственост премине в патримониума на друг правен субект,заедно с него преминава и правото на ползване.Ако едно лице е ползвало определена вещ и преди да придобие правото на собственост върху нея,то дължи обезщетение за лишаване от ползването до момента,в който придобие собствеността. В случая ползващото вещта лице е придобило правото на собственост на 07.09.2005г.,поради което правилно въззивният съд е приел, че след тази дата то не дължи обезщетение за лишаване от ползване на предишния собственик. По реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила и в частта по предявения от Ж. “Б. х.” иск с правно основание чл.59 ЗЗД. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение,ІІ-Г състав,постановено на 03.05.2010г. по гр.д.№3455/2009г. Председател: Членове: