Р Е Ш Е Н И Е № 184 Гр. София, 24.10.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря КР. ПАВЛОВА и след становище на прокурора от ВКП П.МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1379/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при Софийска окръжна прокуратура против присъда на Софийски окръжен съд, наказателно отделение, втори въззивен състав, постановена на 25.04.2016 г. по в.н.о.х.д. № 680/2015 г. В протеста се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. В писмено допълнение към протеста, постъпило по реда на чл.351, ал.3 от НПК прокурорът излага конкретни съображения в подкрепа на наведеното основание, като счита, че наличните по делото доказателства са били достатъчни, за да се постанови осъдителна присъда, поради което оправдаването на подсъдимия е неправилно. Позовава се на свидетелските показания на пострадалата Ц. П. относно броя на нападателите и показанията на свидетеля Й. И., депозирани пред друг съдебен състав относно участието на подсъдимия в процесния грабеж, както и на факта, че обвинените като съучастници на подсъдимия В. и Ц. / в това число и И. / са сключили споразумение, с което са се признали за виновни относно извършването на грабежа в съучастие с подсъдимия Б.. Отделно от това намира, че неправилно окръжният съд не е отстранил противоречието между показанията на В. като свидетел и волята му да сключи споразумение и въпреки това е оправдал подсъдимия Б.. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в допълнението към него съображения и с направеното искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Акцентира върху неправилната оценка на доказателствата по делото, което преценява като касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, доводи в подкрепа на което счита, че са изложени в допълнението към протеста, изведени от неправилната оценка на показанията на пострадалата свидетелка и депозираните от свидетеля И. пред друг съдебен състав, надлежно приобщени към доказателствата по делото. Упълномощеният защитник на подсъдимия Б., адв. М., пред настоящата инстанция изразява становище, че протеста е неоснователен и следва да се отхвърли, като се потвърди въззивната присъда. Оценява изложените в него съображения, в подкрепа на искането за отмяна на присъдата като доводи за нейната необоснованост, което сочи, че не представлява касационно основание. Счита, че след проведено въззивно съдебно следствие с извършване на подробен разпит на допуснатите свидетели, окръжният съд е направил прецизен анализ на събраните доказателства в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Основанията, на които е обжалвана присъдата счита, че са посочените в протеста, а именно нарушение на материалния закон, което намира, че не е налице и присъдата следва да се остави в сила. Намира , че съдът правилно е оценил сключените споразумения и обосновано е приел, че са ирелевантни към наказателната отговорност на подсъдимия. Подсъдимият Б., в съдебно заседание пред касационната инстанция моли да се потвърди присъдата на окръжния съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационния протест и допълнението към него основания и доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: Производството по делото първоначално е приключило с влязло в сила решение на Софийски окръжен съд от 21.07.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 234/2015 г., с което е била изменена присъдата на Районен съд–Костинброд, с която подсъдимият Б. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.198, ал.1 от НК, в частта относно наказанието, което е било увеличено от шест месеца на три години и изпитателния срок, с който е било отложено от три на пет години. С решение на САС № 392 от 23.11.2015 г., постановено по н.д. № 936/2015 г. производството по в.н.о.х.д. № 234/2015 г. е било възобновено, постановеното по същото въззивно решение - отменено, на осн. чл.422, ал.1 т.5 от НПК и делото е било върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав. Настоящото касационно производство се движи по протеста на прокурора срещу постановената след възобновяването на делото нова въззивна присъда, с която е отменена осъдителната присъда на районния съд. С присъдата на Районен съд–Костинброд, № 19 от 04.02.2015 г. , постановена по н.о.х.д. № 34/2014 г. , подсъдимият Г. П. Б. е признат за виновен относно това, че на 26.05.2011 г. , около 01.30 часа в [населено място], [община], обл. С., от къща на [улица], в съучастие като съизвършител с В. Н. В., И. Е. Ц. и Й. С. И. е отнел от владението на Ц. Г. П. чужди движими вещи, паричната сума от 30 лв., с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила – привел в безпомощно състояние П., завързал и ръцете за метална табла на леглото и след това я заплашил, поради което и на осн. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години. С нова въззивна присъда на Окръжен съд-София, НО втори въззивен състав от 25.04.2016 г. , постановена по в.н.о.х.д. № 680/2015 г., присъдата на РС–Костинброд е била отменена изцяло и със същата присъда подсъдимият Г. Б. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК , на осн. чл.304 от НПК. Касационният протест е подаден в законовия срок от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледан по същество се явява неоснователен. Независимо, че в подадения касационен протест е визирано само касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК в допълнението към протеста е наведен довод и за неправилна оценка на доказателствата, което по естеството си представлява съществено нарушение на процесуалните правила и касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК, както и за необоснованост на въззивния съдебен акт, което не представлява касационно основание и не е елемент от касационната проверка на контролирания съдебен акт. Въззивният съд е осъществил цялостен контрол върху присъдата на първата инстанция, при стриктно спазване на задълженията си по чл.313-340 от НПК, включително и чрез провеждане на въззивно съдебно следствие, с цел събиране на нови и проверка на част от наличните по делото гласни доказателства. При извършената въззивна проверка съдът е осъществил пълен преглед на наличната доказателствена съвкупност, която е оценил в съответствие с изискванията на процесуалния закон, чрез обективен и всестранен анализ, при което не се установи да е допуснал нарушение на закона при формиране на вътрешното си убеждение по релевантните за обвинението факти. Правилно контролираната въззивна инстанция е изградила изводите си по фактите само на базата на допустимите доказателства и доказателствени средства, след като е изключила от тях неправомерно оценените от първия съд показания на подсъдимия Б. от досъдебното производство, депозирани в качеството му на свидетел и обясненията на обвиняемите В., Ц. и И. от досъдебното производство, приобщени към делото при условията на чл.281, ал.2 от НПК. Наказателното производство спрямо тримата обвиняеми е било прекратено при условията на чл.381 от НПК, чрез сключване на споразумение между защитниците им и прокурора и с внасянето на обвинителния акт спрямо подсъдимия Б. тримата са включени в приложението към него и са участвали в настоящото съдебно производство в качеството на свидетели. Процесуалният закон не изключва възможността за приобщаване на обясненията на обвиняеми лица от досъдебното производство, които в съдебната фаза се разпитват в качеството на свидетели, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.2 от НПК, ако тези лица се разпитват при условията на чл.118, ал.1, т.1 от НПК, а именно наказателното производство за тях да е приключило с влязла в сила присъда или да е прекратено на друго основание. Едновременно с това процесуалният закон поставя ограничение за приобщаване на такъв вид доказателства, като това е възможно само в случаите когато обясненията на обвиняемите са дадени пред съдия от съответния съд или пред друг съдебен състав, а не и в останалите хипотези на чл.281 от НПК, включително и когато обясненията са дадени пред разследващ орган в присъствието на защитник на обвиняемия. Видно от текста на разпоредбата на чл.281, ал. 2 от НПК, същата препраща само към ал.1, т.1 на чл.281 от НПК и разширителното и тълкуване е недопустимо. Това не е било взето предвид от първата съдебна инстанция, която е приобщила обясненията на тримата обвиняеми от досъдебното производство на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК, без да отчете факта, че се касае за обяснения на обвиняеми лица, които не са били депозирани пред съдия от съответния съд, както и не са били дадени пред друг съдебен състав. Въззивната инстанция е направила верен прочит на процесуалната норма на чл.281, ал.2 от НПК и правилно е изключила тези обяснения от годните доказателства по делото. Съдът от втората инстанция не е ценил и дадените от подсъдимия на досъдебното производство показания, които той е депозирал в качеството на свидетел по делото и правилно е посочил, че същите нямат процесуална стойност след привличането на лицето като обвиняем, поради несъвместимостта на двете качества на съответните участници в наказателното производство. Свидетелят депозира своите показания под страх от наказателна отговорност, докато обясненията на обвиняемия освен доказателствено средство са и средство за защита и имат качествено различна процесуална стойност. Извършената от въззивната инстанция оценка на доказателствените източници правилно е формирала тезата на съда, че от наличните по делото гласни доказателства, изходящи от свидетелите, които се разпитват при условията на чл.118, ал.1, т.1 от НПК / производството по отношение на тях е прекратено със споразумение / могат да бъдат ценени само показанията на свидетеля И. от съдебно заседание пред първия съд и тези, дадени пред друг съдебен състав, по н.о.х.д. № 288 / 2012 г., по описа на Районен съд-Кюстендил, които законосъобразно са приобщени от първия съд чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1 т.1 от НПК, при наличието на процесуалните предпоставки за това / констатирани противоречия при разпита на свидетеля пред съда с показанията му пред друг съдебен състав /, както и показанията на свидетеля В. пред въззивния съд и тези от разпита му пред първата съдебна инстанция по н.о.х.д. № 34/2014 г. , по описа на РС-Кюстендил. При тази доказателствена база правилно е установено, че данни за участие на подсъдимия Б. в извършването на престъплението се съдържат само в показанията на свидетеля И. от разпита му пред Районен съд–Костинброд по н.о.х.д. № 288/2014 г., който при описанието на механизма на деянието е посочил участие на четири лица, едното от които подсъдимият Б., за когото е конкретизирал, че е свалил стъклото на прозореца на стаята на пострадалата, за да улесни достъпа до къщата и на съучастниците си и съвместно с тях е участвал в упражняването на принудата спрямо пострадалата и в отнемането на паричната сума от 30 лв. Цитираните показания са отречени от свидетеля при разпита му пред първия съдебен състав от второто разглеждане на делото пред първия съд и пред въззивната инстанция при проведеното съдебно следствие. Други доказателства за участието на подсъдимия, преки или косвени, по делото липсват. Наведения в протеста довод, че пострадалата е заявила, че е нападната от четири лица, не променя този извод, предвид твърденията и че същите са били с маски на лицата и тя не е могла да ги възприеме визуално. При направената от въззивния съд оценка на показанията и, съгласно която Ц. П. не е била в състояние обективно да възприеме броя на нападателите, поради състоянието на уплаха и стрес, в което се е намирала при нападението, която почива на обективни данни по делото / показания на свидетелките В. и В. относно необходимостта от оказване на медицинска помощ след деянието / крайният извод на съда по фактите, касаещи неучастието на подсъдимия в инкриминираното престъпление е правилен. Същият почива на обективно и пълно анализиране на доказателствата по делото от значение за инкриминираното деяние, като съдът е приложил изискуемият от закона подход на всестранна оценка на наличната доказателствена съвкупност. Вторият довод от протеста, който прокурорът е използвал, за да оспори правилността на присъдата е основан на факта, че свидетелите И., В. и Ц., производството по отношение на които е прекратено, са се признали за виновни в извършване на престъплението в съучастие с подсъдимия Б., като са сключили споразумение за извършено от тях престъпление при условията на чл.20, ал.2 от НК. Последното, според прокурорът е налагало да се констатира противоречие между показанията на И. и В. от съдебно заседание, в които двамата твърдят, че подсъдимият не е участвал в извършването на деянието, за да се прецени кои твърдения са обективни. Предприетият от прокурора в протеста подход на оценка на доказателствата е недопустим, поради което и довода е напълно неоснователен. Волеизявлението на обвиняемия, дадено по реда на чл.381 от НПК, с което същият се признава за виновен и изразява желание за сключване на споразумение, с което наказателното производство по делото да бъде прекратено има правна валидност само за целите на самото споразумение и не обвързва последващите съдебни състави, които продължават разглеждането на делото по отношение на останалите обвиняеми лица, включително и в случаите когато обвинението е при условията на съучастие. Няма законово изискване за съда, който одобрява споразумението да извършва проверка за доказателствената му обезпеченост относно обвинението спрямо обвиняеми лица, които не са страни по същото. За сключването на споразумение на досъдебното производство не се изисква съгласието на останалите обвиняеми. Следователно от формулировката на обвинението в частта за съучастие с други лица и желанието на обвиняемия да сключи споразумение при условията на формулираното от прокурора обвинение, не могат да се правят изводи за виновността на съучастниците и това да се тълкува като признание от негова страна за тяхната вина, тъй като обвиняемият изразява правно валидната си воля само по отношение на собственото си правно положение и от това не могат да се правят изводи във вреда на останалите обвиняеми или да се извличат конкретни факти. Изявлението на обвиняемия, че желае да сключи споразумение е напълно ирелевантно към тяхната вина и степен на участие, свидетелство, за което е, че делото за тях продължава по общия ред, а споразумелият се обвиняем може да участва в производството, което по отношение на него е прекратено като свидетел и да бъде разпитван на общо основание за тяхното участие, съобразно изискванията на процесуалния закон за депозиране на свидетелски показания от лице с такова качество. В хода на касационната проверка не се установи допуснато нарушение на материалния закон от въззивната инстанция при постановяване на оправдателната присъда спрямо подсъдимия Б., което да е основание за упражняване на правомощията на ВКС по чл.354,ал.3, т.3 от НПК за нейната отмяна. Доводите в протеста за допуснато нарушение на материалния закон с постановяване на оправдателна присъда за престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК са неоснователни. След като е отчел липсата на достатъчно доказателства, които по несъмнен начин да доказват вината на подсъдимия Б., въззивният съд правилно е отменил осъдителната присъда на първата инстанция и е постановил нова оправдателна присъда. В подкрепа на обвинението са единствено показанията на свидетеля И. при разпита му пред друг съдебен състав, които показания в проведените в хода на съдебното производство разпити, той не поддържа и които са коренно противоречиви в частта за авторството на подсъдимия Б.. По делото липсват гласни доказателства, които да им кореспондират / показанията на пострадалата за броя на нападателите основателно са приети за лишени от пълна обективност / , както и не са налице други доказателства, които да бъдат ценени в насока авторството на подсъдимия Б.. Наличните противоречия в разпитите на свидетеля И., който се разпитва при условията на чл.118, ал.1, т.1 от НПК, при липсата на други доказателства за доказано по несъмнен начин авторство на Б., правилно са обусловили постановяването на оправдателна присъда от въззивния съд. При правилно установените факти, материалният закон е приложен правилно, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и присъдата на въззивния съд следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда на Софийски окръжен съд, наказателно отделение, втори състав, постановена на 25.04.2016 г. по в.н.о.х.д. № 680/2015 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.