Р Е Ш Е Н И Е   №311   гр.София, 06.08.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на трети юни две хиляди и десета година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА                                                    ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                               ЗОЯ АТАНАСОВА                                                                                                                                                                                                    със секретар       АНИ ДАВИДОВА и с участието на прокурора   изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)    ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под № 1056/2009 г.   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на Е. Г. С. и П. Г. Ж. и двете от с. Б. поле, Пловдивска област, против решение № 768/27.04.2009 г. по гр.дело № 3190/2008 г. на Пловдивски окръжен съд. С определение № 166/19.02.2010 г., в производството по чл.288 ГПК касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, поради наличие на предпоставките за това в чл.280 ал.1 т. 1 ГПК, защото правните изводи на въззивния съд, относно конститутивното действие на решенията по чл.18 ж, ал.1 и по чл. 27 ал.1 ППЗСПЗЗ са в противоречие с установената и задължителна практика в ТР № 1/1997 г. на ОСГК. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, затова настояват за отмяната му. Ответниците по касационната жалба Д. Б. Н. Г. Т. М. и „И” А. , както и третото лице – помагач „Т” Е. , всички от гр. П. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за настоящето производство. Касационният съд обсъди доводите на касаторите, които намира за основателни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение по гр.дело № 1322/2005 г. на Пловдивски районен съд, с което ревандикационният иск е отхвърлен, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че ищците са наследници на Г. Ж. , починал на 17.05.2002 г. и черпят права от възстановената му собственост в стари реални граници върху процесния имот, съгласно решение № Р 1121/29.08.2001 г. на ПК гр. П.. Обсъждайки обаче емлячния регистър от 1949 г. е обосновал извод, че това доказателство за собственост е безспорно, на основание чл.12 ал.2 ЗСПЗЗ, но има „доказателствена стойност само в производството пред поземлените комисии” и тъй като ответниците не оспорвали само местонахождението на имота по делото, то ищците, в чиято тежест било установяване на правото на собственост на своя наследодател, не са го доказали по категоричен начин. Подробно и аргументирано въззивният съд е обсъдил, като неоснователни възраженията на ответниците за придобити права по силата на представените нот.акт № 81/2002 г., нот.акт № 183/99 г., нот.акт № 58/2004 г. и нот.акт № 134/2006 г., позовавайки се разпоредбата на чл.17 а ЗППДОП /отм./, която е неприложима защото процесният имот, който е бил внесен в ТКЗС и не е преминал в собственост на държавата, по силата на отчуждаването му или по друг начин , не е бил включен в баланса на държавните предприятия /„КЗ „Т”, впоследствие ДФ „С”, преобразувана в „С” ЕА. , комуто е предоставено оперативното управление на парцел ****ти, със сградите, впоследствие преобразувано в АД/. Това е мотивирало въззивният съд да приеме, че внесената земеделска земя в ТКЗС е останала в собственост на внеслите я лица и тъй като върху нея не са реализирани и мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността то и държавата, която не е придобила права върху нея, не е могла да се разпорежда по силата на сделки, или на основание пар. 34 ПЗР на ЗППДОП /отм./. Правните изводи на въззивния съд са в нарушение на материалния закон и са необосновани, което налага отмяната на въззивното решение. Ответниците не са оспорили правото на собственост на наследодателя на касаторите, предявили ревандикационната си претенция срещу тях. Становището им е било, че собствеността е загубена от наследодателя Г още през 1973 г., когато тези терени са станали държавна собственост, а впоследствие са включени в „Т” ЕООД. Ответниците не са възразили и относно твърдяния от ищците факт, че те упражняват владение върху процесния имот, възстановен, с решение № Р 1121/29.08.2001 г. на ПК, П. и придружено със скица по чл.13 ал.4 и ал.6 ППЗСПЗЗ. Отричайки незаконосъобразно конститутивното действие на цитираното решение, издадено от ПК, на основание чл.18 ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, прогласено с ТР № 1 по гр.д. № 1/97 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е обосновал неправилни изводи за отсъствие на предпоставката за уважаване на иска по чл.108 ЗС, а именно констатирайки недоказаност на правото на собственост на наследодателя на ищците, легитимирал се единствено с извлечение от емлячния регистър. Касационният съд споделя изводите на въззивния съд, че ответниците не се легитимират с права на собственост върху процесния имот. Безспорно по делото е било обстоятелството, че процесният имот, заедно с други съседни и собственост на земеделски стопани е бил внесен в ТКЗС. Данни за одържавяването на кооперативната земя не съществуват по делото. За първи път за нея е издаден АДС 2426-І/17.10.1995 г., в който под т.18 е описан парцел-дворно място от 10464 кв.м., който заедно с други описани сгради, е предоставен за оперативно управление на държавата организация „С” ЕАД.становено е по делото, че „С” ЕА. е възникнало със заповед № РД-ГД-55/25.05.1993 г. на М-ра на регионалното развитие и благоустройството от бившата държавна фирма „С” – П. , преобразувано в търговско дружество. Държавната фирма „С” – П. е възникнала при условията на Указ № 56 за стопанска дейност, като правоприемник на бившето държавно предприятие ОКЗ „Т”. Отсъстват доказателства, че към момента на възникване на търговското дружество „С” ЕА. , през 1993 г. процесната земя се е трансформирала от кооперативна собственост в държавна собственост и е била включена в капитала на търговското дружество, за да се обсъжда приложението на чл.17 а ЗППДОП /отм./. Към годината 1993 г. няма съставен АДС, установяващ че процесната земя е предоставена в оперативно управление на ОКЗ Т. , респ. на ДФ „С”, а липсата на баланс на търговското дружество към този момент, видно от заключението на техническата експертиза подкрепя извода, отсъствието на придобити вещни права, в полза на търговското дружество, по силата на чл.17 а ЗППДОП /отм./, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивния съд. Спор за идентичност на процесния имот, така както е описан в исковата молба, в решението на ПК и в приложената към него скица не съществува по делото, затова касационният съд счита, че след отмяната на неправилното въззивно решение не се налага събиране на нови и извършване на нови съдопроизводствени действия, а по реда и условията на чл.293 ал.1 и 2 ГПК постанови съдебния си акт, с който уважи основателната и доказана ревандикационна претенция по чл.108 ЗС. Неоснователен и недоказан е довода на ответниците за отсъствие на предпоставките за реално възстановяване на собствеността, тъй като процесният имот бил част от производствената площадка на приватизираното търговско дружество, техен праводател. Назначената техническа експертиза на в.л. Кумчева установява, че върху обособения, съгласно решението на ПК и приложената към него скица имот, с площ от 0.686 дка не е налице съпътстваща инфраструктура, площадки, пътища, огради и други съоръжения, които биха имали значението на реализирано мероприятие, по смисъла на чл.10 б ЗСПЗЗ и пар. 1 В ППЗСПЗЗ. Ответниците не поддържат и твърдения, че искът е обслужващо звено към стопанската и производствената дейност, която се осъществява в парцел ****L, отреден, като нов УПИ ХL със заповед № ОА-1197/29.08.2000 г. на Община П.. Касационният съд счита за неоснователно искането на ищците за отмяна на нот.акт № 81/2002 г., с който „Т” Е. П. се е разпоредила в полза на Г. Б. и Г. М. с празно място, находящо се в гр. П., цялото с площ от 3 457 кв.м., съставляващо парцел ****L и включващ в границите си проценния имот, поради предстоящата административна процедура за попълване на кадастралната основа, по чл. 134 ал.2 т.8 ЗУТ, която следва да се съобрази с влязлото в сила касационно решение. В настоящото производство е недопустимо обсъждането и произнасянето по твърденията на ответниците, направени за първи път пред касационния съд, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. констатира, че ищците не са изготвили списък за направените от тях разноски, съгласно изискванията на чл.80 ГПК, затова, не присъди такива в тежест на ответниците, ето защо Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО решение № 768/27.04.2009 г. по гр.дело № 3* по описа за 2008 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Д. Б. Н., Г. Т. М. от гр. П. и „И” А. , със седалище и адрес на управление гр. П. да предадат владението върху следния недвижим имот, с площ 0.686 дка, представляващ част от бивш имот с пл. № 4* по плана от 1955 г на Южната индустриална зона ІІІ-та част на гр. П., а сега заснет, съгласно невлязлото в сила ПКО, като имот с пл. № 4* заемащ югоизточния ъгъл на УПИ ХL „за стопанска дейност и улица”, в кв. 8 А, по плана на ЮИЗ – ІІІ –та част на гр. П., при граници: от изток – шосе за с. К., от юг – жп . линия, от север и запад терен, съставляващ останалата част от УПИ ХL, собственост на Е. Г. С. и П. Г. Ж. и двете от с. Б. поле, Пловдивска област, на основание чл.108 ЗС. Решението е постановено при участието на третото лице – помагач „Т” Е. гр. П..       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: