2 гр. д. № 357/2012 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 427 София, 28.12.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 357/2012 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 680 от 03.08.2012 г. на основание чл. 288 ГПК по жалба на [фирма], [населено място] е допусната касационна проверка на решение от 25.11.2011 г. по гр. д. № 384/2011 г. на Ямболски окръжен съд, по въпросите за допустимостта на решението, в частта, с която е отхвърлен ревандикационен иск за съоръженията, монтирани в сградата назовавана пароцентрала, както и по разрешените материалноправни въпроси за това дали с факта на трайното прикрепване на движими вещи към недвижима вещ, те стават части от недвижимата по предназначени и вложилият средства в чужда сграда за пристрояване, надстрояване и оборудване става ли собственик на сградата на основание чл. 94 ЗС. Касационните доводи са за необоснованост на решението и неправилно прилагане на материалния закон. Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. С решение от 25.11.2011 г. по гр. д. № 384/2011 г. Ямболски окръжен съд е потвърдил решение от 10.06.2011 г. по гр. д. № 316/2010 г. на Ямболски РС, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] ревандикационен иск за парова централа, построена в имот с идентиф. № 87374.513.11, състояща се от сгради с идентиф. № № 87374.513.11.3 със застроена площ от 123 кв. м., № 87374.513.11.4 със застроена площ от 45 кв. м. и с № 87374.513.11.5 със застроена площ от 65 кв. м., както и на машини и съоръжения: 4 бр. парни котли, от които 3 бр. П.-6.5, производство 1990 г., и 1 бр. П.-4, произведен 1981 г., горивни уредби марка „М. Г500ГЗБ и „М.” Г350ГЗБ, включващи горелка, газорегулаторна линия, пулт за управление и пресостати. Касационният довод за недопустимост на решението в частта, с която е отхвърлен иск и за съоръженията, монтирани в сградата, назовавана пароцентрала, е основателен. С исковата молба се иска ревандикиране на пароцентрала, застроена на площ от 490 кв. м., която е разположена в имота с идентиф. № 87374.513.11 по кадастралната карта (КК) на [населено място], „Индустриална зона”. С молба за уточняване на исковата молба от 28.12.2009 г. (л. 125 от т. д. № 34/2009 г.) е конкретизирано, че искът е за ревандикация на парова централа, построена в посочения по-горе имот, която в КК на [населено място] е заснета като три сгради с предназначение: ”друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатори: № 87374.513.11.3 със застроена площ от 123 кв. м., № 87374.513.11.4 със застроена площ от 45 кв. м. и № 87374.513.11.5. застроена площ от 65 кв. м. При така заявените обстоятелства и петитум и при установеното по делото, че след построяване на сградата от касатора, тя е оборудвана със съоръженията за да функционира като пароцентрала, които са доставени от ответника по иска на основание сключен с него лизингов договор, прекратен поради неизпълнение от страна на лизингополучателя, необосновано е прието, че предмет на иска е и оборудването. Решението в тази част е недопустимо, тъй като е постановено извън заявения петитум, поради което следва да бъде обезсилено. Изводите за неоснователност на ревандикационния иск за сградата са необосновани и направени при неправилно прилагане на материалния закон. От фактическа страна е установено, че в изпълнение на сключен договор през м. 02.1995 г. с [фирма], [населено място] за изграждане на пароцентрала, в имота на касатора, е извършено преустройство на собствената му сграда – цветна леярна, чрез пристрояване в западна посока и надстрояване, което обхваща южната част на сградата „вагрянка” (л. 41 – идеен проект). В строителните книжа като инвеститор е посочен касатора. С приета счетоводна експертиза пред първоинстанционния съд е установено, че в счетоводните документи на касатора са остойностени разходи по строителство включително и закупуване на материали в размер общо на сумата 19 008 495.92 неден. лева. От тази сума са направени плащания по договори за извършване на строителни работи на [фирма] в размер на 4 038 202.98 нед. лв. и на „П.” Я. р зармер на 3 904 000.00 нед. лв. В тази сума не се включват плащанията направени през 1997 и 1998 г. С приета от въззивния съд счетоводна експертиза е установено, че първоначалното за изграждане на обекта парова централа на „П.” Я. е платена сумата 1 977 995.96 ст. лв. , а през 1997 , 1998 г. допълнително са усвоени суми : платени в брой 1 887 659.36 лв. и платени по банков път – 14 676 345.00 лв. За доставката и монтажа на съоръженията за пароцентралата касаторът е сключил на 24.03.1995 г. договор за лизинг с „О. И.”, [населено място], задълженията по който не е обслужвал поради липса на средства. Обектът е пуснат в експлоатация на 15.01.1997 г. Издадено е и разрешение за ползване № 30 от 22.05.1997 г. На 02.01.2002 г. между „О. И.”, [населено място] и [фирма], [населено място] е сключен договор за продажба на парично вземане, с който вземането на лизингодателя към касатора е прехвърлено на „Я. 92”, [населено място]. Последвало е прекратяване на договора за лизинг като е записано, че цесионера е …”запазил правото на собственост върху паровата централа”. През 2002 г. касаторът е продал на [фирма], [населено място] правото на собственост върху имот с идентиф. № 87374.513.11, с площ от 5 760 кв. м., в който се намира построената пароцентрала. Договорът е обективиран в нот. акт № 30, т. І , нот. д. № 26/2002 г. и има за предмет дворно място, съставляващо УПИ VІІІ в кв. 162 по действалия тогава план на [населено място], Индустриална зона. Въз основа на така установените факти съдът е намерил, че паровата централа, представлява съвкупност от сграда и съоръжения и носител на правото на собственост за нея е [фирма] [населено място], който е правоприемник на цесионера. С приета от съда техническата експертиза ( л. 378, т. І, по гр. д. № 316/10 г.) е установено, че пароцентралата представлява съвкупност от едноетажна сграда и монтирано в нея технологично оборудване. Сградата е трайно прикрепена към земята и по смисъла на строителните правила и норми е самостоятелен обект на правото на собственост. Такова е и технологичното оборудване, тъй като то може да бъде демонтирано. След анализ на доказателства в тяхната съвкупност съдът е приел по отношение на оборудването, което съставлява съвкупност от машини и съоръжения, че след като не са изпълнени условията на лизинговия договор, правото на собственост за него е останало в лизингодателя, а след цедирането на вземането по този договор, в цесионера. По отношение на сградата, е направил извод, че тя е станала собственост на приобретателя на земята на основание чл. 94 ЗС, тъй като извършеното от ответникът по иска монтиране на съоръжения за парна централа в сградата, представлява „преработване” по смисъла на чл. 94 ЗС, в резултат на което е възникнал нов обект на правото на собственост. Нормата на чл. 94 ЗС е приложена неправилно. Съдът не е съобразил установения по делото факт, че оборудването на сградата се състои от съвкупност от машини и съоръжения, които са монтирани след като сградата е била завършена и могат да бъдат демонтира, както и че те могат да съществуват самостоятелно. Нормата на чл. 94 ЗС регламентира правото на собственост по отношение на вещ, която е възникнала в резултат на изработването й от чужди материали. В случая в сграда, собственост на касатора, е монтирано оборудване за пароцентрала, собственост на лизингодателя. В резултат на монтирането на оборудването за пароцентрала в сградата е образувано едно цяло, с цел да функционира като стопански обект „пароцентрала”. Установено е, че оборудването може да се отдели от сградата без значително повреждане, поради което всеки един от собствениците е запазил правото на собственост върху своята вещ (собственикът на сградата е запазил това право, както и собственикът на оборудването е останал носител на правото на собственост върху съвкупността от машини и съоръжения). Съобразно това лизингодателят не е придобил правото на собственост върху сградата по силата на преработване. Не е придобил това право и на основание приращение - чл. 97 ЗС. Правото на собственост върху сградата не е придобито и на основание сключения договор за продажба през 2002 г. между касатора и [фирма] [населено място] за имот с идентиф. № 87374.513.11, с площ от 5 760 кв. м., в който се намира построената пароцентрала. Договорът е обективиран в нот. акт № 30, т. І, нот. д. № 26/2002 г. и има за предмет дворно място, съставляващо УПИ VІІІ в кв. .. по действалия тогава план на [населено място], Индустриална зона. В договора не е отразено, че продавачът запазва правото на собственост върху построената в имота сграда. Направеният от съда извод, че поради това купувачът на имота е станал собственик и на сградата на основание приращение е неоснователен и не кореспондира с доказателствата по делото. Продажбата на терена е извършена след взето решение на съвета на директорите на [фирма] по протокол от 14.02.2001 г., в който е отразено, че решението се взема за продажба на парцел с площ от 5760 кв. м. Решение за закупуване на парцела, в който е построена пароцентралата, е взето и от съвета на директорите на [фирма] [населено място] на 18.12.2001 г., отразено в т. 2 от протокола. В т. 1 от същия протокол е отразено, че се взема решение за подписване на договор за цесия с лизингодадетял „О.”с цел възмездно придобиване на вземането на лизингодателя, което той има срещу [фирма], произтичащо от договор за : …” оборудване и готов строителен продукт”. В изпълнение на взетите решения за придобиване на терена, върху който е построена пароцентралата, е сключен договора за покупко-продажба, в който като предмет е описан само терена. Уговорената и платена цена е в размер на данъчната оценка на имота – 25 920 лв. Съпоставена тази сума със стойността на сградата (без оборудването в нея) обосновава извод, че страните по договора са формирали воля за разпореждане само с терена, в който е построена сградата и тази воля са обективирали в съставения нот. акт. Косвен аргумент за това е и установеното от разменената между тях кореспонденция, съгласно която ответникът и [фирма], са считали че правото на собственост върху сградата е преминало в лизингодателя на основание договора за лизинг и заплащане на част от строителните работи от лизингодателя, вместо от инвеститора на сградата. С договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Предмет на сключения между страните договор е доставка и монтиране на оборудване за пароцентрала. Поради неизпълнението му, правото на собственост върху машините и съоръженията е останало в имуществената сфера на лизингодателя. Договорът не е имал за предмет строителство на сградата. Сградата е възникнала в резултат на пристрояване и надстрояване на съществуваща сграда, собственост на касатора. Той не е учредявал право на строеж за нея, поради което след построяването й е станала собственост на собственика на терена по силата на приращението. Плащането на парични задължения, произтичащи от изпълнението на строителни работи от трето лице, вместо от собственика на терена и инвеститор на обекта, е породило облигационно задължение, но няма вещноправни последици. Направените от окръжния съд изводи в обратен смисъл са необосновани и не съответстват на установените правопораждащи факти по делото. Това е основание по чл. 281, т. 3 във вр. с чл. 293, ал. 2 ГПК за отмяна на въззивното решение. Тъй като спора е изяснен от фактическа страна и не се налага извършване на други съдопроизводствени действия ще бъде постановено решение по съществото на спора, с което предявеният иск ще бъде уважен по изложените по-горе съображения. Водим от горното Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение от 25.11.2011 г. по гр. д. № 384/2011 г. на Ямболски окръжен съд и потвърденото с него решение от 10.06.2011 г. по гр. д. № 316/2010 г. на Ямболски РС в частта, с която е отхвърлен предявен от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] установителен иск за собственост на машини и съоръжения: 4 бр. парни котли, от които 3 бр. П.-6.5, производство 1990 г., и 1 бр. П.-4, произведен 1981 г.; горивни уредби марка „Метеор” Г500ГЗБ и „М.” Г350ГЗБ, включващи горелка, газорегулаторна линия, пулт за управление и пресостати, като недопустимо ОТМЕНЯВА решение от 25.11.2011 г. по гр. д. № 384/2011 г. на Ямболски окръжен съд и потвърденото с него решение от 10.06.2011 г. по гр. д. № 316/2010 г. на Ямболски РС, в частта, с която е отхвърлен иска за собственост на сграда с предназначение парова централа, построена в имот с идентификатор № 87374.513.11 по КК на [населено място] и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма], [населено място], че [фирма], [населено място] е собственик на сграда, с предназначение парова централа, намираща се в имот с идентификатор № 87374.513.11 и състояща се от сгради с идентификатори: № 87374.513.11.3 със застроена площ от 123 кв. м., № 87374.513.11.4 със застроена площ от 45 кв. м. и № 87374.513.11.5 със застроена площ от 65 кв. м., ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: