Р Е Ш Е Н И Е № 146 гр. София, 28 февруари 2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретаря……...….Марияна Петрова.…......……и в присъствието на прокурора….............Кирил Иванов…….….изслуша докладваното от съдия Рушанова касационно дело № 993 по описа за 2023 г. Производството е образувано по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Ямбол срещу присъда № 17/12.07.2023г. по внохд № 204/2023г. по описа на Ямболски окръжен съд. В протеста се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Оправдаването на подсъдимия се оспорва поради неправилно приложение на материалния закон и ТР № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г., довели до смесване на хипотезата, разисквана в тълкувателното решение и обуславяща отсъствие на основание за ангажиране на наказателна отговорност на дееца с хипотезата, конкретно изводима от фактите по делото – че стоките не са били поставени под митнически режим „транзит“. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото на окръжния съд за правилно приложение на закона. Пред настоящата инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста както е подаден. Защитникът на подсъдимия И. К. пледира протеста да бъде оставен без уважение като неоснователен. Подсъдимият, редовно призован, не се явява и не взема становище по касационния протест. Върховният касационен съд, за да се произнесе, намери следното: С присъда № 260001 от 13.03.23г., постановена по нохд № 475/2019г., на Районен съд - Елхово, подсъдимият К. И. М. е признат за виновен в това, че за ВИНОВЕН в това, че на 19.08.2013 година на ГКПП - Лесово, област Ямбол, без съгласието на притежателя на изключителното право, съответно на PUMA SE., АДИДАС АГ и НАЙКИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ LTD, използвал в търговската си дейност марките „Адидас“, „Найки“ и „Пума“ без правно основание - осъществил внос на 140 броя спортни комплекта с поставена търговска марка „Адидас“, 900 броя спортни комплекта с поставена търговска марка „Найки“, 300 броя тениски с поставена търговска марка „Найки“ и 220 броя спортни комплекта, носещи търговска марка „Пума“, поради което и на основание чл. 172 б, ал.1, вр. с чл. 2, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на 3 (три) месеца лишаване от свобода и на ГЛОБА в размер на 1000.00 /хиляда/лева. На осн. чл. 66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода спрямо подсъдимият за изпитателен срок от 3(три) години, считано от влизане на присъдата в сила. С първоинстанционната присъда, на осн. чл.172б , ал.3 от НК, съдът отнел в полза на Държавата вещите, предмет на престъплението, като постановил след влизане в сила на присъдата същите да бъдат унищожени по надлежния ред. На подсъдимия са възложени разноските по водене на делото. По жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 204/23г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, приключило с постановяването на атакуваната пред настоящата инстанция въззивна присъда. С нея въззивният съд упражнил правомощията по чл. 336, ал.1, т.3 от НПК, като: - отменил изцяло постановената първоинстанционна присъда и вместо нея - постановил нова присъда, с която признал подс. И. К. за невиновен да е извършил престъплението, за което е бил предаден на съд, поради което на осн. чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.172б, ал.1 от НК; - постановил, след влизане в сила на присъдата, вещите - иззети като веществени доказателства да се върнат на подсъдимия И. К.. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Протестът е допустим. По същество е основателен. За да оправдае подсъдимия по обвинението да е извършил престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, окръжният съд е счел, че осъщественото от него деяние е несъставомерно от обективна и субективна страна. Отрекъл е елемента от обективна страна „използване в търговската мрежа“, поради отсъствие на „внос“ на стоките по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закон за марките и географските означения (ЗМГО). След това е приел от правна страна, че независимо от липсата на деклариране пред митническите органи на стоките - предмет на обвинението, те (стоките) са били под митнически режим „Транзит“ и тъй като не са били насочени към потребители, които са от страни - членки на ЕС, се позовал на Тълкувателно решение № 1/2013г. по т.д. № №1/2013г. на ОСНК, ВКС, съгласно което е възможно извършване на престъпление по чл. 172 б, ал. 1 от НК при транзитиране (при митническия режим транзит) на неоригинални стоки, но само в хипотезата когато те са насочени към европейския потребител. Преди всичко незаконосъобразността на съдебния акт произтича от наличието на процесуално нарушение от категорията на съществените, за които касационната инстанция следи служебно и без да е необходимо да е надлежно сезирана с развити съображения в такава насока. Липсата на мотиви към присъдата представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на „абсолютните“ (чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК), като съдебната практика е последователна в разбирането, че такова нарушение представлява не само пълната им липса, но и липсата на част от тях, в случаите когато тя засяга основните въпроси, на които трябва да се даде отговор от решаващата инстанция. Наред с това, липсата на мотиви е възможно да се изрази в отсъствието на конкретен и аргументиран отговор на възраженията на страните срещу правилността на атакуваната присъда, като за страните не е налице възможност да разберат въз основа на какви съображения са отхвърлени доводите им. В настоящия случай, отсъстват каквито и да са било съображения по повод депозираното срещу въззивната жалба и поддържано от представителя на прокуратурата възражение, в което ясно е заявена позиция защо вносът на стоките от подсъдимия представлява тяхното използване по смисъла на ЗМГО, тъй като се касае за фактическото им пренасяне през границата, без те обективно да са били декларирани под каквато и да е форма на митническите органи, т.е. че разгледаната в ТР № 1/2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСНК, ВКС хипотеза за обективна несъставомерност на деянието, е различна от тази, която фактите по делото разкриват. Напротив съдът накратко е приел, че недекларираните от дееца неоригинални стоки(които са били открити едва при щателната митническа проверка след навлизане на дееца в митническото пространство на Република България) са били предмет на митнически режим „Транзит“, като се е позовал на транзитната митническа декларация за пренасяни от дееца стоки. Съдът напълно е игнорирал факта, че посочената декларация се отнася до стоки, които не попадат в обхвата на обвинението, а предметът на престъплението е останал недеклариран от дееца. Впрочем по този въпрос съдът е допуснал неяснота и вътрешна противоречивост в мотивите, тъй като е възприел за несъмнено изяснено по делото (л. 29, трети абзац от внохд № 204/23г. по описа на ОС - Ямбол), че инкриминираните неоригинални стоки въобще не са били декларирани от подсъдимия. Само тази констатация на ВКС за съществения порок в мотивите представлява достатъчно основание за неговата отмяна. Независимо от посоченото, ВКС намира за необходимо и да посочи, че при проверката на съдебния акт се наблюдава и повърхностен подход и относно изводите за обективна и субективна несъставомерност на деянието, а оттам и до изводите за приложимия материален закон. Неправилността за съображенията на окръжния съд се изразява в две направления, а именно: а) прието е, че недекларираните от дееца неоригинални стоки са били поставени под митнически режим транзит, и б) че те не са били насочени към европейския потребител. Изводът на окръжния съд, че стоките са били поставени под митнически режим транзит, не е основан на правилното приложение на закона. Съгласно действащата към момента на деянието (19.08.2013г.) регламентация по чл. 66 от Закона за митниците (Обн. ДВ, бр. 15 от 6.02.1998 г., в сила от 1.01.1999 г.) всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим. Следователно поставянето на стоки по митнически режим на първо място изисква декларирането им пред митническите органи, а в конкретния случай неоригиналните стоки - предмет на обвинение срещу подсъдимия, въобще не са обект на транзитната митническа декларация № 13BG00101107293564. Изискването за деклариране на стоките за поставянето им под определен митнически режим е валидно и при актуално действащия Митническия кодекс на Общността – Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година, тъй като то е определящо както за вида митническия режим, така и за митническия статут на поставените под този режим стоки. Доколкото неоригиналните стоки - предмет на обвинението срещу подсъдимия, не са се намирали под митнически режим транзит, позоваването на т.1 на Тълкувателно решение № 1/2013г. по т.д. № 1/2013г. е неправилно. Приложими са нормите на § 1, т.12 от Допълнителните разпоредби на Закон за марките и географските означения (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; отм. ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 ), а по актуално действащия ЗМГО – чл.13, ал.2 от ЗМГО и § 1,т.6 от Допълнителните му разпоредби (относно съдържанието на понятието „внос“, дефинирано като дейност по фактическо пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим). Вторият неправилен мотив за постановяване на порочния съдебен акт се изразява в съображението от фактическо естество, че неоргиналните стоки не са били предназначени за европейския потребител. Отсъстват надлежни мотиви на каква доказателствена основа се е позовал съдебният състав, особено при отчитане на обстоятелствата, че производството в съдебната му фаза се е развило в отсъствие на подсъдимия, той не е давал обяснения пред решаващите инстанции, а обясненията му на досъдебната фаза на процеса са без процесуално значение, поради неприобщаването им към доказателствените материали по делото. С оглед на изложеното и поради допуснатите от въззивния съд нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 и чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК въззивната присъда следва да се отмени, а делото – да се върне за новото му разглеждане на въззивния съд. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 17/12.07.2023г. по внохд № 204/2023г. по описа на Ямболски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Ямболски окръжен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: