Р Е Ш Е Н И Е N 837 С. , 25.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември , две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Василка Илиева При участието на секретаря В. П. като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1671 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290, ал.2 ГПК. С определение № 417 от 18.05.2010 г. постановено по гр.д. № 1671 от 2009 г. на ВКС, Първо отделение е допуснато до обжалване на решение № 1121 от 25.07.2009 г. по гр.д. № 1557 от 2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1473 от 30.08.2008 г. по гр.д. № 9247 от 2006 г. на Варненския районен съд, 20 състав. Обжалването е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по два въпроса-процесуален – за допустимостта на отрицателният установителен иск при възможност за предявяване на положителен установителен иск и по материално правен за придобиване на част от парцел въз основа на владение на реална част от него, която не съответства на изискванията за образуване на самостоятелен парцел. Касационното обжалване е допуснато по жалбата на И. С. С., С. Н. С., Т. С. Т. и М. Й. Т., в която се инвокират доводи за неправилност на решението изразяващи се в следното: подържа се недопустимост на предявеният отрицателен установителен иск защото ищците са имали на разположение положителен установителен иск за собственост. При условията на евентуалност се поставя и материално правният въпрос за придобиване на собственост върху реална част от парцел с оглед приложимостта на разпоредбите на чл.40 ЗПИНМ и чл.181 от З.. Ответниците М. А. К., З. А. Х., С. И. К., В. И. К., Н. И. А. са депозирали отговор, в който оспорват касационната жалба и излагат аргументи в подкрепа на решението както относно недопустимостта на касационна му проверка, така и срещу инвокираните доводи по чл.281, т.3 ГПК. Ответниците Т. С. С. и К. С. С. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежни страни срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в едномесечния законен срок. Решението е валидно, допустимо и правилно. Варненският окръжен съд е постановил съдебното си решение в съответствие с практиката на съдилищата по поставените въпроси. На първо място в решението е отговорено на въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск и настоящият състав на ВКС споделя изложените съображения. Снабдяването на касаторите с нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост на оригинерно основание- наследство и давност под № 78, т.01, рег. № 1902, н.д. № 59 от 2002 г. върху имот пл. № 3814 с площ от 250 кв.м. пряко определя интереса от защита на материалното право на ищците и то е да се установи, че притежателите на този нотариален акт, т.е. касаторите–ответници не са собственици съобразно посоченият официален документ. Поведението на касаторите е довело до несигурност в притежаваното право на собственост върху посочената реална част от имота от ищците, което е обусловило и правният им интерес от провеждането именно на отрицателен установителен иск. С решението е разгледан и поставеният материално правен въпрос за придобиването на собственост върху имот, реална част от друг имот, урегулиран в парцел при условията на чл.40 ЗПИНМ/отм./ и след това чл.181, ал.1 ЗТСУ/отм./ в съответствие с практиката на съдилищата. По делото е било изяснено, че наследодателите на двете страни са станали съсобственици при различни идеални части от лозе, “хавра” с площ от 3 070 кв.м. в гр. В., местността “Фаранга дере” с н.а. № 200, т.05, н.д. № 1173 от 1954 г. През 1959 г. с договор за доброволна делба са разделили този имот като дял V. се предоставя на Д. Д. Г.- наследодател на касаторите и той е им. пл. № 4037 , който имот е включен заедно с им. пл. № 4038 , представляващ дял V. получен от Н. А. Г. – наследодател на ищците в общ парцел Х. от кв.205 , ІІІ гр. район, гр. В.. Това е документа за собственост и на двете страни и с него Д. Г. не е получила 250 кв.м. заснети в имот пл. № 3814. Този имот не е бил предмет на делбата и Г., респективно нейните наследници не се легитимират като собственици на това основание. Въззивният съд обаче е намерил за установено по несъмнен начин, че ответниците са осъществявали фактическа власт върху имот 3814 в периода от 1956-60 г. до 2006 г. Регулационното положение на съседните имоти пл.номера № 4037,4038 и 3814 е проследено във времето от изслушаните технически експертизи, преобладаващата част от които посочва , че самостоятелното заснемане на им. пл. № 3814 и вписването в разписния списък като собственик на Д. Г. е станало по плана от 1956 г. По плана от 1975 г. им. пл. № 3814 е бил предвиден за озеленяване и улица. През 1988 г. посоченият имот е заснет като част от им. пл. № 935, който включва им. пл. № 4038 и им. пл. № 3814. През 1992 г. този имот е отреден за парцел ІV и в него попада 120 кв.м. от бившия имот пл. № 3814. В тази посока основателно е посочено, че частта от 140 кв.м. първоначално попадаща в парцел Х. , а в последствие в парцел ІV не е могло да бъде придобита на оригинерно основание с оглед забранителните разпоредби и в двата благоустройствени закона- чл.40 ЗПИНМ и чл.181, ал.1 от З.. Експертизите, а и представените скици безусловно отбелязват, че двата имота са били урегулирани в парцели в периода от 1960 г. и до този момент. Спорният имот с оглед площта и лицето към улица не отговаря на изискванията за заснемане като самостоятелен имот. Отбелязана е и разпоредба на чл.29 ЗСГ препятстваща оригинерно придобиване на основание придобивна давност на имоти в окръжните градове. Настоящия състав споделя изводите на Варненския окръжен съд и относно липсата на съсобственост при равни дялове на двете страни върху парцел Х., тъй като са ги ползвали самостоятелно по начина по който са обособени имотите планоснимачни номера. На последно място е даден отговор и на въпроса за отпадане на вещно прехвърлителното действие на регулацията предвид разпоредбата на § 6, ал.2 от ПЗР на ЗУТ. Постановеното решение е допустимо и правилно и с него е отговорено на поставените с изложението към касационната жалба два въпроса- процесуален и материално правен в съответствие с трайната практика на съдилищата. Касаторите дължат на ответниците направените разноски за тази инстанция в размер на 1000 лв., документирани с договор за правна защита и съдействие № 155360. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОТСТАВЯ в сила решение № 1121 от 25.07.2009 г.по гр.д. № 1557 от 2008 г. на Варненския окръжен съд . ОСЪЖДА И. С. С. с ЕГН xxxxxxxxxx, С. Н. С. с ЕГН xxxxxxxxxx, Т. С. Т. с ЕГН xxxxxxxxxx и М. Й. Т.ас ЕГН xxxxxxxxxx да заплатят на М. А. К. с ЕГН 670309079, З. А. Х. с ЕГН xxxxxxxxxx, С. И. К. с ЕГН xxxxxxxxxx, В. И. К. с ЕГН xxxxxxxxxx, Н. И. А. с ЕГН xxxxxxxxxx направените разноски в размер на 1000/хиляда/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: