Р Е Ш Е Н И Е № 28 София,01.03. 2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОНКА ЙОНКОВА с участието на секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 508/2016 г. Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по искове на П. И. П. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗМТА за отмяна на решение № 8765 от 27.08.2014 г. по арбитражно дело № 23964/2012 г. на Арбитражен съд София при С., с което същата е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата 241.80 лв. – задължение по договор за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 10.05.2012 г. – до окончателното й изплащане; сумата 53.31 лв. – мораторна лихва върху първата сума за периода от 24.03.2010 г. до 10.05.2012 г. и сумата 141.50 лв. – разноски по делото. Ищцата моли за отмяна на атакуваното арбитражно решение с твърдението, че е постановено при липса на компетентност на арбитражния съд, доколкото между страните не е сключвано арбитражно споразумение, нито са налице хипотезите на чл. 7, ал. 1, 2 и 3 ЗМТА, както и че е нарушено правото й на участие в арбитражното производство, тъй като не е уведомена за образуването му и не е призовавана за съдебните заседания по него. В исковата молба са изложени съображения и по съществото на правния спор, които се свеждат до отричане дължимостта на присъдената на ответника сума. Ответникът – [фирма], [населено място] – оспорва исковете като недопустими поради подаването им след срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, респ. като неоснователни. Поддържа становище за надлежно връчване на препис от исковата молба и доказателствата на ищцата П. И. П. (ответница по арбитражното дело), както и за наличие на арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, предвид обстоятелството, че същата не е оспорила компетентността на арбитражния съд в предвидения в закона срок. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираните в исковата молба основания и доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на исковете: Исковете са процесуално допустими, тъй като са предявени от надлежна страна и в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Настоящият състав намира за неоснователно направеното от ответника възражение за недопустимост на исковете поради пропускане на установения в закона срок. От заключението на допуснатата съдебно-почеркова експертиза, прието без да е оспорено от страните, се установява, че известие за доставяне № R ИД PS 1734 009DSB L от 12.05.2015 г., с което на ответницата по а. д. № 23964/2012 г. на Арбитражен съд София при С. е изпратен препис от арбитражното решение, не е подписано от същата. С оглед на това, следва да се счете, че не е налице надлежно връчване на преписа, поради което 3-месечният срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА следва да се изчислява не от посочената дата, а от момента на узнаването на акта, който в случая се явява датата на връчване на запорното съобщение до ищцата – 04.12.2015 г., видно от приложеното известие за доставяне № R 5100015745576 на „М&М E.“. Спрямо тази дата, депозираната на 02.02.2016 г. искова молба е подадена в преклузивния законов срок и като такава подлежи на разглеждане по същество. По основателността на исковете: Арбитражното производство, по което е постановено атакуваното арбитражно решение, е образувано по искова молба на [фирма], [населено място] срещу П. И. П. от [населено място]. Уведомление за образуваното арбитражно дело № 23964/2012г., заедно с препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на ответницата по исковете и са връчени на същата на 09.09.2013 г. С оглед обстоятелството, че нито в указания й 7-дневен срок от получаване на преписа от исковата молба, нито по-късно ответницата не е оспорила компетентността на арбитражния съд, решаващият орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 7, ал. 3, пр. 2 ЗМТА и че е компетентен да разгледа спора. Този извод не може да бъде споделен. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗМТА, смята се, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участвува в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража. От посочената разпоредба следва, че за да бъде приложена презумпцията по чл. 7, ал. 3, пр. 2 ЗМТА, е необходимо активно поведение от страна на ответника, свързано с разглеждането на спора по същество, каквото би могло да бъде явяването му в арбитражното заседание, изразяването на становище, ангажирането на доказателства, предявяването на насрещен иск или възражение за прихващане и др., т. е. конклудентни действия, които сочат недвусмислено на съгласието му спорът да бъде разгледан от сезирания арбитражен съд. Само по себе си, уведомяването на ответника за образуваното арбитражно дело и получаването на препис от исковата молба и доказателствата не е достатъчно, за да се счете, че е налице арбитражно споразумение по смисъла на цитираната норма. Неоснователно в тази връзка е позоваването от страна на [фирма] на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗМТА, възпроизведена дословно и в разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Правилника на арбитражния съд, постановил атакуваното решение, че възражението за некомпетентност трябва да бъде направено най-късно в отговора на исковата молба. Установената в тази норма преклузия за оспорване на компетентността на арбитража намира приложение единствено в хипотезата на сключено между страните арбитражно споразумение – извод, който следва от тълкуването на същата с оглед нормите на чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 19, ал. 2 ЗМТА. В случая, предвид обстоятелството, че единственото процесуално действие от страна на ответницата в арбитражното производство (настояща ищца) е получаването на препис от исковата молба и доказателствата, изводът на арбитражния съд, че е налице арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7, ал. 3, пр. 2 ЗМТА е незаконосъобразен. Ето защо, постановеното от него решение подлежи на отмяна на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА. Що се отнася другото поддържано основание – това по чл. 47, т. 4 ЗМТА, същото е недоказано. От заключението на изслушаната по настоящото дело почеркова експертиза се установява, че разписката от 09.09.2013 г., с която са връчени преписи от исковата молба и доказателствата, е подписана лично от ответницата П. И. П.. Поради това не може да се счете, че същата, че е лишена от възможността за участие в арбитражното производство. С оглед изложените съображения, атакуваното арбитражно решение следва да бъде отменено само на основанието по чл. 47, т. 2 ЗМТА. По отношение заявеното в писмената защита на ищцата твърдение за нищожност на арбитражното решение, обосновано с приетото изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж, настоящият състав намира, че не следва да се произнася, предвид обстоятелството, че към датата на приключване на устните състезания посоченото изменение не е влязло в сила. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът по касация следва да заплати на ищцата направените по делото разноски, включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира, обаче за основателно възражението на ответника по исковете за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените по същото процесуални действия, заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. се явява прекомерно и следва да бъде намалено до предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 300 лв. Или, общо дължимите на ищцата разноски възлизат на сумата 550 лв., в която се включват: 50 лв. – държавна такса, 200 лв. – възнаграждение за вещо лице и 300 лв. – адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 8765 от 27.08.2014 г. по арбитражно дело № 23964/2012 г. на Арбитражен съд София при С.. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на П. И. П. от [населено място], [улица], направените по делото разноски в размер на сумата 550 (петстотин и петдесет) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: