Р Е Ш Е Н И Е № 6 гр. София, 12 февруари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Мина Топузова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 2002/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане (назовано „молба”) на осъдения С. Н. С., чрез защитника му адвокат С. от АК - Хасково, за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на присъда № 106 от 27 май 2013 година на Пловдивския апелативен съд, постановена по внохд № 97/2013 година, в частта й, с която е потвърдена присъда № 6 от 14 февруари 2013 година на Окръжен съд – гр. Хасково, по нохд № 626/2012 година по описа на този съд. Искането за възобновяване на делото съдържа формално позоваване на всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, доколкото допуснатите нарушения са съществени. Искането съдържа недоволството на искателя С. от осъждането по повдигнатото му обвинение по чл. 277а, ал. 7 от НК. Възразява се доказателствената дейност на двете редовни съдебни инстанции, като се твърди едностранчивост при обсъждане на доказателствата и се оспорват формираните в резултат на тази дейност изводи по фактите относно действително използване на металотърсача за търсене на археологически обекти и за държането му от С. със знание за това негово предназначение. Изложеното ангажира отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Заявено е и неправилно приложение на закона при неправилни правни изводи на съда за съставомерност на инкриминираното деяние по чл. 277а, ал. 7 от НК, доколкото металотърсачът не е собственост на подсъдимия, а той е само негов държател. Искането не съдържа конкретно претендиран резултат от проверката. В съдебно заседание пред ВКС осъденият С. С. и защитникът му адв. С., редовно призовани, не участват лично. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, установи следното: Първоинстанционният съд е признал С. Н. С. за виновен в това, че на 01. 11. 2011 г., в [населено място], противозаконно държал предмети - специално техническо средство, а именно металотърсач - марка "Minelab", модел "GPX-4500", заедно с антена, слушалки и батерия, за които знаел че са предназначени за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7, пр. 2 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, е осъден на пробация, съдържаща задължителните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК - всяка за срок от шест месеца. Със същата присъда С. Н. С. е признат за виновен и в това, че на 01. 11. 2011 г., в [населено място], държал повече от три археологически обекта (подробно изброени в присъдата), които не са идентифицирани и не са регистрирани по съответния ред, определен с Наредба № Н-3 от 03. 12. 2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, издадена от министъра на културата (ДВ, бр. 101/18. 12. 2009 г.), поради което и на основание чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” и ал. 3 от НК, е осъден на пробация, включваща задължителните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, всяка за срок от шест месеца. На основание чл. 278, ал. 7 от НК, предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. На основание чл. 23, ал.1 от НК, на осъдения е определено едно общо наказание пробация, съдържащо пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, всяка за срок от шест месеца. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения С.. В производство, инициирано по жалба на осъдения С., въззивният съд е постановил нова присъда, с която е отменил присъдата на ОС - гр. Хасково, в частта й, с която С. е признат за виновен за престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК и го е оправдал по това обвинение. Съответно на този изход на делото е отменил присъдата и в частта й относно определеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание, както и в частта, с която на основание чл. 278, ал. 7 от НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението. В тази й част въззивната присъда не е атакувана и е влязла в законна сила. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част – относно осъждането на С. по обвинението по чл. 277а, ал. 7, предл. 2 от НК. В тази си част съдебният акт на въззивния съд има характер на решение, защото не пререшава по нов начин въпросите за вината и отговорността на осъдения С. за това престъпление, а потвърждава осъждането му за него. Този извод не се повлиява от названието на атакувания съдебен акт, както нееднократно ВКС е имал повод да се произнесе. Затова, искането за възобновяване на делото, с което се оспорва само тази част от въззивния съдебен акт, е процесуално допустимо – направено е от легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по този ред и не е проверяван по касационен ред. Разгледано по същество, искането на осъдения С. е неоснователно. Доводите за неправилно приложение на материалния закон не могат да бъдат споделени. Известно е, че такава проверка е възможна само в рамките на признати от обжалващата страна фактически положения, какъвто очевидно не е настоящият случай, или след констатация за надлежно формиране на фактите, каквато констатация в случая ВКС прави. Въззивният съд е имал основания да потвърди осъждането на С. за престъплението по чл. 277а, ал. 7, пр. 2 от НК. Държането на технически средства, с предназначение за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти, е криминализирано с измененията в НК, обн. в ДВ, бр. 27/2009 г., посредством нов чл. 277а от НК, по-специално ал. 7 от същия. Субект на престъплението е всяко наказателноотговорно лице. Обективно, престъплението е осъществено от осъдения С. чрез действие, изразило се в противозаконно държане на предмети, представляващи специално техническо средство - металотърсач, антена, слушалки и батерия, предназначени за търсене на археологически обекти. За съставомерността на деянието по чл. 277а, ал. 7, пр. 2 от НК, като престъпление на формално извършване, е ирелевантно чия собственост е процесният металотърсач. В тази връзка, ВКС намира за необходимо да отбележи, че идентично възражение се е съдържало и във въззивната жалба на осъдения С. и то е било предмет на извършената въззивна проверка, като е получило надлежен отговор (стр. 9 от мотивите). По отношение на собствеността на металотърсача въззивният съд правилно е отбелязал, че макар и същият да е бил собственост на друго лице (свид. М., зет на подсъдимия), това не повлиява изводите за неговите характеристики, предназначение, както и за факта на държането му от осъдения С.. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че с разрешение на съдия при ОС - гр. Кърджали, (определение от 26.10.2011 г. по чнд № 229/2011 година по описа на съда), в присъствието на поемни лица, е извършено надлежно претърсване на лекия автомобил, собственост на осъдения С., където са намерени подробно описаните металотърсач и други предмети за търсене на археологически обекти. Следователно, осъденият е осъществил изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление, изразяващо се в държане на специалното техническо средство - металотърсач. Последният се е намирал в собствената на С. лека кола и в този смисъл държането е осъществено чрез упражняване на трайна фактическа власт от страна на осъдения. Вярно е, че поначало металотърсачът може да се използва и за други цели, но цялостният анализ на доказателствената съвкупност по делото дава основание за направения извод, че в конкретния случай намерените предмети, вкл. и металотърсачът, са били предназначени именно за откриване на археологически находки. Съответни на закона и данните по делото са и изводите на съда за субективната съставомерност на извършеното от осъдения С. и неговото знание за предназначението на държаните предмети, основани на категоричните и безспорни доказателства за извършвана от него иманярска дейност. Позоваването в искането на разпоредбата на чл. 152, ал. 2, вр. чл. 147, ал. 6 от Закона за културното наследство (ЗКН) е неоснователно, доколкото тези разпоредби са неотносими към конкретната хипотеза – осъденият С. не е от кръга лица, имащи право да искат регистрация по реда на ЗКН, тъй като не е собственик на инкриминираната вещ. При изложените съображения ВКС намира, че направеното от осъдения С. искане за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на атакувания съдебен акт, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Н. С. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на присъда № 106 от 27 май 2013 година на Пловдивския апелативен съд, постановена по внохд № 97/2013 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.