Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * нередовност на исковата молба * дължимо обезщетение


Р Е Ш Е Н И Е

№ 110

София, 22.07.2014 година


В ИМЕТО НА НАРОДА





Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

с участието на секретаря Албена Рибарска, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5367/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. Т. И., чрез пълномощника й адв. М. Т. срещу решение №1035/17.05.2013 г. по гр.д.№ 812/ 2013 г. на Варненския окръжен съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения по чл.281 т.3 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното решение.
Ответниците по касационната жалба Х. В. Х. и И. П. Х. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника им адв.Д. Б., я оспорват.
С определение № 1280/19.12.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради вероятна нередовност на исковата молба.
По делото ВКС, състав на ІІІ г.о.констатира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 5256/13.12.2012 г. по гр.д.№4802/2011 г. на Варненския районен съд, Х състав, с което е отхвърлен предявеният от касаторката иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 21 000 лв.,представляваща половината от дължимото месечно обезщетение в размер на 700 лв. за периода 29.03.2006 г.-29.03.2011 г., за ползването на вилна сграда, намираща се в [населено място], на посочен адрес, състояща се от сутерен с площ 46,32 кв.м., първи жилищен етаж с площ 60,59 кв.м.,състоящ се от две спални,дневна, кухненска ниша със столова, баня и тоалетна, втори жилищен етаж с площ 42,07 кв.м.,състоящ се от две спални, баня и тоалетна и коридор с дрешник, построена в парцел ІV-1213 кв.32,състоящ се от 700 кв.м. по плана на „вилна зона”, подр.Е., ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Въззивният съд е приел, че касаторката е собственица на ½ ид.част от описания имот. С влязло в сила решение по друго дело, е допусната делбата му при равни дялове между нея и бившия й съпруг В. Х. В. - син на ответниците,който не е страна по настоящия спор.Приел е, че те заедно със своя син, който ги е допуснал в имота, ползват неговата част. Направил е извод, че с оглед изложените в исковата молба факти претенцията следва да се квалифицира по чл.59 ЗЗД и че отговорност по този ред за ответниците не може да възникне,тъй като ползват имота заедно със съсобственик.Приел е, че е налице упражняване на фактическа власт върху целия съсобствен имот от единия съсобственик по смисъла на чл.31 ал.2 ЗС и че е ирелевантно дали ползващият съсобственик си служи с вещта чрез непосредствени свои действия или чрез трето лице, на което я е предоставил безвъзмездно. Счел е, че касаторката следва да защити правата си с иск по чл.31 ал.2 ЗС, като частен случай на предявения иск по чл. 59 ЗЗД, който се явява неоснователен.
В исковата молба касаторката твърди, че с нот.акт №7/1996 г. като собственици на процесния имот се легитимират тя и бившия й съпруг В. Х. В..Бракът й с него е прекратен на 31.12.2004 г. С влязло в сила решение по посочено гр.дело е допуснато извършването на съдебна делба на имота при равни дялове между тях.Страни в процеса били и ответниците-негови родители, като искът за делба по отношение на тях е отхвърлен.От края на 1989 г . ответниците ползват имота без правно основание и без да й заплащат обезщетение. След прекратяването на брака имотът се ползва неоснователно и постоянно за живеене от ответниците, а касаторката е лишена от тази възможност. Претендира обезщетение за ползата от която е лишена, съответно на правото й на собственост за периода 29.03.2006 г.-29.03.2011 г. в размер на исковата сума .
ВКС, ІІІ г.о. намира, че съдилищата са се произнесли по нередовна искова молба, поради непълно изложение в обстоятелствената й част на релевантните за спора обстоятелства , на които се основава искът. Не са въведени необходимите факти , от които да се изясни в пълен обем поведението на ответниците, а така също и на техния син.От изложението не става ясно, как и от кого са допуснати те в имота по време на брака на касаторката с бившия й съпруг,особено като се има пред вид участието им в делбеното дело и вероятната им претенция относно правото на собственост върху него.Не е посочено как точно тя е лишена от ползването на имота ,как и от кого, преди или след развода е станало отстраняването й от него.С оглед твърдяното материално правоотношение между съсобственици следва да се уточни какво е поведението на бившия съпруг- какво е отношението му към ползването , което ответниците осъществяват, дали е с негово съгласие или въпреки съгласието му, дали е съвместно с него или не.
Редовността на сезирането изисква ищецът да изложи достатъчно обстоятелства, така че от съдържанието на исковата молба да е възможно да се изведе фактическия състав на предявения иск .В случая е било необходимо заявяване на твърдения относно посочените факти с оглед отграничаване дали е предявен такъв по чл. 59 ЗЗД или по чл.31 ал.2 ЗС . От изложеното в исковата молба е невъзможно да се прецени кой е предявеният иск. Квалифицирането му е обусловено не от твърденията и признанията на ответната страна и представените по делото доказателства, а от твърденията, съдържащи се в исковата молба.Следва в съответствие с постановките на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 ОСГТК- т.5 и ТР № 1/17.07.2001 г. по гр.д.№1/2001 г. ОСГК –т.4 решението на окръжния съд да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се проведе производство по чл. 129 ал.2 ГПК , с оглед попълване на обстоятелствената част на исковата молба. В зависимост от заявеното от касаторката въззивният съд ще направи преценка за правната квалификация на предявения иск, а така също и за пасивната легитимация по него в светлината на разрешенията по ТР № 7 /02.11.2012 г. по тълк.д.№7/2012 г. ОСГК .

При повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по искането на касаторката за разноски в настоящото производство, съгласно чл.294 ал.2 ГПК.
По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение №1035/17.05.2013 г. по гр.д.№812/2013 г. на Варненския окръжен съд .
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: