определение по гр.д.№ 74 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 152

София, 12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 74 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ю. И. срещу решение № 903585 от 13.08.2020 г. по в.гр.д.№ 53 от 2020 г. на Благоевградския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав.
В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо /поради липса на правен интерес от предявяване на иска/ и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, очевидно неправилно и че противоречи на посочена практика на ВКС /т.5 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, т.1, т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 126 от 14.06.2013 г. по гр.д.№ 53 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 49 от 01.02.2011 г. по гр.д.№ 1389 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 495 от 30.07.2013 г. по гр.д.№ 494 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 96 от 26.07.2010 г. по гр.д.№ 4241 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 200 от 11.05.2011 г. по гр.д.№ 439 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 249 от 08.06.2012 г. по гр.д.№ 970 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др./, както и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. С оглед вида и характера на влязло в сила решение за ревандикация на имота /по гр.д.№ 564 от 2004 г. по описа на РС- Гоце Делчев/, с предмет установяване на правото на собственост и характеристиките на УПИ на ответника по разглеждания последен план на населеното място, както и принципът по чл.299 ГПК за непререшаване на правен спор, допустимо ли е повторно последващо разглеждане и произнасяне по същество по претенция по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.54 ЗКИР, също включваща установителен иск за права върху същия имот към момента на предявявяне на иска ?
2. Без изследване на идентичност в предмета на делото чрез специализирано техническо изследване /допълнителна техническа експертиза/ възможно ли е директно да се изключи и прекрати производството по реда на чл.130 ГПК поради недопустимост на иска, респ. поради съвпадане предмета на настоящия процес и този по гр.д.№ 564 от 2004 г. на РС- Гоце Делчев и прилагане на принципа на чл.299 ГПК ?
3. При наведен довод и констатиране на непълно изяснена фактическа обстановка, длъжен ли е въззивният съд съгласно чл.266 ГПК да допусне допълнителна или тройна експертиза, независимо от процесуалното поведение на страните, с оглед установяване на непълнотата на фактите и за разрешаване на въпрос от значение за решаването на спора /например за установяване съвпадение в предмета/ и да назначи вещо лице ?
4. Изхождайки от фактическите твърдения в исковата молба, представлява ли свръх пепитум постановения установителен диспозитив на инстанцията по същество за признаването на права върху ищцовото УПИ, ако ищците не са заявили и съответно доказали всички източници на придобиване на правото си на собственост върху урегулираната територия, респ.начина на придобиване на претендираната площ /извън покупко-продажбата от ТКЗС/, обема, границите, параметрите на имота на праводателя си от 1964 г. по невлезлия в сила регулационен план, без съответните фактически твърдения в исковата молба и липстата на други доказателства за притежание върху придаваеми части ?
Ответниците по жалбата К. Н. Х., З. Н. К., Ф. Н. У. и Н. Н. М. не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 4126 от 14.11.2019 г. по гр.д.№ 309 от 2019 г. на Районен съд- Гоце Делчев за уважаване на предявения от Н. А. Х. /починал в хода на делото и с конституирани наследници по закон К. Н. Х., З. Н. К., Ф. Н. У. и Н. Н. М./ срещу Д. Ю. И. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване правото на собственост на ищците на основание покупко-продажба и наследствено правоприемство върху 34,90 кв.м. от парцел IV- ..... от кв. ..... по действащия ЗРП на [населено място], общ.С., обл.Б., утвърден със заповед № 418 от 1993 г. на Кмета на [община], както и за установяване на грешка в кадастралния план на [населено място], общ.С., обл.Б. от 1993 г., изразяваща се в непрокарване на имотната граница между имот пл.№ ..... и имот пл.№ ..... по регулационната линия между парцелите на ищците и на ответника съгласно ЗРП на [населено място] от 1978 г. и включването към имота на ответника /парцел IV- ..... от кв. ..... по плана на [населено място] от 1993 г./ на част от собствения на ищците имот с площ от 34,90 кв.м. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че от представените по делото доказателства безспорно е установено, че ищците и ответникът са собственици на съседни имоти в [населено място], общ.С., обл.Б.- ищците на УПИ III- ....., а ответникът на УПИ IV- ..... по регулационния план на селото от 1993 г. Прието е, че в кадастралния план, послужил като основа за регулационния план от 1993 г., отразената граница между двата имота не съответства на границата по последния приложен регулационен план от 1978 г. С регулационния план от 1993 г. спорната част с площ от 34,90 кв.м. в югозападната част от имота на ищците е била включена в парцела на ответника, но от това, според съда, не е настъпило разместване в собствеността, тъй като ответникът Д. И. не я бил завзел фактически и към момента.

Видно от приложените към делото гр.д.№ 564 от 2004 г. по описа на РС- Гоце Делчев, гр.д.№ 345 от 2005 г. по описа на ОС- Благоевград, гр.д.№ 1035 от 2008 г. по описа на ОС- Благоевград, гр.д.№ 96 от 2009 г. по описа на ОС- Благоевград и гр.д.№ 1026 от 2009 г. по описа на ВКС, ГК, второ г.о., между страните е налице влязло в сила решение- решение № 152 от 09.06.2009 г. по в.гр.д.№ 06 от 2009 г. на ОС- Благоевград за уважаване на предявените от Д. Ю. И. /ответник по настоящото дело/ срещу Н. А. Х. /първоначален ищец по настоящото дело/ и К. Н. Х. /син на Н. Х. и ищец по настоящото дело/ иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на собственост и предаване на владението на 30 кв.м. от УПИ IV- ..... от кв. ..... по регулационния план на [населено място] от 1993 г. и иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изградена от тях масивна ограда в имота на ищеца Д. И..
Поради това и предвид довода на касатора и ответник по иска, че същият правен спор за собственост вече е бил разрешен между страните с влязлото в сила решение по предходното дело, касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК- поради съмнение за неговата допустимост.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 903585 от 13.08.2020 г. по в.гр.д.№ 53 от 2020 г. на Благоевградския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.