Р Е Ш Е Н И Е № 26 София, 09.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 21.02.2012 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 1227 /2011 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молбата на ТД [фирма], със седалище [населено място] дол за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, ТК № 582 от 27. 07.2007 год., по т.д.№ 247/ 2007 год., с което е оставено в сила решението на Варненския окръжен съд № 502 от 24.11.2006 год., по в.гр.д.№ 320/2006 год. и е уважен предявения от Д. И. В. срещу молителя, като ответник в инстанционното производство, конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Искането си за отмяна, основано на чл.303, ал.1,т.1 ГПК, молителят е аргументирал с наличие на новооткрито обстоятелство, материализирано в приложено с молбата писмено доказателство- писмо изх. № 802-234 от 25. 05.2011год. на [фирма], което, според твърденията му съдържащи се в обстоятелствената част на молбата за отмяна, е от съществено значение за изхода на делото и е съществувало до постановяване на решението, но не е могло да му бъде известно въпреки положената от него дължима процесуална грижа при разглеждане на спора в инстанционното производство, предвид договорения между съконтрахентите по предварителния договор начин на плащане. Ответната по молбата страна не е заявила становище по реда на чл.306, ал.3 ГПК, но в с.з. от 21.02.2012 год., чрез пълномощника си - адв. Д. П., с молба вх.№ 1668/15.02.2012 год. писмено е възразила по основателността на въведеното отменително основание, прилагайки и удостоверение с изх.№ 802-402/26.10.2011 год., издадено също от [фирма], но противостоящо по съдържание на представеното от молителя писмено доказателство. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 ГПК, намира: С определение от 30.12.2011год., постановено по горепосоченото дело молбата за отмяна на ТД [фирма], [населено място] дол с вх.№ 22610 / 26.08.2011 год. е приета за процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съгласно последователната практика на ВКС отмяна по чл.231, б.”а” ГПК/ отм./, чийто аналог е чл.303, ал.1, т.1 от действащия ГПК, се допуска само тогава, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство, съществували при висящността на спора в инстанционното производство, но които не са могли да бъдат известни на страната, въпреки положената от нея дължима процесуална грижа да охрани интересите си, или ако са и били известни, дори твърдени от последната, то е съществувала обективна невъзможност за установяването им при разглеждане на делото в редовните съдебни инстанции. Същевременно според ТР № 138/01.12.1967 год. на ОСГК на ВС новооткрито обстоятелство, което дава основание за отмяна на влязло в сила решение, може да бъде установено и с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, но и в двата случая този документ удостоверява факти от действителността- доказателствени или юридически, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на съдебния акт, но за да настъпят предвидените в закона и целени от молителя правни последици е необходимо също така новооткрито обстоятелство или писмено доказателство да е от съществено значение за крайния изход по спора. Последното означава, че самото му съществуване следва да е достатъчно, за да обоснове друг правен резултат по делото, какъвто процесният случай не е. Соченото от молителя обстоятелство, обективирано в приложеното с молбата писмено доказателство - писмо изх.№ 802-234/25.05.2011 год. на [фирма] не само няма характер на новооткрито по вложения от законодателя в чл.303, ал.1, т.1 ГПК смисъл, но е и без значение за крайния изход от спора, поради следното: За да остави в сила въззивното решение на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Варненския районен съд по гр.д.№ 8763/2003 год. за обявяване сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот и строителство на магазин № 3, находящ се в партерния етаж на новострояща се жилищна сграда, в [населено място], [улица], подробно индивидуализиран и с уговорена продажна цена в размер на левовата равностойност на 22 500 щ.д. съставът на ВКС, ТК е споделил като основани на закона и доказателствения материал по делото изводите на решаващата инстанция, че всички елементи от фактическия състав на чл.19, ал.3 ЗЗД са осъществени, отричайки, при така събраните по делото доказателства, да е основателно въведеното с касационната жалба от ответника, настоящ молител, възражение за разваляне на съществуващата облигационна връзка с купувача в значително по- ранен от датата на исковата молба на последния, момент. При обосноваване основателността на предявената конститутивна искова претенция и надлежно упражнено потестативно право от страна на ищеца, решаващият съд се е позовал и на извършеното от същия, в изпълнение задълженията му на купувач по предварителния договор, плащане на уговорената покупна цена, съобразно установения между съконтрахентите график на отделните вноски, като е счел, че с превода на сумата от 22 876 лв. по сметка в [фирма], клон –В. със съгласие тази сума да бъде изплатена на продавача при посочените в „Съгласие за незабавно инкасо” условия- представяне на нотариален акт за прехвърлено право на строеж на наредителя Д.В., той се явява изправна страна по договора и твърдяната от насрещната страна забава, освен, че е ирелевантна отсъства. Следователно съдържанието на приложения с молбата за отмяна официален документ, в който поддържаното от молителя новооткрито обстоятелство е материализирано и според който „въпросната сума по решение № 582/27.07.2007 год. на ВКС по т.д.№ 247/2007 год. към датата на направеното от адв. Н. К. писмено запитване – 19.05.2011 год. не е налична по сметка IBAN BG 29 BPBI 79454083502701 с титуляр Д. И. В.” дори и да опровергава приетата в инстанционното производство фактическа обстановка за осъществено от купувача плащане на четирите дължими вноски на падежа, не се отразява на изградения въз основа на същата краен правен извод за основателност на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. Обстоятелството, че успешното провеждане на конститутивния иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, според решение № 28/1.07.2011 год., по т.д.№ 207/ 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС, имащо задължителен за съдилищата в страната характер, не е обусловено от неизправността на ищеца или неизпълнение на задълженията му по предварителния договор, стига същият да съдържа всички съществени условия на окончателния, валидно да обвързва страните и да не е развален или прекратен към датата на предявяването му, каквито факти не са приети за установени при разглеждане на спора в редовните инстанции, изключва твъряното новооткрито обстоятелство да е значимо за делото по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране за отсъствие на елементите от фактическия състав на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е и представеното от ответника в извънредното производство по отмяна писмено доказателство - удостоверение № 802-402/26.10.2011 год., издадено също от [фирма], според което Д. И. В. е титуляр на депозитна сметка BG 22 BPBI 7945 20 83502701 със салдо към 26.10.2011 год. в размер на 22 876.00 BGN и на спестовна сметка BG 29 BPBI 7945408350270, със салдо към 26.10.2011 год. в размер на 26.15 BGN. Или, гореизложеното позволява да се обобщи, че при наличието на две сметки, на които ответникът е титуляр, избирателно посоченото от молителя салдото на една от тях, към релевантния за спора момент, освен, че не би могло да бъде възприето за новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, не и съществено, поради което не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна. Ответната по молбата страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, нито е доказала извършването на такива, поради което същите следва да останат в тежест на страните, така както са направени от тях. Мотивиран от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.303, ал.1, т.1 ГПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение молбата на ТД [фирма], със седалище [населено място] дол, подадена чрез процесуалния представител на ЮЛ- адв. М.К., за отмяна на влязлото в сила решение на тричленен състав Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение № 582 от 27.07.2007 год., по т.д.№ 247/ 2007 год. и оставеното с него в сила решение на Варненския окръжен съд № 502 от 24.11.2006 год., по в.гр.д. № 320/2006 год.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: