О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 587 София, 02.08.2010 г.               Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА             ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА               ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА     при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова ч. т. дело № 508/2010 г.   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.   Образувано е по частна касационна жалба от Б. П. З. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. С от АК – гр. В., срещу определение № 137 от 19.03.2010 г. по ч. т. дело № 107/2010 г. на Варненски апелативен съд. Със същото се потвърждава определение № 2* от 19.11.2009 г. на Окръжен съд гр. В., с което на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратено производството по т. д. № 1 203/2009 г., поради неизпълнени указания за отстраняване на недостатъци на искова молба във връзка с уточняване на заявените искове и непредставяне на доказателства за внасяне на държавна такса в размер на 4 % върху цената на същите. Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, както и потвърденото с него прекратително определение и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове. Ответниците по частната касационна жалба – М. на р. р. и благоустройство на РБългария, „А” ЕА. гр. Б. настоящия момент АД) и С. С. Г. от гр. Б. не ангажират становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск от Б. П. З. от гр. В. лично и в качеството му на едноличен търговец „Б” гр. В. срещу М. на р. р. и благоустройство на РБългария, „А” ЕА. гр. Б. настоящия момент АД) и С. С. Г. от гр. Б.. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за вреди, нанесени на предприятието му от Г. , който го е изнудвал, за да нареди плащане на продажната цена на „Е” с фабричен № 1* по договор за покупко- продажба от 11.01.1999 г., а багерът не се владеел на основание годно да направи собственик „А” ЕА. (сега АД) гр. Б.. С определение № 2 183/01.10.2009 г. ВОС е оставил без движение исковата молба с указания да представи препис от същата за ответниците, да посочи адреси за призоваване, ако претендира определена сума – същата да се посочи по размер, а ако се касае за периодично вземане или лихва – да посочи освен размера и периода, да внесе държавна такса в размер на 4% върху материалния интерес, да се посочи откъде произтича вземането му срещу всеки един от ответниците. В изпълнение на дадените указания е постъпила молба от ищеца с вх. № 34 863/20.10.2009 г., в която сочи, че искът му срещу МРРБ е за 1 000 лв. на ден, считано от 15.09.1999 г. за това, че е допуснало да се използва фирмата и статута на „А” ЕА. гр. Б. от частни лица – общ размер около 3 650 000 лв., както и лихви за периода. За сумата от 3 650 000 лв. е и искът му срещу „А” ЕА. (сега АД” гр. Б. за незаконно владение на багера само и единствено на една макар и по късно уговорка за наем.точнено е, че искът срещу „А” ЕА. (сега АД” гр. Б. е главен, а този срещу МРРБ е евентуален. Претенцията срещу С. Г. е за сумата от 100 000 лв. за това, че е принудил ищеца да му даде пари на 16.09.1999 г. и за 200 000 лв. за това, че до 15.09.1999 г. не е наредил плащане на продажната цена, както и 4 000 лв. по изпълнително дело № 1 069/2009 г. на РСВ, по което е наложено запор на лично имущество на З. , за да се заплати охрана на СОТ, която е поставена във връзка с изнудването. С определение от 21.10.2009 г. Варненският окръжен съд е дал указания на ищеца за нови уточнения, които вече касаят основателността на исковете и се отнасят до съществото на спора. В молба с вх. № 3* от 16.11.2009 г. ищецът е изложил доводите и твърденията си. Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото с определение № 2* от 19.11.2009 г. по съображения, че не са отстранени нередовностите на исковата молба и не е внесена дължимата държавна такса. Приел е за неоснователно искането на ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса, тъй като не е представена от З. декларация съобразно изискванията на закона. Прекратителното определение е обжалвано пред ВАпС, който с определение № 137 от 19.03.2010 г. по ч. т. дело № 107/2010 г. го е потвърдил. Жалбоподателят не е конкретизирал изрично материалноправният или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд. От данните по делото е видно, че процесуалноправният въпрос е свързан с отстраняване на констатирани нередовности на постъпила искова молба, при изрично дадени от съда указания във връзка с уточняване на претенцията, предмет на предявените искове и приложението на чл. 129, ал. 5 от ГПК. Настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като Варненският апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, от който зависи изхода на делото. С оглед данните по делото, налице е основание за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като даденият в обжалваното определение отговор по приложението на чл. 129 от ГПК е решаван противоречиво от съдилищата. Частната касационна жалба е основателна. Първоинстанционният съд е констатирал нередовности на подадената искова молба, с оглед на което е дал указания на ищеца /жалбоподател в настоящото производство/ за тяхното отстраняване. От приложената молба от 20.10.2009 г. е видно, че същите са изпълнени от ищеца, като са уточнени претенциите по размер и основание срещу всеки един от ответниците. Повторно дадените такива с определение от 21.10.2009 г. на ВОС касаят основателността на предявените искове и се отнасят до съществото на спора, но въпреки това същите са отстранени с молба от 16.11.2009 г. Преценката на уточненията от съда не е свързана с допустимостта на предявените искове, а с евентуалното уважаване или отхвърляне на същите, с оглед на което неправилно ВОС е приел, че в тази част указанията му не са изпълнени. Ищецът е направил искане да бъде освободен от внасяне на дължимата ДТ (с молбата от 16.11.2009 г.), по което липсва резултат, тъй като ВОС не се е произнесъл по тази молба. При тези фактически данни, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение счита, че определението на Варненския апелативен съд, както и потвърденото с него прекратително определение на ОС гр. В. следва да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за извършване на следващите процесуални действия по предявените искове, включително и произнасяне по въпроса за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд гр. В.. М. от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение     О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ определение № 137 от 19.03.2010 г. по ч. т. дело № 107/2010 г. на Варненски апелативен съд, както и потвърденото с него определение № 2* от 19.11.2009 г. на Окръжен съд гр. В. по т. д. № 1 203/2009 г. ВРЪЩА делото на Окръжен съд гр. В. за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: