Ключови фрази


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 20.04.2022 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1192/2021 година


Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Формпласт БГ” ЕООД, [населено място] срещу решение № 34 от 20.01.2021 г. по гр. д. № 2238/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 06.02.2020 г. по т. д. № 195/2019 г. на Монтански окръжен съд. С първоинстанционния акт са уважени предявените от „ММ Политрейд” ЕООД, [населено място] срещу дружеството-касатор обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 79, ал. 1ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 43 598.50 лв. – неизплатен остатък от цената на доставена стока по договор № 54 от 23.01.2019 г. и фактура № [ЕГН] от 23.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 15 499.27 лв. – неустойка за забава върху първата сума за периода от 05.03.2019 г. до 28.10.2019 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Релевирани са оплаквания за това, че: съдът не е обсъдил доводите във въззивната жалба във връзка с непосочване на банковата сметка на ищцовото дружество и за липсата на данни дали лицата, подписали протоколите за приемане на доставените стоки, са оправомощени да действат от името на ответното дружество; за доказани са приети факти, за които не са дадени указания относно разпределението на доказателствената тежест между страните и за липса на ангажирани доказателства; изводът за дължимост на сумата по процесната фактура е необоснован – формиран е само на база осчетоводяването на процесната фактура, т. е. въз основа на косвени доказателства. Подробни съображения са изложени и срещу преценката на съда, че уговорената от страните клауза за неустойка не е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, аргументирана с това, че изводът на съда, че „претендираната от ищеца неустойка е валидна и не се явява средство за несправедливо обогатяване на кредитора е в разрез с формалната логика и събраните по делото доказателства“.
При условията на евентуалност касаторът заявява и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС – по отношение на следните въпроси: „1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни; 2. Следва ли въззивният съд при разпределение на тежестта на доказване да вземе предвид въведените от ответника възражения, като даде изрични указания по същите за ангажиране на съответните доказателства; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях; 4. Противоречи ли на добрите нрави клауза за мораторна неустойка, чиито размер многократно надвишава размера на обичайно дължимата законова лихва за забава, когато кредиторът не твърди да е претърпял каквито и да е вреди от забавеното изпълнение ”.
Като подкрепяща заявеното основание е посочена както задължителна съдебна практика – постановления на Пленума на ВС и тълкувателни решения на ОСГТК на ВКС, така и казуална практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касация – „ММ Политрейд” ЕООД, [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата, обаче, е процесуално допустима само в частта, касаеща иска за присъждане на сумата 43 598.50 лв. по фактура № [ЕГН] от 23.01.2019 г., тъй като същият е с цена над определения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК лимит за търговските дела – 20 000 лв. В останалата част, по отношение на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 15 499.27 лв. – неустойка за забава върху първата сума за периода от 05.03.2019 г. до 28.10.2019 г., жалбата е недопустима, доколкото цената на този иск е под посочения в закона минимален размер.
По касационната жалба в допустимата й част:
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, в т. ч. и от заключението на изслушаната счетоводна експертиза, че: Между страните е сключен договор за периодична продажба с доставка № 54 от 23.01.2019 г., по силата на който ищецът е поел задължение да продаде и достави на ответника пластмасови гранулати, мастербачи и адитиви; След подписването на договора е извършена продажба на полистирол, като стоката е предадена на купувача с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи № 17544 и № 17546 от 23.01.2019 г. в склад на доставчика на неговия адрес в [населено място]; За общата стойност на продадената стока в размер на 47 518.20 лв. с ДДС е издадена фактура № [ЕГН] от 23.01.2019 г., подписана от представители и на двете страни и осчетоводена при всяка от тях; Фактурата е включена в дневника за покупки по ЗДДС и в месечната справка-декларация по ДДС на ответника за м. януари 2019 г., като за нея същият е ползвал и данъчен кредит; На 13.02.2019 г. купувачът е извършил частично плащане по процесната фактура в размер на 3 919.70 лв.
Въззивната инстанция е счела за недоказано направеното от ответника по иска оспорване на протокол № 17546, като е аргументирала този свой извод както с липсата на ангажирани доказателства в подкрепа на оспорването, така и с оглед наличните по делото доказателства – двустранно подписана фактура и счетоводното й отразяване при двете страни. По съображения, че счетоводното записване при ответника представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгоден за него факт, както и потвърждаване на действията по чл. 301 ТЗ, съдът е приел за установена доставката по процесната фактура и възникнало задължение за плащане на исковата сума в размер на 43 598.50 лв.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Въпросите, с които е обосновано допускане на касационния контрол по отношение на въззивното решение в частта по иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, т. е. въпроси № 1 - № 3, не могат да бъдат преценени като отговарящи на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснено и в задължителната съдебна практика – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.1010 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод произтича от обстоятелството, че въпросите са поставени общотеоретично, а не с оглед конкретните мотиви на обжалваното решение. Като цяло, въпросите са основани на твърдението на страната, развито и като оплакване в касационната жалба, за немотивираност на акта, което категорично не отговаря на действителността. В обжалваното решение въззивният съд е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства и е отговорил на всички заявени от страните доводи и възражения, което е в пълно съответствие с изискванията на процесуалния закон и със съдебната практика, в т. ч. и цитираната от касатора. Що се отнася до правилността на изводите, до които съдът е достигнал при обсъждането на доказателствата и по съществото на правния спор, това е предмет на самото касационно обжалване, а не на производството по допускането му.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 34 от 20.01.2021 г. по гр. д. № 2238/2020г. на Софийски апелативен съд в частта по отношение на иска за присъждане на сумата 43 598.50 лв. по фактура № [ЕГН] от 23.01.2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Формпласт БГ” ЕООД, [населено място] срещу решение № 34 от 20.01.2021 г. по гр. д. № 2238/2020г. на Софийски апелативен в частта по отношение на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 15 499.27 лв. – неустойка за забава върху първата сума за периода от 05.03.2019 г. до 28.10.2019 г.

В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, настоящото определение може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчване на препис на страните. В останалата му част – определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: