3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 136 С., 15,02,2011 година Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 11 февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Никола Хитров ч. т. дело № 94 /2011 год. Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна каксационна жалба на А. банка А.Е. чрез А. банка-клон Б. АД-С. против определение № 490/5.10.2010 г. по в.гр.д. № 864/2010 г. на В. ОС, с което се потвърждава разпореждане № 1510/20.05.2010 г. по ч.гр.д. № 1116/2010 г. на Г. РС, с което се отхвърля заявлението й по чл.417,т.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист срещу И. Ив. Й. от Л. за процесната сума по договор за потребителски кредит № 55-53/2008 г. С обжалваното определение е прието, че от извлечението от счетоводните книги на банката не се удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и не може да се прецени настъпила ли е предсрочна изискуемост на кредита. Освен това, чл.21 от договора касаел чл.19.1, а не чл.20.1. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът какъв е обсега на проверката на документа по чл.417,т.2 ГПК, е решен в противоречие с пет бр. определения на ВКС-І т.о. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Налице е основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС - определения № 174/16.02.2010 г. по ч.т.д. № 18/2010 г. на І т.о., № 231/23.03.2010 г. по ч.т.д. № 115/2010 г. на ІІ т.о., № 264/7.05.2009 г. по ч.т.д. № 210/2009 г. на І т.о., № 776/29.12.2009 г. по ч.т.д. № 787/2009 г. на І т.о., № 811/30.12.2009 г. по ч.т.д. № 861/2009 г. на І т.о. и др. С цитираната по-горе задължителна практика, ВКС е приел,че доколкото ЗСч не дефинира задължителните реквизити на извлечението от сметка, то в случай, че съдилищата се позовават на непълнота на извлечението, би следвало да се посочат конкретни законови разпоредби. Когато съдът не е посочил кои разпоредби на ЗСч счита за нарушени, тогава изводите му не могат да бъдат проверени. Извлечението ведно с представеният от заявителя договор за потребителски кредит са достатъчни за да обосноват извод за външна редовност на извлечението, като документ по смисъла на чл.417,т.2 ГПК, и същевременно за удостоверителната му сила относно изпълняемостта на вземането, по отношение на което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист по реда на чл.418 ГПК. Съгласно чл.60,ал.2 ЗКИ, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Следователно, произнасянето на ОС по посочения въпрос противоречи на задължителната практика на ВКС и затова следва да бъде касирано. Представените от банката документи са редовни от външна страна, като в ЗСч и МССтандарти няма специфични изисквания към съдържанието и реквизитите на извлечението от сметка. С определения № 543/25.09.2009 г. по ч.т.д. № 464/2009 г. на ІІ т.о., № 638/16.11.2009 г. по ч.т.д. № 655/2009 г. на І т.о., № 134/29.01.2010 г. по ч.т.д. № 52/2010 г. на І т.о., опр. по ч.т.д. № 780/2010 г. на І т.о. и др., ВКС вече се е произнесъл, че уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с неплащане на съответните вноски, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем, но само ако не е изрично договорено, че уведомяване не е необходимо. В конкретния случай, относно предсрочната изискуемост, тъй като няма чл.19.1 в договора, следва да се приеме, че чл.21 визира чл.20.1 на договора. По изложените съображения, частната касационна жалба е основателна и трябва да бъде уважена. Следва да бъде допуснато издаването на заповед за незабавно изпълнение, като съставянето на самата заповед е от компетентност на РС. Водим от горното, ВКС-І т.о. О П Р Е Д Е Л И: Допуска касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Отменя определение № 490/5.10.2010 г. по в.гр.д. № 864/2010 г. на В. ОС и потвърденото с него разпореждане № 1510/20.05.2010 г. по ч.гр.д. № 1116/2010 г. на Г. РС. Да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417,т.2 ГПК за заплащане от И. Ив. Й. от Л. на А. банка А.Е чрез А. банка-клон Б. – С., на заявените суми, произтичащи от неизпълнение на договор за потребителски кредит № 55-53/2008 г., ведно с направените по делото разноски пред трите инстанции. Връща делото на Г. РС за издаване на заповед за незабавно изпълнение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: