Ключови фрази
Пряк иск на увредения спрямо застрахователя * пряк иск на увредения срещу застрахователя * допустимост на иск * делинквент * застраховка "гражданска отговорност" * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди


3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 925/2009 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
гр.София, 18.12.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 925/2009 година

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Василева Д., Л. Р. Д. и Х. Н. Х. всички от [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адвокат П. К. от АК-Стара З. срещу решението на Софийски апелативен съд № 196/19.03.2009 год., постановено по гр.дело № 2469/2008 год. С това решение апелативния съд е обезсилил изцяло първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 70/29.07.2009 год. по гр.дело № 20440/2008 год. както в осъдителната, така и в отхвърлителната му част, и е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявените от ищците-касатори срещу „Д.-Общо застраховане”, [населено място] искове по чл.407, ал.1/отм./ТЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 10.06.2004 год. по вина на водача на л.а.”Форд Мондео” с рег. [рег.номер на МПС] /чийто застраховател по застраховка „гражданска отговорност” е ответника/, в резултат на което е настъпила смъртта на сина на първите двама ищци и е причинена средна телесна повреда на третия ищец.
В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че при безспорно установена фактическа обстановка, съдът е направил погрешни правни изводи, като е приел, че с предявяването на граждански искове срещу делинквента в наказателния процес, ищците вече са упражнили правото си на обезщетение за понесените вреди, което погасява правото им на пряк иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”. Поддържа се становището, че гарантирайки интересите на увредените, законодателят им е предоставил две възможности за защита на правото им да получат обезщетение: от делинквента – по реда на чл.45 ЗЗД и пряко от неговия застраховател с иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ. Излагат се доводи, че евентуалното плащане от страна на делинквента, би намалило размера на дължимото обезщетение или би го погасило напълно, като това се отразява на основателността на прекия иск срещу застрахователя, а не на неговата допустимост. Твърди се още, че реалното обезщетяване се постига с изплащането на дължимата сума на пострадалия, а не с осъждането на деликвента.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище по направените оплаквания.
С определение № 149/17.03.2010 год. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради противоречива практика на съдилищата по поставения процесуалноправен въпрос: при уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента, допустим ли е пряк иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ от увредения срещу застрахователя по застраховка „гражданка отговорност”, ако не е изплатено присъденото обезщетение на пострадалото лице от осъдения делинквент.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и след проверка правилността на въззивното решение във връзка с поставения процесуалноправен въпрос, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил изцяло първоинстанционното решение, с което частично са уважени предявените искове по чл.407, ал.1/отм./ТЗ от увредените срещу застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП и е прекратено производството по делото. Прието е, че преките искове срещу застрахователя на виновния водач, който е осъден да заплати обезщетение за същите вреди по реда на чл.45 ЗЗД по воденото срещу него наказателно дело са процесуално недопустими, независимо дали и в какъв размер ищците са удовлетворени от прекия причинител на вредите.
По поставения съществен процесуален въпрос съществуващите противоречия в съдебната практика понастоящем са преодоляни с приетото ТР № 2/06.06.2012 год. на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС, представляващо задължителна практика за съдилищата в РБългария по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно цитираното тълкувателно решение, при уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента е допустим пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”. Право на избор на увредения е от кого да иска репариране на претърпените от него вреди и двата иска са допустими дори когато деликтното обезщетение е платено. Плащането на сумата присъдена на увреденото лице на основание чл.45 ЗЗД е без значение за допустимостта на прекия иск срещу застрахователя, но е от евентуално значение за неговата основателност. Погасяването на материалното право за пострадалия настъпва едва с реалното обезщетяване на вредите – т.е. с фактическото изплащане на дължимото обезщетение. Същото разрешение е възприето и в хипотезата на извършено частично плащане от делинквента, тъй като увреденият винаги има интерес да претендира разликата до пълния размер на щетите от застрахователя, като преценката за основателност на иска срещу него е конкретна с оглед рамките на определения максимален лимит по застрахователната полица на застраховка „гражданска отговорност”.
По същество на касационната жалба:
С оглед на изложеното и предвид отговора на поставения материалноправен въпрос, съставът на ВКС намира за основателни оплакванията на касаторите за процесуална незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение. Ето защо, на основание чл.293, ал.2 и ал.3 ГПК същото следва да бъде отменено, а делото-върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по съществото на спора. При новото разглеждане на делото на основание чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд ще следва да се произнесе и по направените съдебни разноски в производството пред ВКС.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 196/19.03.2009 год., постановено по гр.дело № 2469/2008 год. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по съществото на спора.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ