Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
Гр.София, 23.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2048 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго Про продажби“АД срещу решение №.244/21.04.20 по г.д.№.1054/19 на ОС Велико Търново – с което е потвърдено реш.№.1329/25.10.19 по г.д.№.701/19 на РС Велико Търново за уважаване на предявения срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК - за признаване за установено, че Г. Ш. не му дължи корекционна сума в размер на 12929,46лв. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на претенцията ведно с присъждане на разноски.
Ответната страна Г. И. Ш. оспорва жалбата.
С определение №.739/4.11.20 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос „при установено софтуеърно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?“.
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск за основателен, тъй като ответникът не е доказал фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането и неговия размер. Посочил е, че в тежест на дружеството е било да установи, че в резултат на извършена проверка на процесния електромер и при спазване на правилата на ПИКЕЕ законосъобразно е корегирана сметка на ищцата, респективно правилно е начислена процесната сума, предмет на иска. Позовал се е на разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЗ, където е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и /или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до тези средства данни. Посочил е, че по силата на законовата делегация на чл.83 ал.2 вр. с чл.83 ал.1 т.4-6 вр. с чл.21 т.3 ЗЕ с реш. на КЕВР са приети такива правила - ПИКЕЕ, в сила от 16.11.13. С решение по адм.д.№.2385/16 на ВАС, в сила на 6.02.17, обаче, разпоредбите на ПКЕЕ са отменени с изкл. на чл.48-чл.51, а впоследствие с влязло в сила на 23.11.18 реш. по адмд.№.3879/17 на ВАС са отменени и разпоредбите на чл.48-чл.51; предвид изложеното облигационните отношения между страните към момента на извършване на проверката са регулирани от ОУ, одобрени с реш.№.ОУ-061/7.11.07 ДКЕВР. Формиран е извод, че при тези обстоятелства ответникът не установява по категоричен начин наличието на годно основание за извършване на корекцията; не се доказва и, че има реално потребена ел.енергия за конкретния период, чието заплащане се дължи от абоната. С оглед на изложеното и при препращане към мотивите на първата инстанция, отрицателният установителен иск е намерен за основателен.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, вече е налице установена практика, включваща освен посочените реш. №150/26.06.19 по г.д.№.4160/18, ІІІ ГО, реш.№.124/18.06.19 по г.д.№.2991/ 18, ІІІ ГО, реш.№.21/01.03.17 по г.д.№.50417/16, I ГО, още и реш.№160/ 31.12.20 по г.д.№.1174/20, ІV ГО, реш. по г.д.№.169/20, ІV ГО, реш.№.107/ 26.11.20 по г.д.№.1096/20, ІІІ ГО, реш. по г.д.№.1553/20, ІV ГО, реш. по г.д.№.4124/19, ІІІ ГО, реш.№.216/13.01.21 по г.д.№.989/20, ІV ГО, реш.№.47/ 09.03.21 по г.д.№.2299/20, ІІІ ГО - която настоящият съдебен състав споделя. В решенията е прието, че и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г. е допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер; това разрешение, поради принципното му сходство, следва да намери приложение и в настоящата хипотеза, при която са отменени ПИКЕЕ от 2013г. с изключение на чл.48 - чл.51 и липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител; разрешението произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия; според общата норма на чл.183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/16, в сила от 14.02.17 и № 3879/17г., в сила от 23.11.18/, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /реш.№.97/28.07.15 по т.д.№.877/14, І ТО, реш.№115/20.05.15 по г.д.№.4907/14, ІV ГО, реш. №.19/21.02.14 по т.д.№.14/13, ІІ ТО, реш.№.228/10.09.12 по г.д.№.311/11, ІV ГО, реш.№.487/29.11.12 по г.д.№.1750/11, ІV ГО и др./ при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл.183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл.47 – чл.51 ПИКЕЕ от 2013г. С оглед специфичния характер на процесната движима вещ-електрическа енергия и повторяемостта на периодичната престация на крайния снабдител, законодателят е уредил специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент. Съгласно чл.120 ЗЕ нейното отчитане е със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. В съдебния процес за дължимостта на стойността на потребена електрическа енергия доставчикът следва да установи действително доставеното количество електроенергия за съответния период, чиято продажна цена купувачът дължи да заплати. Това е необходимо включително и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно, в който случай следва да се съберат данни и за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, както и дали е възможно за съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване в рамките на процесния период. В този смисъл, при неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия, крайният клиент дължи заплащане на реално доставеното му количество електрическа енергия през съответния период /аргумент чл.200 ал.2 ЗЗД/.
По касационната жалба:
В разглеждания случай е безспорно, че между страните по делото, в това число за предявения период, съществува облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия при Общи условия относно процесния обект - по което ищцата, като краен клиент, който „купува“ ел.енергия, е „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на т.41б б.“а“ ДР ЗЕ, а ответникът – краен снабдител, доставчик на ел.енергия. Изводите на въззивния съд за липса на специална нормативна уредба за остойностяване на потреблението и липса на доказателства за реално такова на посоченото в скрития тарифен регистър на СТИ количество електрическа енергия са неправилни съобразно изложеното по-горе в отговора на правния въпрос и с оглед събраните по делото доказателства. При отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел.енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл.183 ЗЗД. От резултатите на метрологичната експертиза-извършена след съставяне на съответен констативен протокол и демонтиране на електромера, се установява, че липсва механичен дефект на средството за техническо измерване; при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4.-068548,3kWh, която не е визуализирана на дисплея; електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия; не съответства на техническите характеристики. Тези изводи са преповторени в заключението на вещото лице, което, обаче, не дава отговор на въпроса на какво се дължи наличието на показания в регистъра на тарифа Т4, респективно дали начинът, по който е осъществено неправомерното софтуерно вмешателство в програмата на електромера, е възможно да бъде резултат от грешка при отчитането на количество електрическа енергия, която не се дължи на волево човешко поведение. При направените оплаквания в жалбата за неправилност и необоснованост на решението и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в правомощията на въззивната инстанция е било да констатира непълнотата в заключението на техническата експертиза и да допусне назначаване на допълнителна такава с участие на вещо лице софтуерен специалист в хипотезата на чл.201 ГПК с цел изясняване на релевантните за спора факти - в който смисъл са и задължителните указания в т.3 от Тълкувателно решение №.1 от 9.12.13г. на ОСГТК на ВКС. Като не е направил това, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е обусловило непълнота на доказателствата и неизясняване в пълнота на правния спор и съответно е довело и до необоснованост на акта. Предвид изложеното въззивното решение трябва да се отмени на основание чл.281 т.3 ГПК, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При новото гледане следва да бъде изслушано ново заключение на вещи лица. Въззивният съд следва да допусне комплексна техническа експертиза - с участие освен на инженер, и на вещо лице софтуерен специалист /какъвто е искан още с отговора на исковата молба/ със задачи, посочени в отговора на исковата молба, както и със следните допълнителни такива: осъществено ли е неправомерно софтуеърно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано ново, в случая да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение; преминала ли е реално отчетената в тарифа Т4 електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ "външна намеса в тарифната схема" на СТИ и какво означава записът в същия протокол "електромерът не съответства на техническите характеристики"; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта СТИ, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й, т. е. за период от една година.
С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №.244/21.04.20 по г.д.№.1054/19 на ОС Велико Търново.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: