Р Е Ш Е Н И Е № 62 гр. С., 06,10,2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение, в публично съдебно заседание на тридесeти март през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ИВО Д. при участието на секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА, като разгледа докладваното от съдията Д. т.д. № 958 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадени от страните в производството две касационни жалби срещу въззивно решение № 425, постановено на 09. 10. 2013 г. от Пазарджишки окръжен съд, Гражданско отделение, Втори въззивен състав по гр.д. № 665 по описа на съда за 2013 г. Касаторите – ищци Д. И. Т., Е. Н. Т., П. Х. Х. и Н. Р. Х. обжалват постановеното въззивно решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното такова в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от ищците, обусловен иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД за връщане на даденото по прогласения с въззивното решение за нищожен, договор между страните от 17. 02. 2004 г. По изложени в жалбата оплаквания за неправилност на въззивното решение в тази му част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, се иска отмяна на въззивното решение в тази му част и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което предявеният от касаторите – ищци иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД, да бъде уважен. Касаторът-ответник К. „К. С. - П.“, ЕИК:[ЕИК] обжалва въззивното решение в частта му, с която е отменено първоинстанционното такова в отхвърлителната му част по отношение на предявения срещу него иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД и същият е уважен, като е обявен за нищожен сключеният между страните договор от 17. 02. 2004 г., поради невъзможен предмет на същия. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в тази му част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, иска отмяна на въззивното решение в тази му част и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което така предявеният срещу касатора иск да бъде отхвърлен, със законните последици. Касаторите ищци оспорват жалбата на противната страна. И двете страни претендират разноски. С определение по делото от 03. 12. 2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, съобразно изложените непосредствено по-горе в настоящите мотиви, съдържание и предмет на касационните жалби срещу същото в частта му, досежно исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо и чл. 34 от ЗЗД, с оглед извършване на проверка за вероятна недопустимост на решението, съгласно приетото в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. В останалата му част въззивното решение не е предмет на допуснатото касационно обжалване за извършване на проверка относно евентуалната му недопустимост, доколкото в тази му част не са установими по делото да са допуснати от въззивния съд, вероятни нарушения на диспозитивното начало в гражданския процес. Върховният касационен съд на Република Българи, Търговска колегия, Първи състав, за да се произнесе взе предвид следното: В исковата молба и в допълнителната искова молба се твърди, че на 17. 02. 2004 г. е сключен между двама от ищците - Д. И. Т. и П. Х. Х., наричани „ПОЛЗВАТЕЛИ-НАЕМАТЕЛИ“ и ответника, наричан „СОБСТВЕНИК-НАЕМОДАТЕЛ“ договор, именуван от страните „Договор за ползване и наем на недвижим имот“. Предмет на същия (приложен по делото и неоспорен) е сграда на два етажа с търговско предназначение, която следва да се изгради в съответствие с предвижданията на застроителния план в УПИ XXVII-3004, в кв. № 104 по плана на [населено място], [улица] североизточния незастроен ъгъл на имота, със застроена площ около 70 кв.м., съгласно одобрен проект. По силата на договора двамата ищци – Х. и Т. са се задължили да построят изцяло и в завършен вид в препоръчителен срок от 3 месеца от датата на издаването на строителното разрешение, съгласно одобреиня застроителен план и проект, сградата предмет на същия. В договора се съдържа изрична уговорка, че след въвеждането на обекта в експлоатация, сградата става изключителна собственост на ответника „К. С. – П.“. Страните са се уговорили още, че срещу извършените разходи за проектиране и построяване, ищците получават за срок от 5 г. правото на ползване на сградата, (включително и възможността да я преотстъпят на трети лица без съгласието на собственика), считано от датата на приемането на сградата с двустранен протокол. След изтичането на петгодишния срок на уговореното безвъзмездно ползване ищците – ползватели-наематели, държат сградата, като наематели, като се задължават да плащат месечен наем, определен от ответника – собственика-наемодател, за срок от още 10 г., като и през втория 10-годишен период ищците – ползватели-наематели, имат право да преотдават сградата под наем на трети лица, без съгласието на собственика-наемодател, докато действа договорът за наем. Собственикът-наемодател (ответникът) се е задължил по силата на договора да предостави на ищците скица с виза за предвижданията на затроителния план за проектиране и изграждане на обекта, както и строителното петно (терена), като разчистването му е за сметка на ищците – ползватели-наематели. По така изложеното конкретно съдържание на процесния договор между страните не се спори по делото. Излага се в исковата молба, че ищците изцяло с техни средства проектирали и построили цялата сграда, която представлява самостоятелна недвижима вещ – приращение по см. на чл. 92 от ЗС, в чужд имот, пазарната стойност на която към датата на нейното построяване и вписване на договора между страните – 20. 12. 2005 г. възлиза, според ищците на сумата 300700 лв., заедно с подобренията. Не се спори (така изрично в исковата молба, стр. 4, втори абзац, в края), че изградената сграда е собственост на ответника, който е собственик на земята, тъй като сградата е приращение в имота му. В същия смисъл е и изложеното от ищците в допълнителната им искова молба – стр. 7 от същата, л. 108 от първоинстанционното производство, трети абзац – в края. Това, според ищците е даденото от тях в изпълнение на договора, докато от насрещната страна на практика не е дадено нищо, тъй като дори няма възмездно учредяване на вещното право на строеж на сградата (така изрично в исковата молба – стр. 6 от същата, л. 7 от първоинстанционното производство, в средата). С исковата молба се претендира, че сключеният между страните договор от 17. 02. 2004 г. е нищожен на няколко самостоятелни основания: невъзможен предмет, липса на съгласие, противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, тъй като облагодетелствал ответника. Иска се прогласяването на договора за нищожен на което и да е едно от заявените четири основания, което съдът приеме за доказано (съобразно уточнителна молба, депозирана от ищците по делото на 11. 10 2010 г. - л. 57 от първоинстанционното производство, както и изрично формулираният в този смисъл в исковата и допълнителната искова молби, петитум). На основание чл. 34 ЗЗД се иска връщане на построената сграда от ответника на ищците, като дадено от тях по претендирания да е нищожен договор, като по силата на съдебното решение на ищците да се прехвърли собствеността върху построената от тях сграда с нотариален акт, към момента в който ищците върнат на ответника даденото от него по договора - стойността на вещното право на строеж на сградата по счетоводната стойност на земята, като Д., към датата на сключване на договора (последното, съобразно допуснато от съда в открито заседание на 05. 02. 2013 г. изменение на петитума, заявено с допълнителната искова молба). По отношение на възприетото от въззивния съд в решението му да е налично основание за прогласяването на нищожността на процесния договор, а именно – че същият е с невъзможен предмет, в която му част въззивното решение е предмет на настоящата касационна проверка, ищците са твърдяли по делото в исковата си молба следното: Договорът е с невъзможен предмет, тъй като към момента на подписването му сградата не е съществувала, а посочената в договора около 70 кв.м. земя, върху която следва да се построи сграда, не е предмет на договора, нито е предмет на ползване и отдаване под наем. Освен това, действително построената от ищците сграда, било невъзможно да се построи в договорения 3-месечен срок, което според ищците е друго основание за невъзможния предмет. Впоследствие по делото до приключване на първоинстанционното производство, така заявените с първоначалната искова молба, твърдения на ищците в обосноваване на претендираната от тях нищожност на процесния договор, като такъв с невъзможен предмет – чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ГПК, на каквото основание въззивният съд е прогласил договора за нищожен, не са изменяни и/или допълвани. С първоинстанционното решение исковете са отхвърлени в цялост. С обжалваното въззивно решение е прието следното: Процесният договор, именуван от страните, като такъв за ползване и наем на недвижим имот, с предмет изграждане на двуетажна сграда, всъщност бил предварителен договор за суперфиция, който съдържа вещноправни и облигационни елементи. Към момента на сключване на предварителния договор - 17. 02. 2004 г., липсва предвиждане в подробния устройствен план за сградата-предмет на предварителния договор за суперфиция, поради което същият е с първоначално невъзможен предмет по обективни причини и затова е нищожен. Доказателствата, че ищците са построили сграда в имота на ответника, биха имали значение ако се иска разваляне на договора. По отношение на предявения обусловен иск въззивният съд е приел, че претенцията по чл. 34 ЗЗД е неоснователна, тъй като по предварителния договор няма размяна на престации. При така установеното, настоящата касационна инстанция намира следното: В частта му – предмет на касационна проверка, въззивното решение е валидно, но недопустимо, като постановено по непредявен иск. Макар и правната квалификация на предявения иск да се присвоява от съда, предметът на гражданското дело се определя ищеца, чрез изложените от него в исковата му молба обстоятелства, на които се основава искът му и формулираното конкретно искане за защита на заявеното му за съдебна защита, негово субективно гражданско право от страна на съда – петитум (чл. 127, ал. 1, т.т. 3 и 4 ГПК). С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес ищецът е този, който определя и границите на дискреционната, правораздавателна власт на съда да разреши конкретния правен спор между страните по делото, чрез заявеното пред съда негово искане за защита, но и само в рамките на изложените от ищеца, съобразно императивно уредените в процесуалния закон форми, срокове и ред, твърдения на ищеца относно релевантните за възникването и съществуването на предявеното от него за съдебна защита негово субективно гражданско право, обстоятелства (факти). Видно от подробно пресъздадените по-горе в настоящите мотиви твърдения на ищците в първоначалната им искова молба и в допълнителната такава, в нито един момент по делото до приключването на първоинстанционното производство, ищците в частта от релевираните свои твърдения по делото, относими към възприетото от въззивния съд основание за нищожност на процесния договор, като такъв с невъзможен предмет, не са излагали твърдения относно обстоятелствата, на които се основава искът им, сочещи на претенция за нищожност на процесния договор, именно като предварителен такъв с предмет учредяване на право на строеж. Напротив – още с исковата молба е заявено (както това е изрично уговорено и в процесния договор), че ищците не оспорват обстоятелството, че построената сграда става и остава изключителна собственост на ответника, чиято е собствеността върху терена – обстоятелство, което пряко и категорично противоречи на всяка идея за настоящо и/или последващо (като предмет на предварителен договор) учредяване на право на строеж, по силата на което (срв. чл. 63 от ЗС) собственикът отстъпва на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката. Видно е, че субстратът на правото на строеж и юридическият смисъл на учредяването, целта му, са диаметрално и изцяло противоположни на релевираните по делото от ищците обстоятелства, на които същите основават иска си, както и на действителното, неоспорено съдържание на процесния договор, съдържащ ясни и безпротиворечиви уговорки, че правото на собственост върху построената по силата на договора сграда, възниква в патримониума не на лицата, които ще я построят – ищците, а в този на ответника – собственик и на земята. В посочения смисъл и с оглед на конкретното му, изложено съдържание, процесният договор между страните въобще няма и родовите характеристики на двустранен предварителен такъв, предметът на който да съставлява поемане на взаимни и насрещни, облигационни права и задължения на страните, насочени към сключване на последващ, окончателен договор между тях, с предмет учредяване на каквото и да било вещно право – било то на строеж, за ползване или друго измежду изчерпателно уредените в закона, вещни права. Въпросът за евентуалното наличие на договор между страните за учредяване право на строеж (оплаквания срещу приетата от първоинстанционния съд липса на какъвто ищците са развили по делото чак във въззивната си жалба), е въведен в делото едва с писмена защита, депозирана след края на устните състезания в първоинстанциото производство и то – не от ищците, а от третото лице помагач по делото [община]. Обсъждайки така изложените от третото лице помагач твърдения, първоинстанционният съд е включил в мотивите си едно изречение, в което еднозначно и лаконично е приел, че процесният договор по никакъв начин не урежда отстъпване на право на строеж, срещу който извод на първоинстацнионния съд, на свой ред третиращ въпрос извън действителния предмет на делото, ищците са изложили оплаквания за неоснователност вече във въззивната си жалба. Същественото е, че обсъждайки въпроса за действителността на процесния договор между страните, именно като предварителен такъв за учредяване на право на строеж и произнасяйки се в посочения по-горе в настоящите мотиви смисъл, че същият е нищожен, поради невъзможен предмет, с оглед извършена преценка през призмата на действителността му именно като предварителен договор за учредяване на вещно право на строеж, въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск. В отлика от твърденията на ищците относно фактите, въззивният съд е въвел и разгледал, като предмет на делото незаявени и нетвърдяни от ищците по законоустановения процесуален ред обстоятелства, на които съдът е приел да се основава искът им, и каквито в действителност ищците в нито един момент, преди посоченита по-горе техни оплаквания, релевирани едва във въззивната им жалба, не са сочили по делото. Поради изложеното и въззивното решение в частта му, с което въззивният съд е прогласил за нищожен процесния договор, приет от съда за предварителен договор за учредяване право на строеж, като такъв с невъзможен предмет - краен извод, основан на незаявени от ищците твърдения досежно обстоятелствата, на които предявеният от тях иск се основава, съдът е постановил в тази му част недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото върнато на въззивния съд за произнасяне по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД, съобразно установимите по делото, действителни твърдения на ищците относно фактите, на които същият се основава. Същият следва да бъде изходът на делото в настоящата касационна инстанция и по отношение на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното такова за отхвърляне на иска с правно основание чл. 34 от ЗЗД, доколкото последният е изцяло обусловен от евентуален положителен изход на делото по иска за прогласяването на нищожност на процесня договор, в частта по който иск въззивното решение по изложените съображения се явява недопустимо и с настоящото решение бива обезсилено. В допълнение следва да се посочи, че в тази част – по иска с правно основание чл. 34 от ЗЗД, производството е започнало, развило се е и е приключило, по изначално нередовна искова молба. Налице е противоречие между изложените от ищците твърдения относно обстоятелствата, на които искът им се основава и формулирания петитум на исковата молба по иска с правно основание чл. 34 от ЗЗД. Уважаването на последния има за предпоставка прогласяването на договора за нищожен и на свой ред за редовността му е наложително да е налице пълна идентичност на формулираната в петитума претенция за връщане на даденото, с изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения досежно конкретните, твърдяни да са разменени от страните по нищожния двустранен договор, престации. В конкретния случай такава идентичност не е налице. Претенцията на ищците е да им бъде върната построената от тях в имота на ответника сграда, като обект на вещно право на собственост, като в същото време в обстоятелствената част на исковата молба ясно се твърди, че правото на собственост върху сградата принадлежи не на ищците, а на ответника. Отново в исковата си молба и допълнителната такава ищците излагат, че на свой ред следвало да върнат на ответника даденото от него по договора, посочено като стойността на вещното право на строеж на сградата, като в същото време в исковата молба отново се твърди, че такова право от страна на ответника и в полза на ищците, въобще не е учредявано. На свой ред, за да бъде допустим искът, с който съдът е сезиран, диспозитивът на евентуално, положително съдебно решение, постановено по този иск следва да може да бъде изпълнен принудително, чрез законоустановените в процесуалния закон способи за процесуална принуда, присъщи на изпълнителния граждански процес – обстоятелство, което по отношение на претенцията на ищците да бъде осъден ответника да им прехвърли построената сграда с нотариален акт, също подлежи на нарочна и предварителна, преди даване ход на делото и разглеждането му, преценка. На такава преценка след връщане на делото и преди даване ход, и разглеждането на същото, съдът следва да подложи и наличието или липсата, с оглед на конкретния предмет на делото, на процесуална легитимация да водят същото у ищците Е. Н. Т. и Н. Р. Х., доколкото процесният договор, прогласяването нищожността на който се иска е не с вещноправно действие, а облигационен такъв и ищците – съпруги на фигуриращите, като страна по договора техни съпрузи Д. И. Т. и П. Х. Х., не са страни по същия. Поради всичко изложено дотук, обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено в посочените му части и делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане, и произнасяне по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД, и по обусловения такъв с правно основание чл. 34 от с.з., след изпълнението от страна на съда на вменените му от процесуалния закон, и указани му по-горе в настоящите мотиви, действия по отстраняване на нередовностите на производството. На основание чл. 294, ал. 2 от ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първи състав Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 425, постановено на 09. 10. 2013 г. от Пазарджишки окръжен съд, Гражданско отделение, Втори въззивен състав по гр.д. № 665 по описа на съда за 2013 г. в частта му, с която е отменено първоинстанционно решение на Велинградски районен съд по гр.д. № 1091/ 2010 г. в отхвърлителната му част по отношение на предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД и същият е уважен, като е обявен за нищожен договор от 17. 02. 2004 г., поради невъзможен предмет на същия, както и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в неговата част, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД за връщане на даденото по прогласения с въззивното решение за нищожен, договор от 17. 02. 2004 г. ВРЪЩА делото на Пазарджишки окръжен съд за ново произнасяне по така предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 и чл. 34 от ЗЗД, при спазване и на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: